Определение № 526 от 26.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 661/2019 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. С. Г., чрез адв. Д. срещу решение № 2622/12.11.2018 г. по гр. д. № 1811/2018 г. на Апелативен съд – София. Ответникът Л. Г. Х.-М., чрез назначения й особен представител адв. С., е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски, които да му бъдат определени, съобразно обжалваемия интерес в касационното производство и присъдени. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното: Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в ЧАСТТА, с която след отмяна на решение № 443/22.01.2018 г. по гр. д. № 6213/2015 г. на Софийски градски съд в частта, с която Л. Г. Х.-М. е осъдена да заплати на В. С. Г., на основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД, сума над 16 600 евро до 39 700 евро като задатък по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.05.2009 г. и анексите към него както и в частта, с която на Г. са присъдени разноски над 3 827. 20 лв., е отхвърлен предявеният от касаторката против Л. Г. Х.-М. иск по чл. 93, ал. 2 ЗЗД за разликата над 16 600 евро до 39 700 евро - задатък по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.05.2009 г. и анексите към него. В обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са постигнали съгласие авансово платената по предварителния договор сума в размер на 8 300 евро да изпълнява функцията и на задатък. Развил е мотиви, че само тази сума има специфичната за задатъка функция – потвърдителна за сключване на договора. Според решаващия състав останалите авансово платени суми от продажната цена (по силата на анексите към договора) нямат очертаната функция на задатък, както поради липсата на съответната уговорка от страните, така и поради факта, че плащането им не е извършено в момента на сключване на договора, съответно не доказва последното, а представлява предварително изпълнение на задължението за заплащане на продажната цена. Установил е, че на основание чл. 13б от предварителния договор на ищцата се следва двойният размер на даденото капаро от 8 300 евро (без оглед на факта, че част от тази сума е платена на ръка, което не рефлектира нито на валидността на плащането, нито на основанието за извършването му) или сумата 16 600 евро. Изложени са съображения, че договорът е развален, поради виновното неизпълнение на задължението на продавача да сключи окончателен договор на падежа – според поддържаното в нотариалната покана до обещателя и твърденията в исковата молба, имаща характер на изявление за разваляне на договора. Прието е, че двойните размери на другите авансово платени суми по договора не се дължат на основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД, поради липса на характеристиката на задатък и тъй като договорът не е прекратен на основанието, за което се предвиждат. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа искане за допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1, както и по т. 3 ГПК. Касаторът обосновава приложно поле на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: Първият въпрос, уточнен и конкретизиран съобразно постановките на т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК, е със следното съдържание: „Имат ли функциите на задатък авансово платените по допълнителни споразумения (анекси) към предварителен договор суми за цената след като изрично е уговорено в тях, че при неизпълнение на задължението от страната, която е получила сумите, изправната страна разполага с възможността да се откаже от договора и да иска връщането им в двоен размер, макар в съдържанието на тези анекси сумите да не са определени изрично с термина „задатък“?“ Вторият въпрос е: „Следва ли да се върнат получените от продавача суми при разваляне на договора, поради неговото виновно поведение, ако се приеме, че заплатените суми представляват плащане по продажната цена на имотите, предмет на съглашението?“ и Третият въпрос е следният: „Представляват ли анексите (допълнителните споразумения), сключени от страните по предварителен договор неразделна част от него, която го допълва и доразвива?“ Първият повдигнат въпрос е обусловил правните изводи на въззивния съд по предмета на делото, тъй като е прието, че авансово платените от ищцата суми за цената (извън платената сума по предварителния договор, изрично определена като „задатък“) не притежават характеристиката на задатък, като е извършено тълкуване на съответни разпоредби от договора и допълнителните споразумения към него (анексите) при отчитане на съгласуваната воля на страните за функцията и естеството на осъществените от купувача предварителни плащания (вноски) от цената на имота. Така въпросът осъществява общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за достъп до касация. Налице е и соченото допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като по него въззивното решение се отклонява от разрешението, дадено в Решение № 106/16.07.2018 г. по гр. д. № 4088/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о., на което касаторът се позовава и прилага. Вторият и третия въпрос се поставят при предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и се изчерпват с твърдението, че те имат значение за точното прилагане на закона. Вторият въпрос не е релевантен, защото по него въззивният съд не е излагал мотиви, които да са обусловили решаващите му изводи по делото. Така, както е поставен, въпросът касае приложение на института на неоснователното обогатяване – чл. 55 ЗЗД в хипотезата на връщане на даденото на отпаднало основание. Такъв иск обаче не е предявяван в разглеждания случай, не е предмет на спор между страните, поради което и въпросът няма характеристиките на правен въпрос от значение за изхода на делото, който да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Въпрос, който не произтича от решаващите изводи на съда, както е в случая, не формира общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, което е достатъчно основание за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените за това допълнителни основания. Третият въпрос също няма относимост към решаващите мотиви на въззивния съд, от които касаторът следва да формулира правните си въпроси, за да въведе общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, а произтича от становище на страната по правилността на обжалвания въззивен акт, от което съгласно разрешенията в т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК не се извеждат общите основания за допускане на касационно обжалване. Поради това липсват общи и допълнителни предпоставки за допускане на касационен контрол и по този въпрос. В обобщение, касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса дали имат функциите на задатък авансово платените по допълнителни споразумения (анекси) към предварителен договор суми за цената след като изрично е уговорено в тях, че при неизпълнение на задължението от страната, която е получила сумите, изправната страна разполага с възможността да се откаже от договора и да иска връщането им в двоен размер, макар в съдържанието на тези анекси сумите да не са определени изрично с термина „задатък“. Поради изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,