Определение № 53 от 18.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3407/2021 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. А. Ч. против решение № 119 от 09.06.2021г. по гр.д.№ 57/2021 г. на Окръжен съд-Смолян, с което е отменено Решение № 81/10.07.2020 г. и поправящото го решение № 10172/22.12.2020 г., двете по гр.дело № 163/2019 г. на Маданския районен съд, и вместо това е признато за установено по отношение на Община Мадан, че касаторът е собственик на силата на договор № 06-ПП-32/14.09.2006 г. за покупко-продажба на УПИ .....обществено обслужване, в кв......, по ПУП на [населено място], с площ по документ за собственост: 54 кв.м., и площ на место от 55 кв.м, при граници: изток – улица, запад – улица, север – гаражно петно № 2 и юг – улица, който УПИ представлява оцветените в зелено/защриховано и незащриховано/ и жълто площи на скица № 6 към заключението на в.л. М. от 09.04.2021 г., прието от Смолянски окръжен съд, която скица е неразделна част към въззивното решение; като, при одобряването на кадастралната карта и регистри на [населено място] със заповед № РД-18-6/25.01.2010 г., е допусната грешка, изразяваща се в нанасяне на същия имот като част от собствения на община Мадан ПИ с идентификатор ...., вместо като самостоятелен имот, собствен на касатора К. А. Ч.. Отхвърлен е иска на касатора против Община Мадан за останалата площ, очертана и защрихована в оранжево и оцветената в розово на същата скица № 6 към заключението от 09.04.2021 г и за установяване, че е допусната грешка в кадастралната карта и регистри на [населено място] от 2010, като не са нанесени и тези площи като част от описания, самостоятелен поземлен имот на касатора. К. А. Ч. обжалва решението в частта, в която иска е отхвърлен. В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на въззивното решение, тъй като с него е отменено решение, с което иска е уважен и отново е уважен иска, че е отменено решението за поправка на първото решение на РС, което не е било предмет на обжалване неправилност на решението поради това, че съдът не се е произнесъл по доказателствените искания във въззивната жалба, неправилно е преценено имот с каква площ е продадена на касатора от общината и доказателствата във връзка с оценката на продадения имот и изменението на плана със заповед от 07.11.2005 г. Касаторът твърди, че спорната площ южно от гаража му до подпорната стена не може да бъде улица, че е владял тази част и я е придобил по давност, тъй като не е доказано, че е общинска – не била актувана за общинска. ПУП бил изготвен върху грешна кадастрална основа, поради което и измерванията на площта при покупката не било точно. Като необоснован се оспорва изводът, че площта, за която иска е отхвърлен била общинска собственост и не може да бъде придобита от касатора по давност. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се навеждат основанията по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: Допустимо ли е въззивният съд да отмени първоинстанционното решение при условия, че след отмяната постанови същия резултат? Противоречие със съдебната практика /Решение № 282/28.11.2011 г. по гр.д.№ 235/2011г. на ВКС, ІІ гр.о., решение № 290/09.06.2011г. по гр.д.№ 1191/2010 г. на ВКС, ІІ гр.о. се твърди по въпроса: Допустимо ли е въззивният съд да влошава положението на жалбоподателя при условие, че липсва жалба от другата страна по делото? Основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК се подържа и по въпроса: Длъжен ли е възивният съд при отмяна на първоинстанцонното решение да посочи, че то е незаконосъобразно и необосновано и защо това е така? По този въпрос се твъди противоречие с Решение № 57/19.05.2017 г. по гр.д.№ 3457/2016 г. на ВКС, І гр.о. и Решение № 94/28.03.2014 г. по гр.д.№ 2623/2013 г. на ВКС, ІV гр.о., решение № 212 /01.02.2012 г. по т..д.№ 1106/2010 г. на ІІ т.о. Следващите въпроси са свързани със задължението на съда да обсъди заключението на вещото лице, да посочи защо го кредитира и ако не го възприема също да посочи защо и по въпроса за това, че решението не може да почива на предположения, а на анализ на надлежно събраните доказателства / решение № 57/19.05.2017 г. по гр.д.№ 3457/2016 г. на ВКС, І гр.о. Твърди се противоречие и с т.3 от ТР № 1/2013 г.на ОСГТК на ВКС относно задължението на съда да събере доказателства, които са необходими за прилагане на императивна правна норма. На последно место се навежда основанието за допускане до касация по чл. 280, ал.2 пр.3 ГПК, като се твърди очевидна неправилност на решението, изразяваща се в същите оплаквания, които са изложени и в касационната жалба за недопустимост и неправилност на решението. Ответникът по касация Община Мадан оспорва касационната жалба и искането за допускане до касация, тъй като изводът, че касаторът е купил само парцел ....