Определение № 4057 от 14.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4899/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Р. М. против разпореждане № 846 от 19.09.2023 г. на Окръжен съд Пазарджик по в.гр.д. № 226/2023 г., с което е върната касационна жалба вх. № 6289 от 06.07.2023 г., подадена от настоящия жалбоподателя срещу решение № 194/23.05.2023 г. по в.гр.д. № 226/2023 г. на Окръжен съд Пазарджик. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно с доводи, че нередовностите на касационната жалба, констатирани с разпореждане на съда от 30.08.2023 г. са отстранени своевременно. Ответникът по жалбата – З. С. М., чрез адв. Е. Б. оспорва същата, като поддържа, че обжалваното разпореждане е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски за частното производство в размер на 400 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 23.10.2023 г. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че частната жалба е допустима –депозирана е в срока по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащо на обжалване разпореждане. За да постанови обжалваното разпореждане, въззивният съд е приел, че дадените с разпореждания от 24.07.2023 г. и от 30.08.2023 г. указания за отстраняване на констатираните нередовности на касационната жалба, а именно – за прилагане на изложение на основанията за касационна обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, оформено като приложение към касационната жалба и приподписано от адвокат или юрисконсулт, освен ако жалбоподателят или неговият представител имат юридическа правоспособност, което следва да е надлежно удостоверено с документ за юридическа правоспособност, не са изпълнени в срок, въпреки редовното им връчване на касатора. За да достигне до този извод, съдът е констатирал, че в срока за изпълнение на указанията от пълномощника на касатора - Б. М. е депозирано уведомление от 11.09.2023 г., в което се посочва, че се прилагат към касационната жалба основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, но видно от приложените към уведомлението документи, отново е приложена само и единствено касационната жалба, поради което е приел, че са налице предпоставките на чл.286, ал.1, т.1 ГПК за връщане на касационната жалба. Частната жалба е неоснователна по следните съображения: Съгласно чл.284, ал.3, т.1 ГПК при подаване на касационна жалба срещу решения по въззивни граждански дела към нея трябва да бъде приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК. Касационната жалба на А. Р. М. не отговаря на тези изисквания, затова разпореждането на въззивния съд от 30.08.2023 г. /чиято законосъобразност се контролира в настоящото производство/, с което са дадени указания за отстраняване на тази нередовност, съответства на императивната разпоредба на чл.285, ал.1 ГПК. Неоснователно в частната жалба се поддържа, че в приложената към уведомлението от 11.09.2023 г. касационна жалба се съдържа изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Видно от същата, в нея не е формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който да е обосновано наличието на някое от допълнителните основания по т.1, т.2 или т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК, поради което правилно въззивният съд е приел, че в указания срок, констатираната нередовност на касационната жалба не е отстранена и в съответствие с чл.286, ал.1, т.2 ГПК е постановил разпореждане за връщането й. При този изход на спора на насрещната страна следва да се присъдят сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв.