Определение № 1173 от 12.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2210/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 във връзка с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Столична община срещу решение № 127 от 07.02.2024 г. по в.гр.д.№ 1313 от 2023 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав, с което частично е изменено и частично потвърдено решение № 260245 от 06.02.2023 г. по гр.д.№ 1046 от 2021 г. на Софийски градски съд, първо г.о., I-15 състав, като по същество Столична община е осъдена да заплати на Д. Т. М. на основание чл.49 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД следните суми:

• 60 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди във връзка с настъпил на 21.11.2015 г. инцидент, при който М. е затисната от паднала топола;

• 450 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от горепосочения инцидент, изразяващи се в транспортни разходи за периода от 21.12.2015 г. до 16.02.2016 г.;

• 262 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди от инцидента за повредени диоптрични очила;

• 210 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди от инцидента за повредени дънки и палто;

• 106,67 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди от инцидента за повредени боти;

• 184,35 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди от инцидента- разлика между получено обезщетение поради болест и получавано преди злополуката трудово възнаграждение за периода от 21.11.2015 г. до 31.07.2016 г.;

• 215 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди от инцидента- разходи за лекарства;

• 3 200 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди от инцидента- възнаграждение на трето лице, което е обслужвало ищцата в периода на временната й нетрудоспособност;

• 2 000 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди от инцидента- разходи за импланти;

• 70 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди от инцидента- разходи за закупуване на ортеза;

• 30 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди от инцидента- разходи за закупуване на патерици, ведно със законната лихва върху всяка от присъдените суми, считано от 21.11.2015 г. до окончателното плащане, както и разноски по делото за двете съдебни инстанции.

Пълномощникът на касатора Столична община твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на своето решение всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им ? По този въпрос се твърди противоречие на обжалваното решение с т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 228 от 01.10.2014 г. по гр.д.№ 1060 от 2014 г. на ВКС, ГК, първо г.о., решение № 142 от 20.06.2017 г. по гр.д. № 3673 от 2016 г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 261 от 05.06.2015 г. по т.д.№ 2857 от 2013 г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 160 от 16.12.2020 г. по т.д.№ 2156 от 2019 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

2. В какво се състои оценката на обстоятелствата, които обуславят вредите, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди? Достатъчно ли е съдът да изброи обстоятелствата или е необходимо да обоснове влиянието на всяко едно върху размера на обезщетението? По този въпрос се твърди противоречие с решение № 158 от 28.12.2011 г. по т.д.№ 157 от 2011 г. на ВКС, ТК, І т.о., ППВС № 4 от 23.12.1968 г., решение № 142 от 05.06.2013 г. по гр.д.№ 419 от 2012 г. на ВКС, ГК, ІV г.о. и решение № 370 от 11.11.2011 г. по гр.д.№ 1740 от 2010 г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

3. Правилно ли е приложен законовият критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди? По този въпрос се твърди противоречие с ППВС № 4 от 23.12.1968 г.

В писмен отговор от 05.06.2024 г. ответницата по жалбата Д. Т. М. оспорва касационната жалба. Изразява становище, че жалбата в частта й, касаеща въззивното решение по исковете за обезщетение за имуществени вреди, е недопустима на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Що се отнася до решението в останалата му част, касаеща присъденото обезщетение за неимуществени вреди, счита, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на решението в тази негова част. Изложени са евентуални възражения за неоснователност на жалбата. Претендира се за заплащане на направените разноски по делото пред ВКС.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата счита следното:

Касационната жалба срещу решението по исковете за обезщетение за имуществени вреди, всеки един с цена под 5 000 лв., е недопустима на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК и като такава следва да се остави без разглеждане.

В останалата част, касаеща решението по иска за неимуществени вреди и присъдените разноски, касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по осъдителен иск с цена на иска над 5 000 лв., което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 ГПК.

