Определение № 996 от 04.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2187/2024 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Н. П., чрез адв. Б. Т., срещу постановеното по реда на чл. 247 ГПК решение № 235 от 05.03.2024 г. по в. гр. д. № 2088/2023 г. на Бургаския окръжен съд. Съдебният акт е оспорен в частта му за потвърждаване на решение № 260026 от 28.11.2023 г. (погрешно посочено като от дата 28.01.2023 г.) по гр. д. № 1687/2014 г. на Бургаския районен съд за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по същото дело решение № 888 от 10.03.2020 г., като е постановено на стр. 7, ред 6-5 от долу нагоре, вместо „Н. С. П. с ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], к-с „С.“, [жилищен адрес]“, да се чете: „С. Н. П. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], к-с „С.“, [жилищен адрес] със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 3 – адвокати М. Б. и Б. Т.“. Съгласно констатациите към мотивите на въззивния съд, с основното решение № 888 от 10.03.2020 г. по гр. д. № 1687/2014 г., в производство по делба- втора фаза, Бургаският районен съд се е произнесъл по претенция с правно основание чл. 30 ЗН за намаляване на дарение и възстановяване на запазена част, като е постановил изнасяне на делбените имоти на публична продан. В диспозитива Н. С. П. е осъден да заплати на С. С. П. сумите 1 717,64 лв. и 103,36 лв. - разноски за производството. Това решение е потвърдено с решение № 2 от 19.01.2021 г. по в. гр. д. № 2044/2020 г. на Бургаския окръжен съд. След касационно обжалване, с решение № 10 от 08.03.2022 г. по гр. д. № 2260/2021 г. на ВКС на РБ, II-ро г. о., въззивното решение е отменено в частта за уважаване на претенцията по чл. 30 ЗН, този иск е отхвърлен, решението е оставено в сила в частта относно способа за извършване на делбата и е определено разпределяне на цената от публичната продан на делбения апартамент при нови квоти между страните. Преразгледан е и въпросът за дължимите за трите съдебни инстанции разноски съобразно крайния изход на спора. Впоследствие, при отправено искане за издаване на изпълнителен лист по молба на ищцата С. П. от 02.11.2023 г., от районния съд е прието, че е налице допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното от него решение и е допусната поправка на същата, като за заплащане на разноски в полза на ищцата е осъден С. Н. П. вместо задължения за тях Н. С. П.. При изложените обстоятелства въззивният съд е приел за правилно и законосъобразно решението на районния съд за допускане на поправка на първоинстанционното решение. Намерил е, че ВКС не е постановил отмяна на атакуваното пред него решение в частта му за разноските, а от друга страна решението на районния съд, касаещо допуснатата явна фактическа грешка, се отнася спрямо задължението за плащане на разноски както по отношение на отменената от ВКС претенция по чл. 30 ЗН, така и по отношение на дължимите разноски по извършване на съдебната делба. В този смисъл извършената по реда на чл. 247 ГПК поправка не се отнася до отменено решение, тъй като в тази му част липсва произнасяне на ВКС. В касационната жалба на С. П. се навеждат доводи за процесуална недопустимост на така постановените решения, алтернативно - за тяхната неправилност. Изтъква се, че по молба на С. П. от 04.06.2020 г. е било оставено без уважение искане за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението на районния съд - с решение № 1650 от 14.07.2020 г. на л. 369 от делото, влязло в сила на 06.08.2020 г. като необжалвано от страните. Следователно се сочи, че повторното преразглеждане на този въпрос е недопустимо, с позоваване на решение № 321 от 26.09.2012 г. по гр. д. № 54/2012 г. на ВКС. Освен това, с оглед решението на ВКС, първоинстанционният съд е разполагал с правомощието да се произнесе единствено по поправката на оставеното в сила решение, а не и по отношение на отменената му част, което води до недопустимост на произнасянето по реда на чл. 247 ГПК. С тези оплаквания в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличие на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро и 3-то ГПК - вероятна недопустимост и очевидна неправилност. Извън това се позовава на противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: „Допустимо ли е провеждането на производство по реда на чл. 247 ГПК за поправка на ОФГ на решение, което е отменено от следващата инстанция и е влязло в сила?“. Цитира решение № 91 от 05.07.2019 г. по гр. д. № 2282/2018 г. на ВКС, I-во г. о. Ответниците по касация С. С. П. и Н. С. П. не вземат становище по жалбата. Като взе предвид изложеното, настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, изр. 1-во ГПК, от надлежна страна, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол по аргумент от чл. 247, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е допустима. С оглед изложените констатации в мотивите към обжалваното решение и наведените от касатора оплаквания настоящият съдебен състав намира, че следва да допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК поради съмнение за вероятна недопустимост на производството по реда на чл. 247 ГПК, за произнасянето по който порок касационното обжалване се допуска независимо от предпоставките по ал. 1 на чл. 280 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.,