Определение № 467 от 14.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5942/2015 г.

Производството по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба вх. Nо 10256/ 24. 07. 2015 год. на търговско дружество [фирма] С. срещу въззивно Решение Nо 1189 от 05.06.2015 година по гр. В.д. Nо 711/2015 година на АС-София, в частта досежно уважения срещу търговското дружество ревандикационен иск по чл. 108 ЗС. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е процесуално недопустимо, постановено въз основа на нередовна искова молба и липса на нужда и правен интерес от предприетата защита по чл. 108 ЗС на основание чл. 299 ГПК – т.е. при наличие на влязло в сила решение по чл. 19 ал. 3 ЗЗД с което е разрешен спора за собствеността на процесния обект -магазин 1, респ. е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и е необосновано, основания за отмяна по чл. 281 т.2 и т.3 ГПК. С изложение към касационната жалба, приподписано от адв.В. Н. - АК М. искането да се допусне касационно обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 и ал.2 ГПК по процесуално правните въпроси: има ли процесуално задължение съдът да осъди всички относими и допустими доказателства, представени пред него, и то съвкупно, в тяхната взаимна връзка и зависимост ? Има ли процесуално задължение съдът да разгледа и обсъди всички възражения и въпроси посочени във въззивната жалба ? Има ли процесуално задължение съдът да изложи точни, ясни и непротиворечиви мотиви към своето решение ? като за противоречива задължителна и незадължителна съдебна практика по тези въпроси са цитирани ПП ВС 1-53, Решение No 57 от 02.03.2011 год. по гр.д. No 1416/2010 год. на ВКС- III г.о., Определение No 443 от 29.06.2011 го. по т.д No 1087/2010 год. на ВКС-ТК, Определение No 391 от 15.06.2011 год. по т.д.No 1040/2010 год. на ВКС-ТК, ПП ВС 7-65, Решение No 24 от 28.01.2010 год.по гр.д. No 4744/2008 го. на ВКС-I г.о., Решение No 91 от 17.11.1971 година по гр.д.No 73/1971 год. на ВС-ОСГК, Решение No 60 от 23.04.2013 год. по гр.д.No 693/2012 година на ВКС-II г.о., Решение от 25.10.2013 година по гр.д. No 1301/2013 година на ВКС- IV г.о. Решение No 1318 от 16.03.2009 година по гр.д. No 5641/2007 година на ВКС- II отд. Определение No 190 от 15.04.2010 година по т.д.No 1110/2009 година на ВКС-ТК и Решение No 172 от 28.10.2010 година по т.д.No 1110/2009 год. на ВКС -ТК В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация Д. В. С. чрез адв.М.Б.-САК, с който се оспорват основанията за допускане на касационното обжалване ,както и основанията за отмяна на обжалваното.Претендират се разноски по делото. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед характера на заявения вещен иск, същата се явява процесуално допустима. С посоченото решение, апелативният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е потвърдил решението на първата инстанция досежно уважения ревандикационен иск по чл. 108 ЗС, предявен от Д. В. С. срещу търговските дружества [фирма] С.и [фирма] С. за признаване собствеността и предаване владението на следния недвижим имот- магазинно помещение No 2, намиращо се на първи надземен етаж на сграда в [населено място] ,[жк]ул.Л.“ 21 и състоящо се от търговска зала и санитарен възел със застроена площ от 51.38 кв.м., съгласно архитектурен проект от 1993 година. За да уважи иска, въззивният съд е направил свои самостоятелни фактически и правни изводи, приемайки исковото производство за процесуално допустимо, при конкретизиран предмета на ревандикация съгласно допълнително уточнение на исковата молба в смисъл, че спорното магазинно помещение No 2 е част от изградения единствен магазин на този етаж No 11, чиято собственост не е призната като собственост на дружество [фирма] с уважения иск по чл. 19 ал.3 ЗЗД заявен от това дружество срещу ищцата Д. С. и нейната майка, починала в хода на предходното дело. Правоизключващото възражения на В. б. 1 Е. за придобиване собствеността на процесния обект на основание придобивна давност не е уважено поради недоказаност, след като не може да има присъединено владение доколкото „праводателят търговско дружество [фирма] С. е имало само качеството на държател на спорния обект, по силата на договора за строителство. Поставените процесуално правни въпроси не могат да обусловят извод за допускане на касационно обжалване. Разпоредбите на чл. 236 ал.1 и ал.2 ГПК е ясна, конкретно формулирана и не може да има спор относно вменените с нея задължени към решаващия състав от гл.т. на процесуално задължение да се осъдят всички относими и допустими доказателства, в тяхната взаимна връзка и зависимост, на процесуално задължение да се разгледа и обсъди всяко възражения и въпрос, повдигнат във въззивната жалба, както и на процесуално задължение да се изложат точни, ясни и непротиворечиви мотиви към решение. Цитираната съдебна практика не дава някакво ново, по широко или по тясно тълкуване на правната норма извън императивно формулираната формула, което да не е съобразено с обжалваното решение. По естеството си поставените процесуално-правни въпроси изискват отговор дали е законът е приложен точно, но преценката на ВКС може да се извърши единствено на плоскостта на контрола за законосъобразност на обжалвания съдебен акт, доколкото е налице основания за допускане на касационното обжалване при условията на някоя от хипотезите на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК. По направеното искане на защитата на ответника по касация за разноски. Искането за присъждане на разноски за касационното производство, макар и основателно предвид на приетата недопустимост на касационното обжалване в етапа на селекция по чл. 288 ГПК, не може да бъде уважено тъй като по делото не са представени писмени доказателства, удостоверяващи направени разходи за защита пред настоящата инстанция. Ето защо, съставът на ВКС- второ отделение на гражданската колегия