-за обществено обслужване с площ 54 кв.м. кореспондира на доказателствата по делото и на документите по преписката за продажба, а в кадастралната основа е налице грешка, която ще се отстрани въз основа на решението предвид уважаване на иска само за тази площ, а частта, за която иска е отхвърлен е улица, която осигурява достъп на други собственици до гаражите им и не е част от имота, който касаторът е купил. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: По делото е установено следното: С нот.акт № 1.... г. на нотариус С. Б., ищецът К. Ч. купува от Г. Н. И. и съпругата му Г. И. масивна двуетажна сграда с трайно предназначение „гараж № 1“ със застроена площ от 18 кв.м., построен въз основа на отстъпено право на строеж с договор от 10.10.1994 г. и заповед № РД230/10.10.1994 г. на кмета на общината, в имот ....-Комплексно жилищно строителство, петно № 1, в кв.....по ЗРП на М.. Към момента на изграждане на гаражите е действал планът на М. от 1992 г. Той е изменен със заповед № А25/05.11.2002 г., с която от УПИ ....-Комплексно жилищно строителство са обособени УПИ ....-за обществено обслужване, УПИ .... и улица тупик. На плана тя е отразена със ширина 4 м. и е разположена на изток от купения гараж. Със заповед № А-7/07.11.2005 г. на кмета на община Мадан е направено следващо изменение на ПУП, като е обособен ПУП-план за регулация и застрояване за [населено място], като се обособява УПИ ....-За обществено обслужване и улична регулация с ширина 3,5 метра. Тази улица е разположена южно от гаража на ищеца. Към заповед А-7/07.11.2005 г. е изготвена скица от 04.11.2005 г., копие от която се намира и на л.19 от делото на РС, от която е видно, че УПИ ....-За обществено обслужване граничи от три страни с улици - от изток с [улица] м., от юг – с [улица],5 м. и от север с широка улица. От приетата от въззивната инстанция СТЕ и приложената преписка по издаване на заповедта за изменение на ПУП от 2005 г. се установява, че на К. Ч. е разрешено през 2004 г. да изготви проект за изменение на ПУП. С изготвения проект от нает от него архитект се обособява УПИ ....-за обществено обслужване. Той не предвижда улица от юг /югозапад/. Поради това, че А. М. К. и други шестнадесет собственици са възразили, ОЕСУТ не е взел решение в заседание на проведено на 09.05.2005 г. да предложи одобрение на проекта. Върху представеният проект е очертано със син цвят /вместо с червен/ прокарване на улицата от юг / югоизток/ със ширина 3,5 м. Тя осигурява достъпа от юг до останалите гаражи. На 30.05.2005 г. е обявено изменение на ПУП, предвиждащо освен обособяване на УПИ ....-за обществено обслужване и [улица],5 м. /л. 216/, което е подписано в този вид и от ищеца, и той не е възразил. Изменение в такъв вид – за обособяване на нов УПИ ....-за обществено обслужване в кв. .... и [улица],5 м. е съгласувано с констативен акт на ОЕСУТ от 07.11.2005 г. На 07.11.2005 г. е издадена от кмета и заповедта за изменение на ПУП. Тя не е обжалвана и е влязла в сила. Това изменение е последното действащо, а през 2010 г. е одобрена кадастралната карта, която следва да е съобразена с действащия ПУП, т.е. да заснеме обособения УПИ като отделен ПИ. Регулационната линия на УПИ ....за обществено обслужване от запад не съвпада на место с разделителната стена между гаража, който е купил ищеца и съседния гараж. Обяснението на това е, че гаражите са проектирани и строени като една сграда на две нива с вход от юг за всеки гараж и на второ ниво – с вход от север. Въпреки, че Ч. притежава само обект от сграда, строена с право на строеж в общински УПИ, със Заповед № 405/07.09.2006 г. на кметът на община Мадан, на осн.чл.35, ал.3 ЗОбщС е постановено да се извърши продажба на новообособения общински недвижим имот – УПИ .....-за обществено обслужване, кв..... по ПУП на [населено място], с площ от 54 кв.м., при граници: изток-улица, запад-улица, север – гаражно петно № 2 и юг – улица, върху което е реализирано отстъпено право на строеж по договор за ОПС от 10.10.1994 г. С договор № 06-ПП-32/14.09.2006 г. Ч. купува от община Мадан УПИ .....-За обществено обслужване, в кв....., по ПУП на [населено място], с площ от 54 кв.м., при граници: изток – улица, запад – улица, север – гаражно петно № 2 и юг – улица и за имот с такова описание Ч. е въведен във владение с приемо-предавателен протокол. След уточнението на исковата молба във въззивната инстанция, предмет на иска по чл. 54, ал.2 ЗКИР, предявен от касатора против Община Мадан е площта, очертана в оранжево на скица № 6 към СТЕ от 20.04.2021 г., в която част попадат защрихованата с оранжеви линии част, частта в розово, частта в жълто и незащрихованата, оцветена в зелено част, с обща площ от 90 кв.м. и придобития от него гараж по нот.акт № ..... г. Твърди, че площта на УПИ ....-за обществено мероприятие от кв. .... по плана на [населено място] я е придобил на основание покупко-продажба от общината, а останалата част – по давност. Община Мадан оспорва така уточнената претенция на ищеца за разликата над 54 кв. Въззивният съд е уважил иска за площта на купения УПИ ....-за обществено обслужване с площ 54 кв.м., измерена на место 55 кв.м., показана в скица 6 към решението със зелено и жълто. Защрихованата част в зелено попада под част от гаража на ищеца, е извън УПИ ....-за обществено обслужване. Извън купеният УПИ попада частта в розово и защрихованата част в оранжево, за които иска е отхвърлен поради това, че тя не е купена от ищеца, той не е въведен във владение на тази част, тя е общинска собственост и не може да се придобива по давност, като е без значение дали ищеца е полагал асфалт на тази част. Касаторът обжалва решението в отхвърлителната му част. Първият въпрос – „допустимо ли е въззивният съд да отмени първоинстанционото решение при условия, че след отмяната постанови същия резултат“, по който се сочи основанието по чл.280, ал.1 т.3 ГПК не формира това основание, защото не кореспондира на данните по делото и не определя крайният извод. С решението на РС искът не е отхвърлен в никаква част, а решението на въззивната инстанция е постановено след уточнение от ищеца на петитума на исковата молба и за частите, които претендира, попадащи извън УПИ ....-за обществено мероприятие иска е отхвърлен. Следователно резултата от решението на РС и на въззивната инстанция не е еднакъв. Затова по този въпрос и на това основание не се допуска касационен контрол. Противоречие със съдебната практика /Решение № 282/28.11.2011 г. по гр.д.№ 235/2011г. на ВКС, ІІ гр.о., решение № 290/09.06.2011г. по гр.д.№ 1191/2010 г. на ВКС, ІІ гр.о./ се твърди по въпроса: Допустимо ли е въззивният съд да влошава положението на жалбоподателя при условие, че липсва жалба от другата страна по делото? Този въпрос също е некоректно поставен, защото не кореспондира на данните по делото, а цитираната съдебна практика е неотносима, защото не се отнася до аналогични хипотези. С първоначалното решение, съдът е уважил иска без отхвърлителна част, но с неправилно формулиран диспозитив. По искане на касатора е проведено производство по чл. 247 ГПК и с решението за поправка, РС е постановил вместо първоначалният диспозитив да се чете нов диспозитив, с който отново искът е уважен изцяло. Съдебната практика приема, че поправеното и решението за поправка формират едно цяло. В случая след поправката е налице само един диспозитив. Против решението на РС преди постановяване на решението за поправка са подадени въззивни жалби и от двете страни, независимо, че решението няма отхвърлителна част. Община Мадан е обжалвала решението в частите, с които е уважен иска за по-голяма площ от площта на купения от ищеца УПИ. Именно поради неяснотата за кои площи е уважен иска и защо и ищеца обжалва решението след като няма отхвърлителен диспозитив, съдът е провел производство по уточняване петитума на иска. Жалба обаче срещу решението, с което иска е уважен изцяло е подала Община Мадан. Във въззивната инстанция въззивникът не е могъл да предяви иск за нови реални части, които не са били предмет на иска пред РС. Така като е отменил решението на РС и е отхвърлил иска за частите, претендирани от ищеца извън купения от него уригулиран поземлен имот по подадена въззивна жалба от Община Мадан, въззивният съд не е постановил решение влошаващо положението на жалбоподателя при липса на жалба от другата страна – такава жалба е подадена и тя касае точно уважаване на иска от РС и за частите, за които въззивната инстанция го е отхвърлила. Затова и по този въпрос не се допуска касация. Въззивната инстанция е изпълнила изискването на съдебната практика да мотивира решението си, като обсъди подробно доказателствата, да формира самостоятелни изводи по същество от тях във връзка с оплакванията във въззивната жалба и да изведе защо счита обжалваното решение за неправилно. Поради това, въззивното решение не е постановено в противоречие с цитираните от касатора Решение № 57/19.05.2017 г. по гр.д.№ 3457/2016 г. на ВКС, І гр.о. и Решение № 94/28.03.2014 г. по гр.д.№ 2623/2013 г. на ВКС, ІV гр.о., решение № 212 /01.02.2012 г. по т..д.№ 1106/2010 г. на ІІ т.о. Следващият въпрос е свързан със задължението на съда да обсъди заключението на вещото лице, да посочи защо го кредитира и ако не го възприема също да посочи защо и по въпроса за това, че решението не може да почива на предположения, а на анализ на надлежно събраните доказателства. Много подробно са обсъдени и трите заключения на вещите лица /двете, приети от РС и приетото от въззивната инстанция/, а решението не почива на предположения, защото вещо лице М. е подкрепил изводите си с конкретни доказателства по делото – протокола на ОЕСУТ от 09.05.2005 г. и скицата –проект, изготвена от архитект, нает от ищеца, но коригирана, с оглед постъпилите възражения и измерванията на другото вещо лице. Изводът, че изменението на ПУП със заповедта от 2005 г. обхваща освен обособяване на УПИ ....