За да прецени налице ли са предпоставки за допускане на касационното обжалване на решението в горепосочената му част, ВКС взе предвид следното: В исковата молба ищцата е твърдяла, че е претърпяла имуществени и неимуществени вреди вследствие настъпил на 21.11.2015 г. в гр.София инцидент, при който била затисната от паднала топола. Във връзка с начина на настъпване на процесния инцидент и метеорологичните условия в гр.София на 21.11.2015 г. по делото са събрани писмени и гласни доказателства. От писмо от НИМХ е установено, че на 21.11.2015 г. в гр.София не е имало валежи, но около 11.40 ч., 12.30 ч., 17.30 ч. и 23.30 ч. е имало единични максимални пориви на вятъра, чиято скорост е достигала 16-18 м/с. Видно от писмо от 17.12.2021 г. от МВР, Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, за процесното произшествие е изготвена телефонограма № 984 от 01 РС ПБЗН. В нея е отразено, че на 21.11.2015 г., в 17.30 ч. в 01 РС ПБЗН е получено съобщение за техническа помощ за отстраняване на опасни предмети- дърво. Изпратена била пожарна и спасителна техника, като на посоченото място е заварена пострадалата Д. М.. Инцидентът е описан и от свидетелката И. С., която на процесната дата се разхождала с ищцата. Те се движили заедно в отсечката между Храм- паметник „Свети Александър Невски“ и бул."Васил Левски", като ищцата вървяла напред. Духнал вятър, чул се грохот и тополата паднала хоризонтално на тротоара. От нея стърчали корени. Ищцата била затрупана с листа и клони на тополата. По-късно в същия ден свидетелката отново отишла на мястото на инцидента и видяла, че дървото било черно и изгнило.

Във връзка с процесния инцидент е била образувана прокурорска преписка № 52824 от 2015 г. по описа на СРП, впоследствие прекратена на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК с постановление от 02.02.2016 г.

Относно получените от ищцата увреждания и претърпените от нея негативни изживявания след инцидента по делото е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза и са изслушани свидетели. В заключението на експертизата са изброени следните получени от ищцата травматични увреждания: счупване на костите на лява подбедрица в областта на левия глезен- малък пищял, латерален малеолус и заден триъгълник на лява тибия- голям пищял, причинило трайно затруднение на движения на ляв долен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни. Ищцата е получила още охлузване на главата, кръвонасядания по тялото и крайниците, оток на лява подбедрица, охлузване на ляво стъпало, причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Възникнало е и усложнение- контрактура в лява глезенна става- болезнени ограничени движения, оток, накуцваща походка, което е удължило лечебния процес. Ищцата е постъпила по спешност в УМБЛАЛ „Н.И.Пирогов“ и след проведени консултации и диагностициране на 23.11.2015 г. е оперирана. Изписана е с подобрение, с препоръки за хранителен и диетичен режим, да не натоварва крайника, да продължи антикоагулантната, обезболяваща и противооточна терапия в амбулаторно-домашни условия. Провела е рехабилитация и се е консултирала със специалист- ортопед, както и двукратно с психолог през 2015 г. През 2016 г. е диагностицирана с посттравматично стресово разстройство. На 27.03.2017 г. ищцата е хоспитализирана повторно и е оперирана за отстраняване на остиосинтезния материал. След това е провела 3 месеца рехабилитация. Според вещото лице, причинените болки и страдания били най-интензивни непосредствено след травмата и в първите 90 дни след двете оперативни интервенции, по време на продължилата периодично рехабилитация около година във връзка с възникналата контрактура в лява глезенна става. Периодът на временна неработоспособност е 254 дни. Към момента на прегледа оздравителният период е приключил и вещото лице е установило, че ищцата се движи самостоятелно. Оплаква се от изтръпване на палеца на лявото стъпало, което чувства по-студено от другото, както и от болка в крайните фази при въртеливи движения. Констатиран е оперативен белег в областта на ляв глезен. Вещото лице приема, че за в бъдеще при натоварване и промяна на времето ищцата може да има оплаквания от дискомфорт и болка в областта на счупванията. От показанията на свидетелката Е. М., дъщеря на ищцата е установено, че в деня на злополуката майка й излязла с нейна приятелка, която по-късно й се обадила и казала, че дърво е паднало върху ищцата и чакали идването на бърза помощ. Ищцата била лекувана в болница 10 дни и след изписването й била с гипсиран крак. След завръщането си у дома изпитвала много силни болки и била много стресирана. Проведена била много дълга рехабилитация- поне шест месеца. Ищцата не можела да ходи, да става от леглото и постоянно имала нужда от помощ, като дъщеря й помагала за всичко. Ищцата не искала да разговаря, само спяла и се лекувала, а при всеки спомен за инцидента изпадала в нервни състояния и плачела. След като лекарите й разрешили, излизала навън да се разхожда, но при всеки порив на вятъра я обземал страх, стискала ръката на свидетелката и искала да се приберат. След извършване на втората операция ищцата отново се нуждаела от рехабилитация, която продължила три месеца. Идвал човек, който да я води на рехабилитация, ходели с такси до болницата и се връщали отново с такси. И след възстановяването ищцата при лошо време изпитвала болки в крака. Не можела да носи обувки на високи токове, не можела и да спортува, защото след две минути натоварване започвал да я боли кракът. По време на възстановяването си ищцата не можела да посети и да помага на майка си, която страдала от дегенеративно заболяване, което прогресирало. Получените при инцидента белези притеснявали ищцата и за да не се виждат, тя не носела отворени обувки.

По делото е прието и заключение на съдебна лесотехническа експертиза, на което съдът се е позовал като компетентно изготвено, обстойно и необорено от другите събрани доказателства. Заключението потвърждава констатациите на Инспектората и ОА „Оборище“ при СО относно наличието на сухи клони и в короните на тополите, растящи на двата тротоара на ул.„Оборище“ в участъка от пл.„Свети Александър Невски“ до кръстовището с бул."Васил Левски", както и на издънки около стъблата на някои от тях, които били индикатор за нарушено физиологично състояние на дърветата, налагащо предприемането на растителнозащитни мерки. При тези данни, вместо незабавно да извърши цялостно обследване и при необходимост да вземе решение за цялостна подмяна (реконструкция) на тази група дървета, Столична община е предприела изрязване на сухите клони, при това не по-малко от 4 години след подаване на сигнала, както и отстраняване на само едно от дърветата. От анализа на приложения снимков материал вещото лице е установило, че както кореновата система, така и долната част на стъблото на процесната топола са силно увредени от патологичен гнилостен процес, довел до деструктивни изменения на изграждащите ги тъкани. Наличието на камъни и бетонова смес в тази зона свидетелствало за нарушено здравословно състояние и намалена устойчивост на дървото, установени много преди неговото падане. Вещото лице е посочило, че за предотвратяване на злополуки от падащи дървета в урбанизираната среда най-важен е правилният избор на дървесни видове и плановата им подмяна при достигане на определена възраст. Конкретно за тополите общината следва да приложи всички технологични изисквания за подбор на подходящи, непричиняващи алергия форми и след достигане на 30-годишна възраст същите трябвало да бъдат подменени, за да не създават риск за здравето и живота на хората. Въз основа на направения анализ вещото лице е достигнало до извода, че основна причина за падането на процесната топола е вътрешното увреждане на нейния дънер. Установеният гнилостен процес, причинен от дърворазрушаващите гъби, обхващащ около 75 % от стъблото на дървото и голяма част от кореновата му система, е довел до необратимо нарушаване на жизнените функции и намаляване на статичната му устойчивост срещу въздействия. Според експерта, вятърът несъмнено е оказал влияние за разклащане на дървото, но определящата причина за неговото падане, при това в почти противоположна на духащия вятър посока, е именно нарушената му устойчивост вследствие напредналия стадий на гниене в областта на кореновата му шийка. Въз основа на данните за типично проявяващите се в региона „слонов вятър“ и фьон, вещото лице е приело, че тези ветрове са обичайно природно явление за региона и при отсъствие на други причини не нанасят вреди на дървесната растителност, която се намира в добро здравословно състояние. Измерената от НИМХ максимална скорост на ветровите пулсации в деня на инцидента не е превишавала максималната стойност на умерения за региона диапазон, поради което е направен извод, че злополуката не съставлява природно бедствие.

