Определение № 60079 от 24.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2001/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Х. Д. Е. от [населено място] срещу определение № 146 от 12.05.2021 г. и определение № 169 от 17.05.2021 г., постановени по в.ч.гр.д. № 1126/2021 г. на Пловдивския окръжен съд. Касаторът счита определенията за неправилни и незаконосъобразни, поради което иска отмяната им. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове. С първото обжалвано определение окръжният съд е потвърдил определение № 213, том 2 от 19.04.2021 г. на съдия по вписванията при Районен съд – Пловдив, с което е отказано заличаването на възбрана, наложена въз основа на обезпечителна заповед от 02.10.2006 г., издадена по в.гр.д. № 2040/2006 г. на Пловдивския окръжен съд, VI гр. с-в. За да потвърди определението на съдията по вписванията, въззивният съд е приел, че възбраната, чието заличаване се иска, е вписана въз основа на съдебен акт - обезпечителна заповед, издадена по реда на чл. 396 и сл. от ГПК, и съгласно императивната разпоредба на чл. 402, ал. 3 ГПК заличаването ѝ, както и отменянето на други обезпечителни мерки, се извършва въз основа на влязло в сила определение на съда по чл. 402, ал. 1 ГПК, а в случая такова определение не е постановено. Съдът е приел, че унищожаването на делото, по което е допуснато обезпечението, не може да дерогира законовото изискване за постановяване на изричен съдебен акт. С второто определение окръжният съд е оставил без уважение молбата на Х. Д. Е. по чл.250 ГПК за допълване на определение № 146 от 12.05.2021 г. по в.ч.гр. д. № 1126/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд и произнасяне по искането на жалбоподателя за отмяна на обезпечението, допуснато по в.гр.д. № 2040/2006 г. на Пловдивския окръжен съд. Съдът е приел, че производството по делото е по реда на чл. 577, вр. с чл. 274 ГПК за проверка законосъобразността на отказ на съдията по вписванията да извърши нотариално действие - вписване, отбелязване или заличаване и именно в рамките на този предмет съдът се е произнесъл. Изложени са съображения, че в това производство, както съдията по вписванията, така и въззивният съд не разполагат с правомощия да преценяват наличието на предпоставките за постановяване на съдебния акт по чл. 402, ал. 3 ГПК, въз основа на който се извършва заличаването, а преценката за това е възложена на съда, който е допуснал обезпечението и се извършва по съответното дело, по което е било допуснато. Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Допускането на касационното обжалване на въззивното определение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, както и при неговата вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност – чл. 280, ал. 2 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивните определения по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите: 1. Правилно ли е потвърден отказът на съдията по вписванията да заличи вписаната обезпечителна заповед, след като са налице всички предпоставки по чл. 31, ал. 2 Правилника за вписванията, тъй като същата не е била използвана и молбата за заличаването ѝ е подадена от единственото заинтересовано лице, заедно с документи, удостоверяващи, че заличаването може да бъде извършено и 2. Правилно ли е съдът, който е издал обезпечителната заповед, да откаже нейната отмяна, след като пред него е подадена молба по чл. 402, ал. 1 ГПК от лицето, което е поискало нейното издаване. Поддържа се, че определението по чл.250 ГПК е очевидно неправилно. В случая предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане не са налице. Поставените от касатора въпроси са формулирани според неговите твърдения и не кореспондират на съображенията на съда за постановяване на обжалваните определения, а именно, че в случая не е налице изискването на чл.402, ал.3 ГПК за заличаване на наложената от съда възбрана, както и че молбата по чл.402, ал.1 ГПК не може да бъде разгледана в образуваното пред него производство по частна жалба срещу отказа на съдията по вписванията по реда на чл.250 ГПК, а не че съдът, който е издал обезпечителната заповед, правилно е отказал нейната отмяна. По отношение на поставените въпроси не са налице и визираните в т.4 на ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС предпоставки, във връзка с които релевантни доводи не са изложени. Нормата на чл.402, ал.3 ГПК е ясна и не създава съмнения относно действителната воля на законодателя, като същевременно касаторът не сочи противоречива или погрешна съдебна практика, или практика, нуждаеща се от осъвременяване поради изменения в законодателството или настъпили в обществените условия промени. Обжалваните определения не страдат от пороци, водещи до тяхната нищожност или недопустимост. Не се констатира и видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт, а сочените от касатора евентуални техни пороци не могат да бъдат квалифицирани и като очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС. По изложените съображения касационно обжалване на обжалваните определения не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, ІІ г.о.,