Определение № 82 от 16.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5788/2013 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат Ж. Н. срещу въззивно решение № 876 от 9.05.2013 год. по гр.д. № 188/2013 г. на Софийски апелативен съд, с което като е потвърдено решение от 2.07.2012 г. по гр.д. № 2955/2008 г. на Софийски градски съд е уважен отрицателен установителен иск, предявен от Я. Д. К. и Л. К. К. с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД вр.чл.124 ГПК, като е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че между Я. Д. К. и дружеството не съществува правоотношение по договор за заем от 2.11.2001 г. за сумата 80 000 лева, въз основа на нот.акт за учредяване на договорна ипотека № 133, том V, рег. № 9157, дело № 807/2001 г. на нотариус И. Н., рег. № 040 на Н..камара. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, което предпоставя недопустимост на обжалваното решение. Според жалбоподателят въззивният съд следва да следи за редовността на исковата молба, като обуславяща допустимостта на съдебното решение. Даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл.129, ал.2 ГПК било в противоречие с приетото в решение № 278 от 2.10.2012 г.по гр.д. № 1345/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 247 от 18.06.2012 г. по гр.д. № 449/2011 г. на ВКС, І г.о.; решение №216 от 13.09.2012 г. по гр.д. № 1288/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о. и на т.4 от ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Твърди, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответниците по касационната жалба не са подали писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявеният от Я. Д. К. и Л. К. К. иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД вр.чл.124 ГПК, като е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че между Я. Д. К. и жалбоподателя не съществува правоотношение по договор за заем от 2.11.2001 г. за сумата 80 000 лева, тъй като липсва реално предаване на сумата, поради което фактическият състав е недовършен и сделката е нищожна. Поставеният в изложението правен въпрос е свързан с преценка за допустимостта на обжалвания съдебен акт, предвид служебното задължение на съда да следи за спазването на процесуалните правила при проверка редовността на исковата молба, обуславяща допустимостта на съдебното решение. В задължителната съдебна практика, включително и в посочената от жалбоподателя се приема, че въззивният съд като инстанция по съществото на спора упражнява съдебен контрол по редовността на исковата молба и има задължението преди разглеждане на делото по същество до провери редовността й. Този процесуалноправен въпрос е свързан и е от значение за процесуалната допустимост на обжалваното въззивно решение. Ето защо, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. На жалбоподателя следва да бъдат дадени указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата за производството държавна такса в размер 1600 лв., и за представяне по делото на вносен документ за това в едноседмичен срок от получаване на съобщението. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.