Определение № 521 от 12.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2736/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 3368/15.VІІ.2019 г. на ловешкото „Петрол” АД, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от САК против решение № 114 на Великотърновския апелативен съд, ГК, 8-и с-в, от 20.V.2019 г., постановено по т. д. № 310/2018 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 62/22.VІV2018 г. на ОС-Ловеч по т. д. № 13/2017 г. С последното, в производство по конститутивен иск с правно основание по чл. 74 ТЗ, предявен от постоянните двама синдици „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност), са били отменени – като незаконосъобразни – решенията на извънредното общо събрание на акционерите на търговеца настоящ касатор, проведено на 15.ІІ.2017 г. по следните точки от неговия дневен ред: ~ 1./ За увеличаване на номиналната стойност на емитираните от „Петрол“ АД акции от 1 /един/ на 4 /четири/ лева посредством „обединяването“ на четири съществуващи към момента акции, всяка една с номинална стойност от 1 /един/ лев в една нова акция с номинална стойност от 4 лева, като в резултат от увеличаването на номиналната стойност на емитираните акции чрез посочената по-горе процедура по обратен сплит (reverse stock split), броят на акциите, които формират капитала на „Петрол“ АД е намален от 109 249 612 лв. (сто и девет милиона, двеста четиридесет и девет хиляди, шестстотин и дванадесет лева); ~ 2./ За промяна в чл.8, ал. 1 от Устава на „Петрол“ АД, в резултат от която текстът придобива следната редакция: „Капиталът е разпределен в 27 312 403 бр. (двадесет и седем милиона, триста и дванадесет хиляди, четиристотин и три броя) поименни безналични акции, с номинална стойност 4 (четири) лева всяка една. Оплакванията на ловешкото дружество настоящ касатор са както за недопустимост, така и за неправилност на атакуваното въззивно решение: предвид постановяването му в нарушение на материалния закон, а също и при допуснати от състава на Великотърновския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това алтернативно се претендира обезсилването му, както и това на първостепенния съд и прекратяване на производството по делото или, след отменяването на същите две решения, да бъдел постановен съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който конститутивния иск на „КТБ“ АД (в Н.) с правно основание по чл. 74 ТЗ да се отхвърли, вкл. ведно с присъждане в полза на касатора на всички направени от него съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, респ. –чл. 78, ал. 3 ГПК. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата ловешкият търговец неин подател обосновава приложно поле на касационния контрол освен с твърденията си за вероятна недопустимост и „очевидна неправилност“ на атакуваното въззивно решение (основания за директен достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро и 3-то ГПК), но също и с наличието на допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с този свой акт по съществото на спора Великотърновският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана не само в задължителните постановки на ТР № 5/12.ХІІ.2016 г. на ОСГТК по тълк. дело № 5/2014 г., но и в постановените по реда на чл. 290 ГПК Р. № 255/12.VІІ.2018 г. на ІІ-ро т.о. по т. д. № 1734/2017 г.; Р. № 178/24.ІV.2017 г. на І-во т.о. по т. д. № 1340/2015 г.; Р. № 138/29.VІ.2017 г. на ІV-то г.о. по гр. д. № 891/2017 г., така и в Опр.№ 616/13.ХІІ.2017 г. на І-во т.о. по т. д. № 1121/2017 г., по следните три процесуално- и материалноправни въпроса: 1./ „Допустим ли е иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на решение на общото събрание на акционерите на търговско дружество /АД/, което е изцяло отменено с последващо решение на общото събрание на акционерите и с това са отпаднали правните последици, които произтичат от първото решение?“; 2./ „Има ли правен интерес да води иск по чл. 74 ТЗ за отмяна на решение на общото събрание на акционерите на търговско дружество /АД/ акционер, който се позовава само и единствено на нарушение на правата и/или законните интереси на други акционери?“; 3./ „Кой има правомощията да представлява акционер, представляващ търговец, обявен в несъстоятелност, на общото събрание на акционерите – назначеният синдик или законният представител, независимо, че правомощията на последния са прекратени на основание чл. 711, т. 3 ТЗ?“ Поддържа се във връзка с последния правен въпрос, че той евентуално се явявал такъв от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. налице била и допълнителната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол. По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация „Корпоративна търговска банка“ АД (в несъстоятелност) писмено е възразила чрез упълномощен от двамата й постоянни синдици адвокат от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на изложените в жалбата на ловешкото „Петрол“ АД оплаквания за недопустимост и за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски за настоящето касационно производство, но без да се ангажират доказателства, че такива реално са били направени. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Великотърновския апелативен съд, касационната жалба на „Петрол” АД-гр. Ловеч ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните: По твърдението на касатора „Петрол“ АД-гр. Ловеч за наличието на основанието по чл. 280, ал.2, предл. 