Определение № 267 от 23.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1179/2018 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Г. против решение № 104/06.12.2017 г., постановено по гр.д.№ 253/2017 г. от състав на Окръжен съд – Разград. Ответниците по касационната жалба я оспорват, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок, но е процесуално недопустима. С обжалваното решение, съдът се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. трето от ЗЗД. С исковата молба се твърди, че договор за аренда е нищожен, поради накърняване на добрите нрави и на това основание е предявен иска. Искът за съществуването на аренден договор е оценяем и към него следва по аналогия да се приложи правилото на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК, според което размерът на цената му представлява "наемът за една година". Видно от данните по делото, в договора, който е предмет на спора, е договорено арендно плащане в размер на 15 лева за декар предоставена обработваема площ. Годишния размер на дължимото арендно плащане за двата имота, посочени в исковата молба е в размер на 555 лева, което следва да се приеме за цена на предявения иск. Дори да се приеме, че цената следва да се определи по представения анекс към договора, с която е 35 лева за декар, цената на иска отново би била под 5 000 лева. С оглед разпоредбата на чл.280, ал.2, т.1 ГПК, решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване и подадената касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Водим от горното, състав на ВКС