Определение № 60520 от 28.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 1439/2020 г.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Рая Синерджи“ ЕООД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му.

Ищецът „Мастерринд“ Гмбх, Германия, оспорва жалбата.

По допускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

По предявените срещу жалбоподателя искове по чл. 53 от Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки и по § 288 от Гражданския кодекс на ФРГ първоинстанционният съд е осъдил жалбоподателя-ответник да заплати главница в размер на 52 518,54 евро (заедно със законната лихва) представляваща неплатен остатък от цената по договор от 10.03.2014 г. за продажба на 35 бр. юници, както и 2244,47 евро лихва за забава за времето до предявяване на иска.

По жалба на ответника въззивният съд е възприел изложените от първата инстанция фактически и правни изводи и е потвърдил решението в обжалваната част.

Допускане на касационно обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

1. Очевидна неправилност на въззивното решение се обосновава с довод за противоречие в мотивите на въззивното решение относно установената в хода на производството неточност в превода на представен документ на чужд език, доколкото съдът, макар и да е констатирал признание на ищеца относно неточността на превода, не е коментирал в мотивите си последиците от това. Върховен касационен съд, I т. о., определение по т. д. № 1439/2020 г., стр. 3/3

По реда на чл. 185 ГПК е оспорена верността на превода само на представеното с исковата молба удостоверение за актуално състояние на ищеца, издадено въз основа на търговския регистър, воден от съда по регистрацията на ищеца. Верността на представения от ищеца превод е установена с неоспореното заключение на назначения експерт-преводач, верността на превода на останалите представени на чужд език документи не е била оспорена, поради което и експертизата в останалата част, с който вещото лице проверявало превода на неоспорени документи, за които задача не му е била поставена, не е приета от първоинстанционния съд. С оглед на това доводите за неточности на превода на документи, за които такъв спор не е бил повдигнат своевременно (с отговора на исковата молба) и за които не са събрани (предвид неприетата в тази част експертиза) доказателства, са изцяло неотносими към спора и съответно не могат да обосноват и неправилност, още по-малко очевидна по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, на въззивното решение.

2. Не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. За обосноваването му е формулиран въпросът „Следва ли съдът да обсъди неточности в превода на прилагания чуждестранен акт (в случая Гражданския кодекс на Германия), момента на влизане в сила на промените в него, както и приложимостта на същите към процесния договор, които неточности са от значение за разрешаване на конкретния казус, ако установяването им е станало вследствие на уточнения и разяснения на преводача извън поставената му задача?“. Допълнително се обосновава, че предвид невладеене на чуждия език страната не е била запозната с неточностите в превода и не е имала възможност да зададе конкретен въпрос към преводача, който обаче добросъвестно е разяснил на съда и страните едностранно и непълно преведения текст от ГК на ФРГ от страна на адвоката на ищеца.

Въпросът не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не е обусловил правните изводи на въззивния съд. Както първата, така и въззивната инстанция са установили съдържанието на приложимите разпоредби от германския ГК не по представените от ищеца преводи, а въз основа на възложения от първоинстанционния съд превод (неоспорен от страните) на официалния отговор на германското Министерство на правосъдието по реда на Европейската конвенция за обмен на правна информация.

Независимо от това не е налице и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съобразно разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ предпоставя наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Не се твърди и липса на практика на касационната инстанция (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), нито се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно представения списък и приложените към него писмени доказателства жалбоподателят дължи на ищеца направените за касационното производство разноски в размер на 1400 евро.

С тези мотиви съдът