Определение № 771 от 10.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 2578/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „А. биоенерджи“ ЕООД и А. Г. А. против решение № 166 от 20.05.2022 г. по т.д. № 101/2022г. на Варненски апелативен съд Ответникът по касация- „Адмирал груп- 3“ЕООД, [населено място] не е заявил становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е процесуално допустима. С молба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите, чрез пълномощника си – адв.Д. М., в резултат на проведено производство по чл.285,ал.1 ГПК, са депозирали лаконично изложение, с което са заявили, че поддържат основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК като поставят въпроса – „ Длъжен ли е съдът да разгледа възражение, основано на конкретно каузално правоотношение по повод на което, според ответника, е издаден запис на заповед, ако възражението е въведено с допълнителния отговор на допълнителната искова молба при спазване на всички срокове“. Други доводи не са развити. С молба от 19.07.2022г. е представено решение по т.д. № 965 /11г. на ВКС, І т.о. без да се излагат съображения за неговото значение по отношение на соченото основание. Касаторите не обосновават довод за допускане на решението до касационно обжалване. Поставеният въпрос може да бъде приет за релевантен, след изключване на хипотетичната и неустановена по спора част, с която касаторите въвеждат твърдение за установен факт на спазване на срокове, които съдът е приел за неспазени, съобразно правилата на ГПК. Страната, обаче, не обосновава наличие на допълнителен критерий. Касаторите са посочили хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като са приложили решение на ВКС по отношение, на което не са развили съображения, относно наличие на противоречие при разрешаване на поставения въпрос. При служебна проверка за съответствие на разрешенията в сравняваните съдебни актове се установява, че приложеното решение на ВКС не съдържа мотиви по въпроса поставен от страната. Същото по реда на чл.290 ГПК, дава отговор на друг въпрос, а именно - „ В кой момент се преклудира правото на ответника да представи писмени доказателства“. Настоящият случай е различен. Съдилищата еднозначно са разглеждали и приели, че не е спазен срока за въвеждане на правопогасяващо възражение- относно наличие на каузално правоотношение, обезпечено със записа на заповед, дълга, по което е бил погасен или не е възникнал, което е дало основание на страната да счита за недължимо поетото задължение по създаденото менителнично правоотношение. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение