Определение № 2844 от 05.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 829/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. К. К., чрез адвокат П. А., срещу решение № 1333 от 31.10.2022 г. на Окръжен съд - Варна по в. гр. д. № 1443/2022 г., с което е потвърдено решение № 260195/28.03.2022 г., постановено по гр. дело № 7757/2018 г. по описа на Варненския районен съд в частта му, с която А. К. К. е осъдена на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД да заплати на И. К. С. сумата от 7 800 лв., представляваща 1/2 част от 15 600 лв.- стойността, с която се е увеличил делът на ответницата в съсобствеността, вследствие на подобренията, извършени от ищеца в поземлен имот с идентификатор ..... и сграда с идентификатор № ..... по ККР на [населено място], ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на претенциите по сметки – 18.11.2019 г. до окончателното и заплащане.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд в мотивите на въззивното решение да обсъди всички доводи и възражения на страните и да изложи изрични и ясни мотиви защо не ги приема? Поддържа се, че съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 63/17.07.2015г. по търг. д. № 674/2014г. на ВКС, второ т.о.; решение № 324/22.04.2010г. по гр.д. № 1413/2009г. на ВКС, четвърто г.о. и решение № 157/08.11.2011г. по търг. д. № 823/2010г. по описа на ВКС, второ т. о.

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и вземе предвид всички събрани по делото доказателства? Сочи се противоречие с ТР № 1/04.01.2001г. по тълк.д. № 1/2000 на ОСГК на ВКС; решение № 7/08.02.2012г. по гр.д. № 510/2019г. на ВКС, второ г.о. и решение № 409/28.02.2013г. по гр. д. № 59/2011г. по описа на ВКС, първо г. о.

От ответника по касационната жалба И. К. С., чрез адв. М. Н., е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.

Страните претендират присъждане на направените разноски в касационното производство.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице /ответница по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд.

Производството по делото е във фазата по извършване на делбата.

За да потвърди първоинстанционното решение в частта му, с която касаторката е осъдена да заплати на ответника сумата от 7 800 лв., представляваща 1/2 част от 15 600 лв., съставляваща стойността, с която се е увеличил делът й в съсобствеността, вследствие на подобренията, извършени от ищеца в поземлен имот с идентификатор ..... и сграда с идентификатор № ..... по ККР на [населено място], въззивният съд е приел за установено, че страните са закупили спорния имот на 25.08.2008г. Преди предявяване на иска за делба, страните извършили разпределение на съсобствените си имоти, като процесният, находящ се в м. "С.", се ползва от ищеца. Въз основа заключението на в. л. О. и показанията на свидетелите Б. и Н. е прието, че от лятото на 2018г. до началото на 2019г. в имота са изпълнени СМР на обща стойност от 22 900лв., в резултат на което средната му пазарна стойност се е увеличила с 15 600 лв. Съдът е отбелязал, че според вещото лице само по външни белези не може да се определи точния момент на извършване на СМР, но може да се приеме, че ориентировъчният такъв е 2018-2019 г. Изложени са мотиви, че е логично и житейски оправдано ищецът да е направил подобренията, след като е възнамерявал да живее и живее в този имот с настоящата си партньорка и детето им. Прието е, че обстоятелството, че част от лицата, осъществили строителните дейности, са служители на ищеца не означава, че не са способни да извършат тези дейности. Изложени са мотиви, че свидетелите, водени от ищеца, са до някаква степен заинтересовани от изхода на спора, доколкото св. Б. е служител на ищеца, а свидетелката Н. съжителства с него, но същото се отнася и за свидетелите на ответницата, тъй като не се оспорва, че и двамата са служители в нейната фирма. В тази връзка преценявайки свидетелските показания по реда на чл. 172 ГПК, съдът е счел, че показанията на св. Б. и Н. са непосредствени, последователни и кореспондират с изложеното от в. л. О..

Съдът е приел, че подобренията са извършени без съгласието на другия съсобственик, но ответницата не се е противопоставила на извършването им и отговорността следва да се реализира по реда на чл. 61, ал. 2 ЗЗД, като ответницата бъде осъдена да заплати сумата от 7800 лв., представляваща 1/2 ид. част от сумата, с която се е увеличила стойността на имота в резултат на извършените от ищеца подобрения.

Въззивният съд се е произнесъл по доводите, изложени във въззивната жалба, като е приел, че обстоятелството кой живее в имота е ирелевантно, тъй като извършените в съсобствения имот подобрения ползват всички съсобственици като се отразяват върху стойността на делбения имот и всеки от тях следва да поеме своята част от разходите. Изложени са мотиви, че следва да се съобрази дали вследствие на тези действия се е достигнало до увеличаване на ползата, използваемостта, съответно стойността на вещта, а не дали разноските са целесъобразни с оглед интереса на собственика и дали другия собственик желае запазването им и всички тези СМР следва да се квалифицират като подобрения, тъй като са такива нововъведения в имота, които имат практическо значение и увеличават полезните му качества.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице посоченото основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените правни въпроси, поради следното:

Поставените правни въпроси са за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и да направи собствени правни изводи и са от обуславящо значение за изхода на спора, но не са разрешени от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС, вкл. и цитираната от касатора, според която въззивният съд е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и да обсъди всички доводи на страните по предмета на спора. В случая въззивният съд е основал изводите си на събраните по делото доказателства, като е изложил мотиви по доводите на страните.

Въпросите са обосновани с доводи, че съдът не е обсъдил показанията на свидетелите Г. и А.. Видно от обжалваното решение, съдът при описване на фактическата обстановка обстойно е посочил какво е установил всеки един от разпитаните по делото свидетели, като при анализа им е изложил мотиви, че свидетелите, водени от ищеца, са до някаква степен заинтересовани от изхода на спора, доколкото св. Б. е служител на ищеца, а свидетелката Н. съжителства с него, но същото се отнася и за свидетелите на ответницата, тъй като не се оспорва, че и двамата са служители в нейната фирма и е кредитирал показанията на св. Б. и Н. като кореспондиращи си изложеното от в. л. О.. Т.е. при противоречиви свидетелски показания съдът се е обосновал защо дава вяра на едната група свидетели и съответно не е игнорирал неаргументирано останалите показания.

Поддържа се, че заключението на в.л. О. не е обсъдено в цялост - съдът не е съобразил, че вещото лице е посочило, че е възможно някои от СМР да са извършени в по- предни години. Напротив, съдът при формиране изводите си относно момента на извършване на СМР, е взел предвид, че според вещото лице ориентировъчният момент на извършването на СМР е 2018-2019 г., като точният момент не може да се определи само по външни белези. Следователно съдът не е игнорирал констатацията на вещото лице, че със сигурност не може да бъде установен кога точно са извършени СМР, като е направил изводите си въз основа цялостен анализ на доказателствата. Правилността на изводите на съда, вкл. и тези по преценката на доказателствата, не подлежи на проверка в производството по чл. 288 ГПК.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпросите са обосновани и с доводи, че съдът не е съобразил, че Д. С., за който се твърди, че е извършвал бояджийски услуги на ищеца, е негов служител, както и е бил свидетел по други дела между страните. Т.е. поддържа се, че С. е в близки отношения с ищеца и евентуално е заинтересован от изхода на спора. Тези доводи не могат да обосноват допускане до касационно обжалване по поставените въпроси, защото не са във връзка с приетата за установена фактическа обстановка и направените от съда изводи в обжалваното решение. Съдът е длъжен да съобрази евентуалната заинтересованост на лицата, които са разпитани като свидетели по делото, а С. не е разпитван като свидетел и съответно съдът не е обсъждал негови показания, предвид на което и не е следвало да преценява в какви отношения е със страните по делото и дали е заинтересован от изхода на спора.

На следващо място се твърди, че липсва произнасяне по доводите за злоупотреба с право по чл. 3 ГПК, изразяваща се в това, че ако ищецът е извършил СМР в хода на производството и при липса на комуникация с ответницата, то се касае за недобросъвестно поведение, целящо предявяване на претенция по сметките, с което да се подобри положението на ищеца в делбения процес. По съществото си тези доводи не сочат на злоупотреба с право по чл. 3 ГПК, а за основателността на претенцията за подобрения, като по тях съдът е изложил мотиви, приемайки че извършените в съсобствения имот подобрения ползват всички съсобственици, отрязват се върху стойността на делбения имот и всеки от тях следва да поеме своята част от разходите.

Изложеното налага извод, че съдът не е процедирал в противоречие с цитираната от касатора практика на съставите на ВКС, т.е. не е налице специалната /допълнителната/ предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Съдът намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по действително предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Решението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. За да е налице очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при прочита на решението, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

С оглед изхода на спора в полза на И. К. С. следва да се присъди сумата от 1 200 лв., съставляваща заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне отговор на касационната жалба.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение