Определение № 2412 от 09.08.2023 г. на ВКС по гр. д. № 641/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Д. И., чрез адв. С. против решение № 23/01.02.2022 г. по в.гр.д. № 759/2021 г. на Окръжен съд Пазарджик, с което като е потвърдено решение № 789/27.09.2021 г. по гр.д. № 3080/2020 г. по описа на Районен съд Пазарджик, са отхвърлени предявените от касатора против ГД „Изпълнение на наказанията“ София искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и т.2 ЗЗДискр. за установяване на дискриминационно третиране по признак „лично положение“ в периода 11.07.2019 г. до 28.08.2020 г., изразяващо се в отказ на администрацията на затвора в [населено място] да му бъдат предоставени за ползване определени движими вещи: телевизионна игра, марка „Сони плейстейшън 2“, електрически котлон, „МП 3 плеър“ и ръчен и настолен часовник и за осъждане на ответника да преустанови нарушението за в бъдеще. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК / след проведено производство по чл.64 ГПК срокът за касационно обжалване е възстановен/ от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност поради противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставя в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпросът за приложението на чл.6 АПК в производствата по искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и т.2 ЗЗДискр. или тази норма касае само действията на административните органи по издаването, оспорването и изпълнението на административните актове, като по въпроса не е изложена обосновка на допълнителния критерий. В хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК се поставят и следните въпроси: 1/ Кои лишени от свобода са със сходно фактическо положение за да бъдат третирани неравно и 2/ Следва ли съдът да постанови решението си въз основа на доказани съобразно правилата на доказателствената тежест правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводите на страните, съгласно чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК, като по тях се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 3 от 22.07.2013 г. по гр.д. № 534/2012 г. на ВКС. Ответникът ГД“Изпълнение на наказанията“ към МП, чрез юрк. Р., в отговор на касационната жалба излага доводи за неоснователност на основанията за касационно обжалване по чл.281, т. 3 ГПК. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени исковете по чл.71, ал.1, т.1 и т.2 ЗЗДискр., въззивният съд, е съобразил, че в исковата молба и уточнителната такава, ищецът, изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в затвора в [населено място], считано от 04.11.2013 г., е изложил твърдения за по-неблагоприятното му третиране в сравнение с лишени от свобода, изтърпяващи същото наказание в други затвори, на принципа на „лично положение“ и по-конкретно, че администрацията затвора в [населено място] не му е разрешила да ползва в килията си телевизионна игра „SONY-PS 2“, „МР 3 плеър“, електрически котлон и ръчен часовник. При така изложените твърдения и при съобразяване на трайната съдебна практика на ВКС по приложението на чл.4, ал.1, 2 и 3 ЗЗДискр., на чл.122, ал.1 ЗИНС и чл.87, ал.7 ППЗИНС, предвиждащи, че министърът на правосъдието утвърждава списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си или на определени за това места, на заповед № Л-15/06.01.2020 г. на Началника на затвора [населено място] и писмо на последния от 11.06.221 г., от което се установява, че по време на престоя си в затвора, от разрешените за лично ползване вещи, ищецът е ползвал единствено 1 бр. ръчен часовник и при преценка на събраните по делото гласни доказателствени средства, въззивният съд е приел, че действията на администрацията на затвора в [населено място] по отношение на исканията на ищеца да притежава и ползва посочените в исковата молба движими вещи, не могат да се определят като пряка дискриминация на основата на признака „лично положение“. За да достигне до този извод, съдът е приел, че по отношение на „МР 3 плеър“, който ищецът е поискал да полза в килията, доколкото същият притежава записващо устройство, не попада в разрешителния списък; по отношение на телевизионна игра „SONY-PS 2“ е приел че ползването на тази вещ също не е разрешено; по отношение на ръчен часовник е приел, че по делото е безспорно установено, че ищецът е ползвал такъв и няма данни администрацията на затвора да му е отказвала ползването на ръчен часовник, а напротив след загубата му – на ищеца е разлешено да получи и държи нов ръчен часовник. Относно електрическия котлон, съдът е съобразил, че ползването на тази вещ в килиите на лишените от свобода, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ в Република България е поставено под разрешителен режим, според който лишените от свобода могат да ползват котлон или малка фурна, но не в килиите си, а за общо ползване в специално определени помещения в затвора и по ред, определен от Началника на затвора. При съобразяване на съществуваща нормативна уредба, въззивният съд е приел, че отказът на администрацията на затвора да разреши на ищеца ползването на електрически котлон в килията му, каквото е неговото искане, е законосъобразно. Посочено е, че дискриминационно поведение в хипотезата на чл.4, ал.1 ЗЗДискр. въз основа на признака „лично положение“, би имало само ако при създадения разрешителен режим на ищеца не се разрешава да ползва общо с останалите затворници в специално определените помещения и по ред, определен от началника на затвора, електрически котлон, а това се разрешава на останалите затворници. На следващо място съдът е приел, че обстоятелството, че на лишените от свобода, изтърпяващи наказанието си в други затвори /Стара З., П., София/ е било разрешено ползването на такива вещи в килиите в периоди преди 2017 г., не може да послужи като основание за извод за наличие на пряка дискриминация на основата на признака „лично положение“, тъй като ползването на вещи до 16.08.2017 г. се е извършвало без съществуването на разрешителен режим и на личната отговорност на началниците на съответните затвори, а след тази дата ползването им следва да е било приведено в съответствие със създадения разрешителен режим. Съдът е приел, че няма нарушение и на международните правни норми, регламентиращи статута на лишените от свобода, като според препоръка Rec