Относно предприетите от Столична община действия, респективно бездействие във връзка с инцидента е установено следното: С писмо от 14.09.2015 г. Столичният инспекторат е уведомил кмета на Район „Оборище“, че след текущ контрол е констатирано наличие на дървета с издънки около корена по тротоара до Квадрат 500, на ул.„Оборище“ и дървета със суховършия от двете страни на ул.„Дунав“ между пл.„Александър Невски“ и ул.„Московска“. Посочено е, че дърветата може да предизвикат инциденти с преминаващи граждани и е указано да се предприемат необходимите действия по компетентност. На 16.09.2015 г. във връзка с посоченото писмо е изготвена експертна оценка от СО-район „Оборище“, съгласно която за алейната растителност на ул.„Оборище“ в участъка от бул."Васил Левски" до площад "Свети Александър Невски", описана в оценката, е необходима резитба на дърветата с изрязване на издънки около стълба и сухи клони по короните им, по време на вегетация на дърветата. С писмо от СО- район „Оборище“ от 16.09.2015 г. до Дирекция „Зелена система“ е отправено искане да се даде разрешение за извършване на резитба на сухи клони и образувани издънки по десет алейни дървета от вида топола по двата тротоара на ул.„Оборище“ в участъка от ул.„Московска“ до пл.„Свети Александър Невски“. От представения протокол № 01 от проведеното на 24.09.2015 г. заседание на специализирания общински експертен съвет по устройство на територията по озеленяване се установява, че в дневния ред е разгледано премахване на 281 броя дървета в лошо и незадоволително състояние в центъра на гр.София, сред които дървета на площад „Александър Невски“ и градинките около храм- паметника „Александър Невски“. От допълнителното заключение на лесотехническата експертиза е установено, че съществува дендрологичен проект, приет от ОЕСУТ по озеленяване при СО на 24.09.2015 г., предвиждащ подмяна на част от дървесната растителност и запазване на друга част, в която се намира падналата топола.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел от правна страна следното: Правно релевантно за отговорността на ответника е обстоятелството дали същият, чрез неговите служители, надлежно е изпълнил задължението си по Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община своевременно да отстрани процесното дърво, което според събраните по делото доказателства е било с очевидни гнилостни процеси в основата му и с голяма хралупа, запълнена с камъни и бетонова смес. Следователно дървото е представлявало опасност за имуществото, здравето и живота на гражданите. Обстоятелството, че въз основа на изготвената експертна оценка от 16.09.2015 г. е констатирана необходимост от резитба на дърветата в участъка от ул.„Оборище“, където е настъпил процесният инцидент, а не е дадена препоръка за премахване на процесното дърво, според съда не води до изключване на отговорността на ответника, тъй като не са предприети своевременни ефективни мерки за отстраняване на процесната топола по надлежния за това ред. Съдът е подчертал, че в момента на падането на дървото са били нарушени и двете основни функции на корена- за снабдяване на растителния организъм с вода и минерали, както и закрепването на растението в почвата, а много преди инцидента голяма част от дънера на дървото е била увредена до степен, налагаща спешни мерки за отстраняването му, което не е сторено. За ирелевантно е прието постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство, което няма обвързваща съда сила. Прието е още, че настъпилите вреди не са пряка и непосредствена последица единствено от силния вятър, тъй като съгласно експертното заключение определящата причина за неговото падане е нарушената му устойчивост вследствие напредналия стадий на гниене в областта на кореновата му шийка. Освен това, вятърът в деня на инцидента е бил със средна за региона скорост и такива ветрове, въпреки честото си проявление, при отсъствие на други причини не нанасяли вреди на дървесната растителност, която е в добро здравословно състояние. Така съдът е стигнал до заключение, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл.49 ЗЗД.

Размерът на дължимото обезщетение е определен, като съдът се е позовал на критериите, дадени с ППВС № 4 от 23.12.1968 г. Посочено е, че към датата на инцидента ищцата е била на 39 години- в млада, активна, трудоспособна възраст. Получила е тежко травматично увреждане, свързано със счупване на костите на лявата подбедрица в областта на левия глезен на три места, както и охлузвания на главата и лявото стъпало, кръвонасядания на тялото и крайниците, оток на лявата подбедрица, наложили оказване на спешна медицинска помощ и извършване на две оперативни интервенции на лявата подбедрица. Ищцата е търпяла интензивни болки за продължителен период от време- през първите 90 дни след двете операции или общо 180 дни, приемала е болкоуспокояващи лекарства и е ползвала обезболяващи гелове. Продължителен е и периодът, през който е била в отпуск поради временна неработоспособност- 254 дни. Провеждала е рехабилитация след двете операции. Възникнала е необходимост да проведе психиатрични консултации, при които е установено посттравматично стресово разстройство. Вследствие на травмите ищцата е била затруднена в придвижването си и в самообслужването си, като се е нуждаела от чужда помощ за период от по 3 месеца след всяка от двете проведени операции. Освен това, е възникнало усложнение от травмата- контрактура в глезенната става, което е довело до удължаване на лечебния и възстановителен процес, продължил 1 година. След приключване на лечението е останала болка в крайната фаза на движение в лява глезенна става и изтръпване на палеца на лявото стъпало. Налице били и трайни постоперативни белези от вътрешната и външната страна и отзад в областта на лявата глезенна става, както и пигментация, които притеснявали ищцата. Отчетено е, че и за в бъдеще травмата ще причинява дискомфорт и болка в областта на счупения ляв глезен- при натоварване и промяна във времето. Съобразявайки всичко гореизложено, както и конкретната икономическа обстановка към момента на настъпване на увреждането, съдът е преценил, че справедливият размер на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 60 000 лв.

