Определение № 114 от 07.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 393/2012 г.

Производството е образувано по касационна жалба от процесуалния пълномощник на кооперация „ Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани- М. инвест”-гр.П. срещу Решение № 1522 от 09.11.2011 г.постановено по гр.д № 2185/2011 г. по описа на Пловдивски окръжен съд/ПОС/, с което първоинстанционното решение е отменено частично и искът е уважен, а в останалата част същото е потвърдено. Искът, с който е бил сезиран съда, е с правно основание чл.254 от ГПК/отм./ за установяване несъществуването на вземане в размер на 6 720 лева въз основа запис на заповед в полза на кооперацията срещу ищците В. И. Б. и М. М. П.. Подадена е и касационна жалба от страна на пълномощника на ищците срещу въззивното решение в потвърдителната част. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира, че касационните жалби са недопустими. Същите са постъпили в ОС след изменението на чл. 280 ал.2 от ГПК / ЗИДГПК-ДВ бр. 100 от 2010 г.-в сила от 21.12.2010 г, съгласно параграф 26 от ПЗР /, с което се въвежда принципна необжалваемост по реда на касационното обжалване на въззивни решения по търговски дела с цена на иска до 10 000 лева. Доколкото обжалваното решение попада в тази категория, касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение