Определение № 117 от 12.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3079/2015 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК, образувано по касационната жалба на Сдружение „С. н. а. в Б.”, чрез пълномощника му адв. Н. А., срещу въззивното решение от 26.02.2015 год. по гр. д. № 2519/2014 год. на Варненския окръжен съд. С него въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение от 13.08.2014 год. по гр. д. № 17409/2013 год. на Варненския районен съд в частта му, с която Сдружение „С. н. а. в Б.” е осъдено да предаде на Е. Д. М., М. И. С. и Р. И. С. владението върху реална част от недвижим имот в [населено място], м. „К. д.”, представляващ имот с идентификатор 10135.2564.1501 по кадастралната карта и кадастралните регистри, с площ на тази част от 284 кв. м. и при посочените граници, заключена между точки АВСДЕFG на приложената на л. 132 от първоинстанционното производство скица, както и в частта, с която е отменен нотариалния акт № 193/2010 год. относно този имот и сдружението е осъдено за разноски. Касаторът поддържа оплаквания за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила относно допустимостта на предявения иск за собственост с предмет имот, който не е заснет в кадастралния план като самостоятелен такъв, а представлява част от урегулиран поземлен имот на друг собственик. Моли за неговата отмяна и прекратяване на производството по предявения недопустим иск за собственост, с присъждане на направените по делото разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 /погрешно посочена т. 2/ и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита, че по релевантния за извода на съда въпрос дали допустимостта на иска за собственост е обусловена от предварително провеждане на иска по чл. 54 ЗКИР /чл. 53, ал. 2 ЗКИР в редакцията преди изм. с ДВ бр. 49/2014 год./ е налице произнасяне в противоречие на решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение № 867 от 20.11.2009 год. по гр. д. № 5397/2008 год. І г. о., решение № 1022 от 17.03.2010 год. по гр. д. № 552/2009 год. на І г. о., решение № 401 от 17.05.2010 год. по гр. д. № 510/2009 год. на І г. о., решение № 194 от 14.07.2011 год. по гр. д. № 1101/2010 год. на І г. о. и решение № 262 от 2.04.2014 год. по гр. д. № 2647/2013 год. на І г. о. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторът обосновава с образуваното т. д. № 8/2014 год. на ОСГК на ВКС по поставения въпрос за допустимостта на иска по чл. 108 ЗС за част от УПИ. По спорния въпрос за допустимостта на предявения иск за собственост, поставен и във въззивната жалба, въззивният съд приел, че същият е допустим с оглед необходимостта от установяване от ищците, че са собственици на спорния имот към момента на предявяването му, както и с оглед интереса от този иск, обусловен от спиране течението на придобивната давност, респ. прекъсването й при уважаването му. От друга страна, уважаването на този иск ще бъде основание за изменение на плана с нанасянето на спорния имот, при приложението на чл. 54а ЗКИР, докато при иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР предмет на установяване е правото на собственост към миналия момент на съставяне на плана. Съдът се е позовал и на съдебна практика в този смисъл. Съгласно приетото в т. 4 по т. д. № 8/2014 год. на ОСГК на ВКС иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административна процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, нов чл. 54, ал. 2 ЗКИР. В производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълноти или грешки в одобрената кадастрална карта. С оглед на това е уеднаквена противоречивата съдебна практика по въпроса, поради което и представената такава от касатора не може да обоснове наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1, нито по т. 3 ГПК. Произнасянето на въззивния съд относно допустимостта на предявения иск за собственост на спорния имот, представляващ част от имот с идентификатор 10135.2564.1501 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], за който ответникът се снабдил с нотариален акт № 193/2010 год. кореспондира с приетото в т. 4 от горното ТР № 8/2014 год., поради което и не е налице основание за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Произнасянето по съществото на предявения иск е обусловено от преценката на съда на събраните по делото доказателства за принадлежността на правото на собственост върху спорния имот и неговата идентичност с част от имота, предмет на нотариалния акт на ответника, сега касатор, и не е предмет на разглеждане в настоящето производство, доколкото касаторът не е поставил други правни въпроси, имащи обуславящо значение за изхода на спора. А по поставеният такъв относно процесуалната допустимост на ревандикационния иск произнасянето на въззивния съд е в съответствие със задължителната съдебна практика, поради което и не са налице релевираните основания за допускане на касационното обжалване. Разноски на ответника по касация М. И. С. не се присъждат с оглед липсата на данни такива да са направени в настоящето производство – към представения писмен отговор не е приложен договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.