Определение № 1388 от 03.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4983/2015 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 246/20.05.2015 на Плевенския окръжен съд по гр. д. № 289/2015, с което е потвърдено решение № 134/02.02.2015 на Плевенския районен съд по гр.д. № 4730/2014, с което са уважени исковете за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът С.. „И. В.” – Плевен, представляван от адв. С. М. от АК - Плевен, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за разликата между трудови задължения и изискванията по отношение на качествата за заемане на длъжността по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, който (въпрос) има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът по жалбата М. Л. Т. от Плевен, представляван от адв. Е. А. от АК – Плевен я оспорва, като счита, че същата е неоснователна и не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е работил при ответника по безсрочен трудов договор като „Диригент на оркестър, концерт майстор”, като със заповед № 73/20.08.2014 г. е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, поради промяна на изискванията за изпълнение на длъжността, тъй като служителят не отговаря на тях. Съдът е приел, че приложеното от работодателя основание за уволнение не съответства на действителното фактическо основание, тъй като в обстоятелствената част на процесната заповед е посочено, че заеманата от ищеца длъжност не съществува, а е трансформирана в длъжността „Музикален ръководител”, за която са въведени нови изисквания за заемането й (завършено висше образование с образователно квалификационна степен „Магистър”; професионален опит минимум 10 години в професионално направление – дирижиране на народен хор и оркестър; творческа характеристика – грамоти, награди и лауреатства от конкурси; присъдени научни степени и звания в областта на музикалното и хорово майсторство; авторски произведения, обработки и оркестрации на народни произведения – утвърдени в репертоара на професионални ансамбли), поради което е налице трансформация на длъжности, тъй като заеманата от ищеца длъжност е съкратена, а на нейно място е създадена нова длъжност с различни трудови функции. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар повдигнатият правен въпрос да обуславят изхода на делото, но той няма претендираното значение, тъй като въззивният съд е съобразил установената практика на ВКС, че естеството на трудовите задължения определя необходимите качества и от там – изискванията за заемане на длъжността. Промяната на изискванията за изпълнение на работата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ е налице само при запазване на съответната длъжност. Когато се променя самата длъжност и се създава нова (т.н. трансформация на длъжност), е налице съкращение на щата. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение