Определение № 641 от 14.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6590/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 ГПК. С определение №305 от 23.09.14г. по гр.д.№3326/2014г. на ВКС, ІV ГО, е върната частната жалба на Б. С. С.-К. срещу определение №788 от 10.06.14г. по същото дело, с което в производство по чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение. Частна жалба срещу определението на предходния тричленен състав е подадена от Б. С.. Тя счита, че Върховният съд е следвало да разгледа касационната и жалба срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд, което е неправилно. Ответникът в производството И. Д. И. оспорва частната жалба. Счита, че тя е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна. С обжалваното определение предходният тричленен състав на ВКС е върнал частна жалба, насочена срещу постановено от него определение по чл.288 ГПК. Приел е, че определението по чл.288 ГПК, с което не се допуска касационно обжалване, е окончателно и затова подадената срещу него частна жалба е процесуално недопустима. Настоящият състав на ВКС споделя извода, че определението по чл.288 ГПК не подлежи на обжалване. То не е преграждащо по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 ГПК, доколкото с него съдът се е произнесъл по процесуалния въпрос, с който е бил сезиран – дали е налице някоя от предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивно решение. То не попада и в кръга на определенията по чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, тъй като в закона не е предвидена изрична възможност за обжалването му. Следователно частната жалба срещу това определение е процесуално недопустима и затова правилно е върната от предходния тричленен състав на ВКС. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,