Определение № 452 от 03.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 271/2025 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт, подадена чрез адв. Р. А., срещу определение № 5352 от 21.11.2024 г., постановено по гр. д. № 1457/2024 г. по описа на III г.о. на ВКС в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт против решение № 4500 от 16.08.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело №1392 по описа за 2023 г. на Софийския градски съд, ГО, III „Б“ въззивен състав, В ЧАСТИТЕ, С КОИТО е потвърдено решение № 11971 от 30.10.2022 г. по гр. д. № 33694 по описа за 2021 г. на Софийския районен съд, ГО, 77-ми състав, за отхвърляне на исковете на В. Н. П. срещу дружеството за заплащане на 15 601 лв. за секторни плащания за периода от 1.05.2018 г. до 16.06.2020 г. и за обезщетение за забава върху секторните плащания в размер на 3 122,72 лв, като е прекратено производството по касационното дело в тази му част. Определение № 5352 от 21.11.2024 г., постановено по гр. д. № 1457/2024 г. по описа на III г.о. на ВКС в останалата му част е влязло в сила. С частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Навеждат се доводи, че е налице правен интерес от жалбата, тъй като за дружеството не е без значение поради какви съображения са отхвърлени предявените срещу него искове. Искането е за отмяна на обжалваната част от определението и за разглеждане на касационната жалба по същество. Ответната страна по жалбата В. Н. П. в писмен отговор, подаден чрез адв.К., взема становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред предходния състав на ВКС е било образувано по касационни жалби на Уиз Еър Унгария Црт и В. Н. П. против решение № 4500 от 16.08.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело №1392 по описа за 2023 г. на Софийския градски съд, ГО, III „Б“ въззивен състав, както и по частна жалба на дружеството срещу определение от 8.02.2024 г. по същото дело, с което е допълнено решението с присъждане на разноски на В. Н. П.. Дружеството е обжалвало изцяло въззивното решение, включително в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете на В. Н. П.. В. Н. П. е обжалвала въззивното решение в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск по чл.128, т.2 от КТ за заплащане на секторни възнаграждения в размер на 15 601 лв. за периода от 1.05.2018 г. до 16.06.2020 г. и 3 122,72 лв. обезщетение в размер на законната лихва върху тези възнаграждения. С атакуваната пред настоящата инстанция част от определението, постановено по гр.д.№1457/24г. на ВКС, производството е прекратено поради недопустимост на касационната жалба на дружеството в частите, с които е потвърдено отхвърлянето на исковете за секторни плащания и за обезщетение за забава върху тези плащания. Предходният съдебен състав е приел, че в тези части въззивното решение удовлетворява дружеството като резултат, поради което не могат да се обжалват само мотивите /т.18 на ТР №1 от 4.01.2001 г. по т.гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС/. По тези съображения е оставил касационната жалба на дружеството без разглеждане в гореописаните части. Обжалваното определение е правилно. С Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС - т. 18, което в тази си част не е изгубило значение при действието на приетия през 2007 г. и приложим към конкретното дело Граждански процесуален кодекс, е разрешен по задължителен за съдилищата начин въпросът за обжалваемостта на мотивите към съдебно решение. Според дадените указания, на обжалване подлежи самото решение /т. нар. диспозитив/, с което съдът се произнася със сила на пресъдено нещо относно съществуването на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. Мотивите към решението, които съдържат констатации за доказателствени факти, юридически факти и преюдициални правоотношения, не са източник на правни последици и не са част от решението. Поради това те не могат да бъдат предмет на самостоятелно въззивно и касационно обжалване, отделно и независимо от решението по съществото на правния спор. Като се е съобразил със задължителните постановки на цитираното тълкувателно решение, предходният състав на ВКС е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІI г.о.,