С оглед тези мотиви на въззивния съд не са налице посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК по поставените въпроси, поради следното:

1. По първия поставен правен въпрос /Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на своето решение всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?/ не се констатира противоречие на обжалваното решение с посочената практика на ВКС. В нея константно се приема, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните. За да приеме за установени дадени обстоятелства по делото, съдът следва да обсъди и анализира относимите към тях доказателства, както и твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните, като изводите му трябва да намерят отражение в мотивите на решението. В случая въззивния съд не се е отклонил от тези разрешения. Той се е произнесъл по всички съдържащи се във въззивната жалба и в отговора към нея възражения на страните, във връзка с приетите от първоинстанционния съд за установени факти и елементите от фактическия състав на деликта. Включително е изложил мотиви защо приема за неоснователно възражението на ответника, че падането на тополата, която е затиснала ищцата, било причинено от природно явление /силен вятър/, за което ответникът не носел отговорност. Съдът е аргументирал изводите си, като се е позовал на експертните заключения и на останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, които е ценил както поотделно, така и в тяхната съвкупност.

2. Вторият поставен въпрос /В какво се състои оценката на обстоятелствата, които обуславят вредите, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди? Достатъчно ли е съдът да изброи обстоятелствата или е необходимо да обоснове влиянието на всяко едно върху размера на обезщетението?/ е намерил разрешение както в ППВС № 4 от 1968 г., така и в последващата практика на ВКС относно прилагането на критерия за справедливост при определянето размера на обезщетенията за неимуществени вреди. В цитираното ППВС е прието, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а всякога е обусловено от редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Това разбиране е последователно застъпвано в практиката на ВКС, в която се акцентира на това, че съдът има задължение не само да посочи, но и да извърши преценка в тяхната съвкупност на приетите за релевантни за определяне на размера на обезщетението обстоятелства. Обжалваното решение не противоречи на тази практика. Напротив, напълно в съответствие с нея въззивният съд е обсъдил тежестта на травматичните увреждания на ищцата от инцидента, хирургичните интервенции, настъпилите усложнения, провежданата рехабилитация, продължителността на лечението и възстановителния период, претърпените от ищцата физически болки и емоционални страдания. Размерът на обезщетението е обоснован с интензитета на претърпените болки, с продължителния възстановителен период и необходимостта от прекъсване на работа и от чужди грижи през това време, с младата и активна възраст на ищцата, с останалите физически белези и посттравматичен стрес, както и с обществено-икономическите условия към датата на процесното събитие. Горепосочените обстоятелства не са схематично изброени, а са подробно анализирани от съда. От мотивите на решението е ясно, че се касае за сериозен инцидент, нарушил нормалния ритъм на живот на ищцата за продължителен период от време, което обосновава и по-високия размер на присъденото обезщетение.

3. Третият поставен въпрос /Правилно ли е приложен законовият критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди?/ не може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението, тъй като не е правен, а фактически въпрос: същият не е свързан с прилагането и тълкуването на правна норма, а налага анализ на доказателствата по делото и вземане на становище по правилността на правните изводи на съда във въззивното решение, каквато дейност ВКС не може да осъществява в производството по чл.288 ГПК. Несъгласието на касатора с фактическите и правни изводи на съда не е основание за допускане на касационен контрол на обжалвания съдебен акт.

Не са налице и основанията по чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск по чл. 49 ЗЗД, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск. Решението не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗЗД и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Поради всичко гореизложено решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.

При този изход на спора и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата по жалбата направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 2 600 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 04.06.2024 г.

Воден от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо гражданско отделение