Определение № 511 от 06.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1334/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. С. С. срещу въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 1399 от 28.11.2019 г. по гр.д.№ 2083/ 2019 г., с което е потвърдено (в обжалваната пред въззивния съд част) решение на Пловдивски районен съд по гр.д.№ 2873/ 2018 г. и по този начин упражняването на родителските права по отношение на детето В. В. С., ЕГН [ЕГН], е предоставено на майката Л. С. Д.; местоживеенето на детето е определено в дома на майката; определен е режим на лични отношения между детето и бащата В. С. С.; В. С. е осъден да заплаща издръжка на детето в размер 140 лв, считано от влизане на решението в сила, със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска; В. С. е осъден да заплати 261,60 лв държавна такса. Касаторът моли въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол като очевидно неправилно и явно необосновано при разрешаването на въпроса притежава ли майката необходимите морално-психологически и личностни качества и възможности и материален и финансов ресурс за отглеждане и възпитаване на детето. Обосновава твърдението си с анализ на установените по делото факти и с доводи за погрешни изводи на решаващата инстанция. Не поставя като основание за допускане на касационния контрол правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Ответната страна Л. Д. не взема становище по жалбата. Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. За да постанови обжалваното решение въззивният съд приел за установено, че страните по делото не са сключили брак, но са родители на роденото на 31.01.2015 г. дете В.. На 17.12.2015 г. детето било открито от полицейски служители без надзор във вход на жилищна кооперация в [населено място] и на 18.12.2015 г. било настанено за отглеждане в приемно семейство. С решение № 3603/ 24.11.2016 г. по гр.д.№ 13181/ 2016 г. на Пловдивски районен съд било прекратено настаняването на детето в приемно семейство и същото било настанено в семейството на баба му по бащина линия за срок от две години. От 02.09.2016 г. детето живеело в семейството на тази баба, което включвало баща му и чичо му. Основно грижи за детето полагала бабата, тези грижи били много добри и отговаряли на потребностите му. Бащата също се включвал в обезпечаване на основните потребности на детето, което било привързано към него. Емоционалната връзка на детето с майката била в процес на доизграждане след дълго прекъсване. Отношенията между бабата по бащина линия и майката на детето били влошени, от страна на роднините на бащата били създавани пречки пред майката да контактува с детето си. Бащата и бабата по бащина линия правели пред детето негативни коментари по отношение на майката, което можело да доведе до синдром на родителско отчуждение. Майката заживяла на семейни начала с друг мъж заедно с другите й две деца – момчета на 11 и 17 години. Отношенията между тези деца и Л. Д. били много добри, тя се грижила за тях и момчетата искали сестричката им да живее при тях. И двамата родители на малолетното дете В. не разполагали с достатъчен родителски капацитет, разбиранията им за ролята на родителя се свеждали до декларации и добри намерения. Детето било привързано и към двамата си родители, имало доверие на новия партньор на майката, чувствало се добре в компанията на едноутробните си братя. Евентуална промяната на отглеждащия родител и на средата на детето, изразяваща се в живот с майката и братята му, би му се отразила позитивно. Жилището, в което майката живеела, представлявало двуетажна къща, в добро санитарно състояние, с обособени стаи и санитарни помещения. Бащата работел по трудов договор с основно трудово възнаграждение в размер 273 лева, притежавал лек автомобил ... и 17/ 100 ид.ч. от земя и сграда, находящи се в [населено място]. Майката работила по трудово правоотношение с основно трудово възнаграждение 600 лева, притежавала 1/2 ид.ч. от урегулиран поземлен имот и построената в него жилищна сграда и стопански постройки в [населено място]. Бащата бил осъждан за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.„В“ НК (за причиняване по непредпазливост на смърт при управление на лек автомобил в нарушение на правилата за движение), за което бил наказан с две години лишаване от свобода при отложено изтърпяване на наказанието за изпитателен срок 3 години. При тези фактически констатации съдът намерил, че в интерес на детето било същото да живее при майката, като родителските права бъдат упражнявани от нея. При установеното по делото безотговорно поведение и изводът за липсата на достатъчен родителски капацитет и у двамата родители, майката следвало да получи приоритет, поради наличието на практически умения и позитивен опит от отглеждането на другите й две деца. Съдът съобразил също ниската възраст на детето, при която то имало нужда от непосредствени майчини грижи. Посочил още, че с оглед пола на детето майката е по-пригодният родител за отглеждането му, макар бащата също да е полагал всеотдайно грижи за малолетната си дъщеря през времето, когато е била настанена при неговата майка. Съдът изтъкнал още, че майката била в състояние да обезпечи детето си устойчиво предвид получаваните от нея по-високи доходи от бащата и притежаването на собствено жилище, в което са създадени подходящи условия за отглеждане на детето. Акцентирал на установеното въз основа на експертиза по делото обстоятелство, че извеждането на детето от досегашната му среда на живот нямало да се отрази негативно на психичното му развитие, с оглед ниската му възраст и способност на бърза адаптация. Връзката на детето с едноутробните й братя и тяхната привързаност също следвало да бъдат отчетени при решаване на въпроса за упражняването на родителските права и местоживеенето на детето. Бащата можел да разтича на помощ от бабата на детето, но на подкрепа от фактическия си съжител можела да разчита и майката. Установеното по делото осъждане на бащата било отрицателен за нравствения му облик факт и лош пример за детето. Освен това поведението на бащата и на бабата по бащина линия, изразяващо се в извършване на негативни и в неуместна форма коментари по адрес на майката, следвало да бъде оценено критично при конкуренцията между родителите относно предоставянето на детето за отглеждане и възпитание. Като взел предвид всички тези обстоятелства и с оглед формираната задължителна съдебна практика по значението им, съдът приел, че в интерес на детето било родителските права да бъдат предоставени на майката, при която то да живее. На бащата съдът определил разширен режим на лични отношения с детето, отчитайки необходимостта от пълноценно общуване между тях. Осъдил бащата да заплаща издръжка на детето в минимален размер (140 лева) като взел предвид ниските му доходи и имотното му състояние. Няма основание за допускане на така мотивираното въззивно решение до касационен контрол по твърдението на жалбоподателя за очевидна неправилност. Във фазата по допускане на жалбата Върховният касационен съд, без да проверява действително съществуващите пороци на обжалвания въззивен съдебен акт, може да направи извод за очевидната му неправилност само въз основа на достатъчна аргументираност на изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК и изхождайки от самото решение. В случая актът на инстанцията по същество е съобразен с утвърдената съдебна практика за критериите, които съдът съобразява при решаване на спорове за родителска отговорност по отношение на ненавършили пълнолетие деца и от самия него не може да се изведе неправилност, която да е очевидна. Доводите на касатора изискват обсъждане на доказателствата по делото, преценка на извършения от инстанцията по същество техен анализ и оценка на правните й разрешения. Това в производството по чл.288 ГПК е недопустимо, неправилността е очевидна само ако следва от самото решение. Ако не е установима от самото него, тя не дава основание за достъп до касационен контрол. Поради това не е налице хипотезата на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК, а наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК не са заявени. По изложените съображения Върховният касационен съд