-за обществено мероприятие от кв. 26, а и прокарване на [улица],5 м. е направен не само от графичната част / от скицата, в която улицата е очертана със синьо, вместо с червено, както е прието да се нанася уличната регулация/, но и от словесната част на заповедта – от съдържанието й. Тази заповед не е обжалвана и след влизането й в сила съставлява стабилен административен акт, определящ пространствените предели на обособения УПИ и улицата южно от него в действащият ПУП. Кадастралната карта, одобрена 2010 г. следва да отразява вярно правото на собственост и това изменение на ПУП. В случая касаторът е купил УПИ ....от КВV .... с площ 54 кв.м. и това подлежи на отразяване в КК, както и разделителната стена между гаража на ищеца и съседния гараж, която попада извън процесния парцел, купен от ищеца. Искът е уважен и за заснемане на гаража. Кадастралната карта е одобрена 2010 г. – след обособяване през 2005 г. на УПИ ...., което ищеца купува през 20006 г. Затова посоченото от вещото лице, че проекта за изменение на ПУП е изготвен по грешна кадастрална основа няма отношение към крайният извод за частите, за които е отхвърлен - претендираната от ищеца част, колорирана в розово и защрихована в оранжево. По тези съображения обжалваното решение не е постановено в противоречие с решение № 57/19.05.2017 г. по гр.д.№ 3457/2016 г. на ВКС, І гр.о., поради което по този въпрос не се допуска касационно обжалване. Твърди се противоречие и с т.3 от ТР № 1/2013 г.на ОСГТК на ВКС относно задължението на съда да събере доказателства, които са необходими за прилагане на императивна правна норма. Касаторът не сочи коя императивна правна норма има предвид. Поискал е във възивната жалба да се приложи оригиналната преписка по оригиналният изготвен проект за изменение на ПУП. Вещо лице М. в заключението, прието от окръжния съд е изяснил на коя страните се намира оригиналната скица. По делото са представени съхраняваните в общината оригинали. Изяснено е, че корекциите на първоначалния проект с очертаване на улицата предвид постъпилите възражения от общо 17 лица са направени върху първоначалната скица и така коригираният вариант – графична и словесна част са обявени на заинтересованите и този коригиран вариант е одобрен, а не изготвеният и внесен от ищеца. От общината е представен и оригинала на акта за общинска собственост от 11.03.1999 г., от който е видно, че парцел .... от кв. ...., отреден по тогава действащият план за комплексно строителство, е с площ 2 000 кв.м. и е актуван за частна общинска собственост на основание чл.2, ал.1 т.6 ЗОС. / л. 51 от д. на РС/ Приложен е и акт за общинска собственост № 253 от 30.08.2001 г., от който е видно, че първият акт за държавна собственост е съставен още 1973 г. В този акт е отразено и обособяването на УПИ .... от кв. .... със заповедта от 2005 г. и продажбата му през 2006 г. на ищеца. Така обстоятелството, че площта извън обособения парцел .... е общинска собственост, която не може да се придобива по давност е доказано, а отново изискване на цитираните актове от въззивната инстанция не е било необходимо. Предвид изложеното, въззивното решение не е постановено в противоречие с т.3 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което и по този въпрос не се допуска касационно обжалване. В изложението се навежда и основанието за допускане до касация по чл. 280, ал.2 пр.3 ГПК, като се твърди очевидна неправилност на решението, изразяваща се в същите оплаквания, които са изложени и в касационната жалба. Неправилността на решението е основание за касационно обжалване, а не за допускане до касация. Очевидната неправилност е основание за допускане до касация, но такава е налице, когато тя е в особено тежка степен в една от трите й форми, която може да се констатира при прочит на решението без да се извършва преценка на доказателствата. Последната преценка се извършва при разглеждане на касационната жалба по същество ако се допусне касационно обжалване. Съдът не констатира очевидна неправилност на обжалваното решение. То не е постановено в противоречие с императивна правна норма или при прилагане на закона в противен смисъл, изводите са изведени от доказателствата и са логически последователни. Поради това не е налице и основанието по чл. 280, ал.2 пр.3 ГПК, поради което и на това основание не се допуска касационно обжалване. В обобщение не са налице наведените основания за допускане до касационен контрол, поради което не се допуска касационно обжалване. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение