Определение № 60539 от 12.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 4/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на „Групово”ООД срещу Решение № 1333 от 24.06.2020 год. по т.д.№ 5157/2019 год. на Софийския апелативен съд. Въззивното решение е постановено по реда на чл.294 ГПК след касирането с Решение № 136 от 17.10.2019 год. по т.д.№ 2673/2018 год. на състав на ІІ т.о. на ВКС на Решение № 1811 от 12.07.2018 год. по т.д.№ 6512/2017 год. на САС. Решението е било постановено по жалбата на „Групово”ООД срещу Решение № 5229 от 14.07.2017 год. по гр.д.№ 5154/2014 год. на Софийски градски съд. С него е бил уважен предявеният от П. И. Ш. срещу „Групово”ООД иск с правно основание чл.534 ал.1 ТЗ за сумата 164000 лв., дължима по запис на заповед по която търговското дружество има качеството на издател. Присъдена е законна лихва върху тази сума, както и разноски. Записът на заповед е бил издаден на 21.03.2008 год. от „Максстрой 2005”ООД (с ново наименование „Групово”ООД) в полза на П. Ш.. Падежът на задължение е 21.04.2008 год. Предявен е за плащане на 22.04.2008 год., като предявяването е удостоверено от управителя на дружеството. Твърдението по исковата молба е било, че в 3-годишния срок по чл.531 ТЗ не е бил предявен пряк иск срещу издателя. Поради това, на 10.04.2015 год. в рамките на срока по чл.534 ал.2 поемателят е предявил осъдителния иск за неоснователно обогатяване по чл.534 ал.1 ТЗ. За да уважи иска, Софийски градски съд е приел за безспорно обстоятелството за изтекла погасителна давност по чл.531 ал.1 ТЗ и за неоснователни възраженията на ответника за това, че записът на заповед не е бил представен в оригинал, както и доводите свързани с обезпечителната и функция спрямо каузална сделка и недължимост на плащането по нея. За да отмени решението на СГС и отхвърли иска, съставът на САС при първото разглеждане на делото е приел, че няма изричното позоваване на изтекла погасителна давност от страна на ищеца по делото, което е пречка за уважаването на иска по чл.534 ал.1 ТЗ. С решението си по т.д.№ 2673/2018 год., постановено по реда на чл.290 ГПК, съставът на ІІ т.о. на ВКС е приел, че САС е допуснал нарушение на чл.269 ГПК, изразяващо се в това, че без да има изрично оплакване във въззивната жалба на „Групово”ООД, въззивният съд е счел за недоказано изгубването на преките менителнични. Излизайки извън обхвата на търсената защита, съставът на САС не се е произнесъл по въведените с жалбата оплаквания. Поради това делото е върнато за ново разглеждане. При новото разглеждане въззивният съд се е произнесъл по действителността на менителничния ефект, както и по възраженията за изпълнено задължение по каузалната сделка, която записът на заповед обезпечава и липсата на задължение за плащане. Стигнал е до извода, че искът е основателен. Мотивирал се е с това, че записът на заповед е действителен; ищецът се е позовал на изгубване на правата по него поради давност още с исковата молба и това обстоятелство не е оспорено от ответника нито с отговора на исковата молба, нито с въззивната жалба. Констатирал е, че срокът по чл.531 ал.1 ТЗ действително е изтекъл. Счел е за недоказан обезпечителния характер на менителничния ефект нито спрямо каузалното правоотношение по договор за наем, нито по правоотношенията, произтичащи от договор за строителство и продажба на 4 бр.апартаменти. Твърдението в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е, че са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Основанието по т.1 на чл.280 ал.1 ГПК свързва с противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1./ Има ли задължение въззивния съд да мотивира решението си като обсъди всички доказателства и защитни позиции, включително всички възражения на страните, както и да изложи мотиви – противоречието е с Решение № 212 по т.д.№ 1106/2010 год. на ІІ т.о., Решение № 202 по т.д.№ 866/212 год. на І т.о. и Решение № 76 по т.д.№ 377/2011 год. на ІІ т.о.; При предявяването на иск по чл.531 ал.1 ГПК, следва ли да е налице неуспешно проведен пряк менителничен иск и при липса на такъв, ищецът следва ли да се позовава на изтекла погасителна давност?; 3./ При изложено от ищеца каузално правоотношение, което обезпечава процесния запис на заповед, това води ли до уважаване на иска, при наличие, че приносителя на записа на заповед е загубил възможността да предяви иск срещу платеца в срока по чл.531 ал.1 ТЗ и не е доказал каузалната сделка? В представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор на процесуалния представител на П. Ш. писмен отговор, се съдържа становището, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК. Няма искане за присъждане на разноски Настоящият съдебен състав счита, че не е налице което и да е от посочените основания за допускане на касационен контрол, поради следното: Първият от посочените въпроси не е дискусионен, т.е. няма и характеристиката на правен такъв съгласно селективните критерии въведени с т.1 на ТР № 1/19.02.2010 год. Задължението на съда да мотивира актовете си, като обсъди доводите и възраженията на страните е регламентирано с чл.236 ал.2 ГПК. Т.е. отговорът на въпроса е еднозначно положителен, поради което ако въззивният съд не е изпълнил това свое задължение това би съставлявало основание по чл.281 т.3 ГПК за неправилност на въззивния акт, но не и обосновка за приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. При формулирането на втория въпрос касаторът вероятно е допуснал техническа грешка, тъй като инициирането на охранителното производство по чл.531 ал.1 ГПК няма отношение към спора. Чл.531 ал.1 ТЗ не регламентира самостоятелни искове, а определя давностни срокове за предявяването на такива. В случай, че касаторът е имал предвид иск по чл.534 ал.1 ТЗ, то въпросът няма качеството на обуславящ, доколкото е безспорно, че не е бил предявен пряк иск, който да е бил отхвърлен, а наличието на изтекла погасителна давност е предпоставка изрично посочена в закона. Няма качеството на обуславящ и третият от посочените въпрос. Видно от съдържанието на исковата молба, въведените обстоятелства касаят единствено абстрактната сделка и искът по чл.534 ал.1 ТЗ не съдържа обосновка, свързана с каузално правоотношение, което тя да обезпечава. В хода на процеса действително е установено наличието на каузални правоотношения и те са изследвани от САС именно с оглед на това дали плащането по тях би погасило менителничното задължение. Но ищецът не е основал претенцията си на обезпечителната функция на записа на заповед, а и в този случай искът не би бил с правно основание чл.534 ал.1 ТЗ. С отговора по чл.287 ал.1 ГПК ответникът по касация не е поискал присъждането на разноски и доказателства за сторени такива не са представени. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.