Определение № 4329 от 25.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3807/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по постъпила касационна жалба от Н. Л. П. и Е. Л. П.-К., заедно представлявани от адв. Л. Л., срещу постановеното в производство по чл. 109 ЗС решение № 847 от 26.06.2024 год. по въззивно гр. д. № 1271/2024 год. на Пловдивския окръжен съд. С него, като се потвърждава решението от 22.02.2024 год. по гр. д. № 9955/ 2022 год. на Районния съд - гр. Пловдив, касаторите са осъдени да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищците К. А. А. и Х. О. И. да упражняват правото си на собственост върху самостоятелен обект, представляващ трети жилищен етаж в сграда с идентификатор ** по КК на [населено място], с адрес [улица], ведно с прилежащи две избени помещения, заснети в КК като част от СОС с идентификатор *** и общите части на сградата, като: затворят отдушник в северната стена на помещение № 10, съгласно скица № 2 към СТЕ, лист 121 от делото, отделяща го от общото стълбище на сградата; премахнат стена в южната част на помещение № 10, съгласно скица № 2 към СТЕ, лист 121 от делото, заедно с поставената врата с размери 90/190 см., преграждащи съществувалия коридор към помещение № 6 - коридор; премахнат стена, разположена между мивка и ниша на скица № 2 към СТЕ, лист 121 от делото, разположена под стълбищното рамо; премахнат електрическата инсталация и ВиК инсталацията в помещение № 10 към СТЕ, лист 121 от делото, изградени във връзка с обособяването му като баня и тоалетна, включително мивка, тоалетна, тръби, казанче, бойлер и фаянсови плочки.

Според оплакванията в касационната жалба, въззивното решение страда от касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изложение се поддържа да са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставят се въпросите:

1. „ Следва ли ищецът да докаже по иск по чл. 109 ЗС, че действията на ответника му пречат да осъществява своето право на собственост? “;

2. „ Следва ли въззивният съд да прецени заключението на СТЕ наред с другите събрани по делото доказателства и при наличие на съмнение и необходимост от изясняване на обстоятелствата, сам да допусне нова експертиза? “;

3. „ Уважаването на негаторния иск обусловено ли е от незаконността на строителството или от обективното смущаване правото на ищеца и от значение ли е административното одобряване на строителството, при условие че не е накърнено правото на собственост на ищеца? “

4. „ По реда на чл. 109 ЗС могат ли да се премахват незаконни строежи, които са в режим на търпимост съгласно пар. 16 от ПЗР на ЗУТ? “;

5. „ Следва ли поисканото премахване на стени от ищцовата страна да съответства на нужди на собствениците и следва ли ищците да установят с какво точно им пречи направеното преустройство от ответниците? “;

6. „ Може ли съдът да предписва действия, които биха застрашили целостта на недвижим имот и по този начин да се застраши сигурността не само на страните по спора, но и сигурността на трети, неучастващи в производството? “.

Посочена е и практиката на ВКС, в която се дава отговор на тези въпроси и в противоречие с която се поддържа да е постановено въззивното решение.

От ищците К. А. А. и Х. О. И., чрез адв. К. А., е подаден писмен отговор, в който се навежда възражение за процесуална недопустимост на касационната жалба поради насочването ѝ против въззивно решение по гражданско дело с цена на иска под 5 000 лева. В условията на евентуалност се изразява становище за нейната неоснователност. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

За да се произнесе по предмета на настоящото производство, Върховният касационен съд, състав на Второ г. о. съобразява следното:

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима като подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежно легитимирани лица и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. В практиката на ВКС, след изменението на ГПК с ДВ бр. 50/2015 год., се приема, че исковете с правно основание чл. 109 ЗС, като такива за защита правото на собственост, подлежат на касационно обжалване без оглед цената на иска /в този смисъл определение № 134 от 05.07.2018 год. по ч. гр. д. № 2405/ 2018 год., II г. о., определение № 115 от 25.06.2018 год. по ч. гр. д. № 1832/2018 год., I г. о., определение № 476 от 27.11.2017 год. по гр. д. № 1598/2015 год., II г. о./. Възражението на ответниците по касация в тази насока е неоснователно.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приема за установено по делото, че всяка от страните притежава по един жилищен обект в сградата и избени помещения. Съгласно заключение на вещото лице, изготвило СТЕ, в резултат на извършени преустройства в избения етаж едно от складовите помещения е преобразувано в мокро такова – сложени са мивка, душ и тоалетна, като е направен и отдушник към стълбищната част на сградата. Свидетелските показания установяват непротиворечиво, че това преустройство е извършено от П., макар и назад във времето. За извършване на това преустройство няма строителни книжа и инвестиционен проект. От представените нотариални актове не се установява завзетото складово помещение да е било разпределено за ползване при придобиване на правото на собственост върху сградата от първоначалните собственици през 1958 год., като по архитектурен проект същото е предвидено за обща за етажната собственост част, а в момента е преустроено и се използва като мокро помещение от ответниците. Съгласно мотивите към обжалваното решение, това преустройство представлява неоснователно въздействие по смисъла на чл. 109 ЗС. Посочено е, че изграждането на отдушник, който да отвежда пари и миризми към стълбищната клетка на сградата създава пречки пред спокойното ползване на общите ѝ части, които не са с предназначение отдушник или комин, за да се приеме, че всички съсобственици следва да търпят тези миризми и пари. Освен това, преустройството на съсобствени части от сградата, без общо съгласие или съответно учредено право на това, само по себе си препятства спокойното упражняване на правото на собственост на всички останали съсобственици.

При тези констатации на въззивния съд относно установените по делото правнорелевантни факти и обстоятелства, поставените от касаторите правни въпроси относно приложението на чл. 109 ЗС не обосновават поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като са мотивирани с фактическа и правна рамка, която не съответства на конкретно установената по делото. Некоректно се изтъква от жалбоподателите, че окръжният съд е приел уважаването на негаторния иск да е обусловено само и единствено от установяване незаконността на извършеното преустройство, докато в действителност решаващият мотив на съдебния състав е свързан с констатацията за неправомерно завземане/ преустрояване на общи части по одобрения архитектурен план на сградата и промяна на тяхното предназначение за обслужване нуждите само на конкретни етажни собственици. В този смисъл, в пълно съответствие с цитираната съдебна практика са възприети за установени и двете предпоставки за уважаване на негаторния иск, а именно – осъщественото въздействие да е неоснователно и с него да се създават пречки за упражняване правото на собственост на останалите етажни собственици в сградата. Преграждането на част от централното стълбище в кооперацията, водещо до блокиране достъпа чрез топла връзка до приземния етаж /където са разположени избени помещения и гаражи/ и преустрояването на общо за цялата сграда складово помещение, без съгласието и решението на останалите съсобственици, неминуемо накърнява техните собственически права. По това процесната хипотеза съществено се различава от разглежданите в посочените от касаторите решения на ВКС по гр. д. № 2139/2021 год., I г. о., гр. д. № 954/2017 год., II г. о., № 6259/2007 год., IV г. о. Съответно първият, третият и петият от поставените въпроси няма как да се приеме, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.

Липсва основание за допускане на касационното обжалване и по поставения втори процесуалноправен въпрос. В случая съдът е обсъдил изслушаното заключение на вещото лице, анализирал е и останалите събрани доказателства и е формирал извод, че от всички тях непротиворечиво и последователно се установяват сочените от ищците обстоятелства, обуславящи интереса им от провеждане на защитата по чл. 109 ЗС. Изцяло бланкетно и немотивирано е предявеното оплакване за непълно обсъждане на доказателствения материал. Единственият конкретен довод в тази насока е за несъобразяване с факта, че извършеното преустройство е в режим на търпимост съгласно разпоредбата на пар. 16 от ПЗР на ЗУТ и че премахването на незаконното строителство щяло да застраши целостта на недвижимия имот. Такива констатации обаче не са правени от съдебните състави, постановили решения по същество на спора, нито пък са подкрепени от конкретни доказателства, които да не са били взети предвид, макар и да са налични по делото. Данни за придобит статут на търпимост изобщо няма, както и липсва констатация на вещите лица премахването на изградените преградни стени да е опасно за конструктивната цялост на сградата. Последното е и несъстоятелно предвид категоричната констатация за това, че исканията на ищците са съобразени с одобрения архитектурен проект, както и данните, че преустройствата са осъществени след изграждане и въвеждане в експлоатация на жилищната кооперация.

Предвид гореизложеното последните два въпроса /поставените под т. 4 и т. 6 от изложението/ са изцяло неотносими към предмета на спора и не могат да обусловят наличие на общата предпоставка за допустимост по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Независимо от изхода по делото, разноски на ответниците по касация не се присъждат, тъй като липсват доказателства да са направени такива.

Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.