2-ро ГПК за директен достъп до касационен контрол: В процесния случай не се констатира вероятност атакувания съдебен акт на въззивния съд по съществото на спора да е процесуално недопустимо решение. Съставът на Великотърновския апелативен съд е установил, че претенцията по чл. 74, ал. 1 ТЗ, с която е бил сезиран, е била предявена в преклузивния срок по ал. 2 на същия законов текст и от легитимирано лице. Съобразявайки характеристиката на този иск като конститутивен /а не установителен/, въззивната инстанция е могла да изгради решаващия си правен извод, че потестативното право за отмяна на незаконосъобразни и/или противоречащи на устава на АД решения на общото събрание на неговите акционери е предоставено не само в полза на лице, притежаващо визираното в закона такова качество за защита на неговите лични – имуществени и неимуществени, членствени права, „но и с оглед интересите на останалите акционери, дружеството и обществения интерес“. Предвид идентичността на сегашното твърдение на касатора с оплакването му за недопустимост на обжалваното от него първоинстанционно решение - поради липса на правен интерес от отмяна на решения на ОСА, които междувременно вече били отменени с решенията от последващо ОСА, въззивният съд е препратил към влязлото в сила определение № 39/19.ІІІ.2018 г. на друг негов състав, постановено по приложеното т. д. № 47/2018 г., с което е било отменено разпореждане на първостепенния съд по чл. 130 ГПК: обстоятелство, което с категоричност (поради преклудиране) оборва тезата за вероятност постановеното по същия спор въззивно решение да е процесуално недопустим съдебен акт. Относно приложно поле на касационното обжалване в хипотезите по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК: С атакуваното решение Великотърновският апелативен съд е приел, че констатираната в процесния случай липса на кворум /по чл. 227 ТЗ/ произтича от това, че двамата от търговците – „Алфа Кепитъл“ АД и „Корект фарм“ ЕООД, явяващи се акционери на касатора, са били обявени към датата на провеждане на извънредното общо събрание на акционерите /15.ІІ.2017 г./ в несъстоятелност, поради което те задължително е следвало да бъдат представлявани от своите синдици, а не от изпълнителния директор на първото и съответно – от управителя на второ д-во, както това се е оказало в действителност, щом като законодателят изрично е изключил възможността при прилагане на последиците по чл. 711, ал. 1, т. 3 ТЗ органите на обявено в несъстоятелност дружество да продължават да упражняват правомощията си, визирани в чл. 221 и в чл. 235 ТЗ, с изключение на изрично посочените такива, които обаче не следва да бъдат тълкувани разширително. Аргументирайки се с разпоредбата на чл. 658, ал. 1, т. 13 ТЗ, предвиждаща сред правомощията на синдика и това по „извършване на действия за прекратяване участието на длъжника в търговски дружества“, въззивната инстанция е изградила решаващия си правен извод, че ненадлежното представителство на горепосочените двама търговци акционери в „Петрол“ АД е опорочило изискването за кворум при провеждане на процесното ИОСА на последното от 15.ІІ.2017 г. Съгласно т. 2 in fine от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречи с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС;с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 ЗСВ, обн. ДВ, бр. 59 от 22.VІІ.1994 г. (отм.); с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК“. На плоскостта на това задължително разяснение в процесния случай по необходимост се налага извод, че въпросът /с пор. № 3/ от изложението на касатора по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата му не би могъл да е в противоречие с решение на ВАС /Върховен административен съд/, нито с решение на отделен състав от гражданската или от търговска колегия на ВКС, постановено обаче преди влизането в сила /на 1.ІІІ.2008 г./ на сега действащия Граждански процесуален кодекс, а още по-малко в съпоставка с определения и решения на въззивни съдилища. Не се констатира твърдяното противоречие с постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 138/29.VІ.2017 г. на с-в на ІV-то г.о., постановено по гр. дело № 891/2017 г., тъй като последното се отнася до процесуалното представителство /пред съд/ на обявено в несъстоятелност търговско дружество, а не до представителството на обявен в несъстоятелност търговец в общо събрание на друго – акционерно дружество, в което той има качеството на акционер. Същият правен въпрос обаче не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, доколкото търговецът настоящ касатор нито твърди наличие на непълнота, неяснота или противоречие в относимите към разрешаване на случая разпоредби на ТЗ, нито се позовава на изменения в законодателството и в обществените условия, от които по необходимост да произтича промяна на създадена поради неточно тяхно тълкуване съдебна практика. По твърдението на касатора „Петрол“ АД-гр. Ловеч за „очевидна неправилност“ на атакуваното въззивно решение: Същото е неоснователно, тъй като решението на Великотърновския апелативен съд нито е явно необосновано (да е налице грубо противоречие с правилата на формалната логика), нито е било постановено contra legem (относимият към разрешаване на случая закон /чл. 227 ТЗ/ да е бил приложен в неговия обратен, противоположен смисъл) или пък – extra legem (въззивната инстанция да е решила делото въз основа н несъществуваща или несъмнено отменена правна норма). Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение