Определение № 356 от 28.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 1241/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от страна на пълномощника на „Кино Арена ЕООД ЕИК 13028160 и „Кино Арена 2001“ ЕИК[ЕИК] срещу определение № 1424 от 15.06.2020 г. по ч.гр.д. №1524/2020 на САС, с което е потвърдено определението №665/03.02.2020 г. по т.д. №2564/19 г. на СГС,6-6 с-в, с което е било спряно производството по исковете на „Лето инвестмънт“АД ЕИК[ЕИК] срещу жалбоподателите ,предявени по реда на чл.422 ал.1 ГПК.Претендира отмяна на обжалваното въззивно и потвърденото с него първоинстанционно определение и връщане за извършване на последващи процесуални действия по разглеждане по същество на исковете. Ответната страна „Лето инвестмънт“АД, ЕИК[ЕИК] изпраща писмен отговор със становище за липса на основание за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК. За да постанови обжалваното определение, с което е потвърдил първоинстанционното, с което е било спряно на основание чл.229 ал.1,т.4 ГПК производството по исковете на „Лето инвестмънт“АД ЕИК[ЕИК] срещу жалбоподателите ,предявени по реда на чл.422 ал.1 ГПК, съставът на въззивния съд се е позовал на наличие на преюдициалност на изхода по спора по друго, по-рано заведено дело -`т.д. №1212/19 по описа на СГС, за друга част от същото вземане, възникнало на същото основание: същият договор за кредит, по който ищецът е цесионер и който е сключен с първия ответник като длъжник и втория като реално задължено лице по договор за ипотека и настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане. Изводът е обоснован с общите правопораждащите спорните права и по двете искови производства фактически състави, както и на това,че спорът по първо заведеното дело е по частичен иск, но произнасянето по него ще бъде обвързващо съда, който разглежда спора за остатъка от същото вземане,предмет на второто дело. По изложените съображения,въззивният съд е преценил, че производството по втория иск правилно е спряно на основание чл. 229 ал.1, т.4 ГПК до окончателното произнасяне на съда по основателността на първоначално предявения частичен иск. В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК се поставя като правен въпрос: следва ли въззивният съд да вземе в предвид и да обсъди всички наведени в ЧЖ възражения на страните относно правилността на обжалваното определение. Твърди се противоречие в отговора със задължителната практика на ВКС. По отношение преценка на основанията за допускане на касация, настоящият състав на ВКС,Второ т.о.намира следното: Въпросът се основава на твърдяно от страната съществено процесуално нарушение, каквото в случая не е налице-пропуск на съда да вземе в предвид,че двата спора по двете претенции се различават относно датите на отделните падежирали вноски. В случая, съдът е обсъдил предмета на двата спора и се е произнесъл като е направил извод за връзка между тях, доколкото вземанията и по двата се претендират на едни и същи правопораждащи факти: договор за кредит с длъжник „Кино Арена ЕООД, обезпечен с договор за ипотека, сключена с второто дружество и наличие на основание за настъпване на предсрочна изискуемост на задължението. Дали тези констатации са достатъчни за извод по същество за наличие на преюдициалност на спора по първото дело, по отношение на този по настоящото, е въпрос на обоснованост и материална законосъобразност, по които ВКС се произнася по правилността на обжалвания акт, а не в настоящото производство по преценка по чл.280 ал.1 ГПК. Ето защо така формулираният процесуалноправен въпрос не е обуславящ изхода по конкретния процесуалноправен спор, тъй като се основава на твърдяно от жалбоподателите процесуално нарушение, което не е налице. Съгласно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС липсата на обуславящ изхода по спора правен въпрос, посочен от страна на касатора в изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК е основание за недопускане на касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение, счита че не е налице основание за допускане на касационно обжалване, поради което