Определение № 240 от 17.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 875/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от ЗД”Евроинс”АД срещу решение № 94/09.01.2020г. по гр.д. № 2074/2019г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отменя на решение от 23.02.2019 г. по гр. дело № 11422/2017 г. на СГС е постановено друго за осъждане на касатора да заплати на Д. Ц. Г. сумата 29 363 /двадесет и девет хиляди, триста шестдесет и три/ лева обезщетение за имуществени вреди, претърпени през периода 07.09.2012г. – 07.09.2017г., ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска, начислявана от всяко седмо число на месеца; обезщетение за имуществени вреди за периода 08.09.2017г. до 31.12.2017г. в размер на 613,33 /шестстотин и тринадесет лева и 33 ст./ месечно, ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска, начислявана от всяко седмо число на месеца; обезщетение за имуществени вреди по 680 /шестстотин и осемдесет/ лева месечно, считано от 01.01.2018г. до настъпване на законна причина, обуславяща изменение на обезщетението или прекратяване на плащането /включително изчерпване на застрахователния лимит/, ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска, начислявана от датата на падежа. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като е постановено в противоречие с материалния закон, при нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба Д. Ц. Г. е подал писмен отговор, в който оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждане на разноски за касационна инстанция. Преди да пристъпи към разглеждане на касационната жалба ВКС констатира, че в обжалваното решение е допусната очевидна фактическа грешка. В мотивите на посоченото решение САС е обективирал воля, че в периода от 07.09.2012г. до 31.12.2013 г. – 15 месеца и 22 дни, обезщетението е в размер на 620 лева месечно или за посочения период – 9 755 лева.За периода от 01.01.2014г. до 31.12.2014 г. обезщетението е 680 лева месечно или за посочената една година – 8 160 лева. За периода от 01.01.2015г. до 30.06.2015 г. – по 720 лева месечно, а от 01.07.2015г. до 31.12.2015 г. – 760 лева месечно. Следователно, за цялата 2015 г. обезщетението възлиза на 8880 лева. За 2016 г. месечното обезщетение е в размер на 840 лева, а за цялата година – 10 080 лева. За периода от 01.01.2017 г. до 07.09.2017 г. – 8 месеца и 7 дни, месечното обезщетение е 920 лева или 7 574 лева за посочения период. Общо за периода от 07.09.2012г. до 07.09.2017г. необходимите разходи за чужда помощ на ищеца възлизат на 44 449 лева. Като се редуцира това обезщетение с приетия размер на съпричиняване – 1/3, дължимото от застрахователя обезщетение за периода преди предявяване на иска възлиза на 29 363 лева. Върху тази сума се дължи и лихва за забава върху всяка месечна вноска, начислявана от всяко седмо число на месеца. За периода от 08.09.2017 г. до 31.12.2017 г. месечното обезщетение съгласно заключението на вещото лице възлиза на 920 лева, а от 01.01.2018г.– на 1 020 лева. Намалено с оглед на съпричиняването, до края на 2017 г. месечното обезщетение възлиза на 613,33 лева, а от 2018 г. – на 680 лева месечно. В заключение въззивният съд е приел, че решението на градския съд следва да бъде отменено в частта, с която искът е отхвърлен за посочените по-горе суми. В диспозитива на въззивното решение така формираната вече от решаващия въззивен състав воля не е намерила пълно отражение, като досежно вземането за заплащане на законната лихва върху всяка месечна вноска /представляваща обезщетение за имуществени вреди/ за периода 07.09.2012г. – 07.09.2017г., е посочен само началният момент - всяко седмо число на месеца, но не е конкретизирана главницата – това е размерът на отделната вноска, върху която се начислява законната лихва и който размер е приет от САС за различен в различните периоди преди завеждане на иска. Както вече беше посочено изводи за размера на отделните вноски по периоди / от 07.09.2012г. до 31.12.2013 г.; от 01.01.2014г. до 31.12.2014 г.; от 01.01.2015г. до 30.06.2015 г.; от 01.07.2015г. до 31.12.2015 г.; за цялата 2016г. и от 01.01.2017 г. до 07.09.2017г./ и за прилагане към всяка една от тях на осн. чл.51, ал.2 ЗЗД на определен процент на съпричиняване са направени от апелативния съд в мотивите на въззивното решение, но не са намерили отражение в диспозитива. При липса на диспозитив във въззивното решение с конкретизирани по размер вземания за част от претенцията, която е предмет на настоящата касационна жалба, ВКС не може да разгледа същата. Следва делото да се върне на САС за отстраняване на допуснатата очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК.