Определение № 50265 от 20.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3359/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по подадена от Б. Х. К. и В. Х. Б., чрез адв. С. И. Л., частна касационна жалба против определение № 418 от 20. 06. 2022 г. по ч. гр. д. № 290/2022 г. на Окръжен съд - Перник, с което е потвърдено определение № 587 от 23. 02. 2022 г. по гр. д. № 2774/2021 г. на Районен съд - Перник, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, като недопустимо. Поддържа се незаконосъобразност на определението и се иска допускането му до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, точки 1 и 3 и ал. 2, пр. 3 ГПК, отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск за делба на имота в [населено място], общ. Перник.

Подаден е писмен отговор на частната касационна жалба от П. В. Ж., чрез адв. Е. Ж. и адв. А. П., с който се изразява становище за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение и правилност на същото. Претендират се разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на жалбоподателката и прецени данните по делото, прие следното:

Частната жалба е допустима – подадена е от лице имащо право на жалба, в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съответства на изискванията на чл. 275, ал. 2 ГПК.

Не са налице основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно определение.

За да потвърди прекратителното първоинстанционно определение, съставът на окръжния съд е приел, че гр. д. № 2774/2021 г. на РС – Перник има за предмет предявен с искова молба вх. № 1599/02. 06. 2021 г., от Б. Х. К. и В. Х. Б. срещу П. В. Ж., иск по чл. 34 ЗС, за делба на УПИ ...., в кв. .....по регулационния план на [населено място], с площ от 650 кв.м., ведно с изградената в него едноетажна вилна сграда с площ от 28 кв.м.

Производството по гр. д. № 31275/2021 г. на Софийски районен съд, образувано преди делото на РС - Перник, има за предмет предявени от Б. Х. К. и В. Х. Б. против П. В. Ж. искове с правни основания чл. 30, ал. 1 ЗН, чл. 40 ЗН и чл. 34 ЗС, за делба на недвижими имоти, находящи се в четири общини, един от които е УПИ ....., в кв. .....по регулационния план на [населено място], с площ от 650 кв.м., ведно с изградената в него едноетажна вилна сграда с площ от 28 кв.м. Това е удостоверено с писмо изх. № 17377/26. 10. 2021 г. по описа на СРС.

При тези данни въззивният съд е приел за законосъобразна преценката на районния съд за недопустимост, на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, на производството по гр. д. № 2774/2021 г. на РС – Перник, поради наличието на висящо друго делбено дело пред СРС, между същите страни, за няколко имота, сред които и този в [населено място], включен в делбената маса по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК, по искане на П. Ж.. Прието е, че е налице пълен субективен идентитет, а предметът на делото, образувано в РС – Перник, се включва изцяло в предмета на делото, образувано в СРС, както и че делото в СРС е образувано първо по време.

В изложението на основанията по чл. 280 ГПК са формулирани следните въпроси във връзка с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 (по въпроси № № 1, 2, 4) и т. 3 (въпрос № 3) и ал. 2, пр. 3 ГПК:

1. Налице ли е обективен идентитет между две дела за делба на недвижими имоти, намиращи се в районите на различни съдилища, ако ответникът по делото, образувано първо по време, е поискал не включване в делбената маса, по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК, на имотите, предмет на другото делбено дело, а присъединяване на последното към първото, на основание чл. 213 ГПК, за общо разглеждане и постановяване на общо решение относно всички имоти, предмет на исковете по чл. 34 ЗС.

Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 471 от 16. 01. 2012 г. по гр. д. № 1522/2010 г. на ВКС, 4 г.о. и определение № 524 от 6. 11. 2017 г. по ч. гр. д. № 4157/2017 г. на ВКС, 4 г.о.

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения в частната жалба, подадена срещу прекратително първоинстанционно определение.

Твърди се разрешаването му в противоречие с решение № 283 от 14. 11. 2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на ВКС, 4 г.о., решение№ 373 от 23. 07. 2014 г. по гр. д. № 3003/2013 г. на ВКС, 4 г.о., решение № 68 от 24. 04.. 2013 г. по т.д. № 78/2012 г. на ВКС, 2 т.о., решение № 12 от 16. 02. 2016 г. по гр. д. № 2184/2015 г. на ВКС, 3 г.о.

3. Когато в частната жалба срещу прекратително определение, постановено на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, се оспорва съдържанието на писмо, издадено от друг съд, установяващо страните и предмета на друго висящо дело, длъжен ли е въззивният съд да уважи искането на частния жалбоподател да изиска делото, което е висящо пред другия съд.

Твърди се, че обсъждането на въпроса ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

4. Налице ли е основанието по чл. 126, ал. 1 ГПК за прекратяване на делбено дело, ако имотите, предмет на същото, са включени в предмета на образувано по-рано друго делбено дело, по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК.

Твърди се постановяването му в противоречие с определение № 344 от 12. 07. 2011 г. по ч. гр. д. № 171/2011 г. на ВКС, 2 г.о., определение № 220 от 03. 04. 2013 г. по ч. гр. д. № 2150/2013 г. на ВКС, 2 г.о., определение № 600 от 22. 11. 2012 г. по гр. д. № 598/2012 г. на ВКС, 1 г.о., определение № 408 от 19. 07. 2012 г. по ч. гр. д. № 231/2012 г. на ВКС, 1 г.о. и определение № 39 от 26. 01. 2010 г. по ч. гр. д. № 515/2009 г. на ВКС, 2 г.о.

Изложението съдържа и позоваване на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на определението.

Първият въпрос не е решен в противоречие с посочената от касаторите практиката на ВКС. В цитираните актове на ВКС се приема, че отводът за висящ правен спор по чл. 126, ал. 1 ГПК е основателен само при наличието на пълен субективен и обективен идентитет между делата. Със забраната да се образува второ дело по същия правен спор се изключва възможността за постановяване на различни решения. Субективен идентитет е налице, когато двете дела са между същите страни - противопоставените субекти на материалното правоотношение, които са ищецът и ответникът и които ще бъдат обвързани от силата на присъдено нещо, а обективен - при пълно съвпадане на предмета на делата; при пълна идентичност на спорното материално право, претендирано или отричано от ищеца. Липсва обективен идентитет, когато предмет на едно от делата е правоотношение, което е преюдициално спрямо предмета на второто дело. В този случай е налице условие за спиране на обусловеното дело по разпореждане на съда на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. В същия смисъл са и изводите в обжалваното определение – прието е, че предметът на делото, образувано пред РС – Перник, изчерпващ се с иск за делба на имота в [населено място], се включва изцяло в предмета на делото, образувано първо по време пред СРС, без да го изчерпва.

Вторият въпрос не е решен в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е отговорил на възраженията в частната жалба, включително и на възражението, че имотът в [населено място] не е включен в предмета на делото, образувано пред СРС, тъй като ответникът по иска е подал молба не по чл. 341, ал. 2 ГПК – за включването му в делбената маса, а по чл. 213 ГПК – за присъединяване на делото, образувано пред ПРС, към делото, образувано пред СРС. Приел е, че разпоредбата на чл. 341, ал. 2 ГПК е специална по отношение на чл. 213 ГПК, поради което искането за присъединяване представлява искане по чл. 341, ал. 2 ГПК. Оплакването за неправилност на този извод не може да се разглежда във фазата по извършване на преценката по чл. 280 ГПК.

Не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по третия въпрос.

На първо място, въпросът представлява оплакване за допуснато от въззивния съд процесуално нарушение, което би могло да бъде обсъдено само в случай на допускане до касационен контрол на въззивното определение.

На следващо място, в производството по обжалване на прекратителното определение на ПРС е недопустимо да се преценява законосъобразността на извода на СРС, че искането на съделител в делбеното производство пред СРС да се разгледа и предявеният по-късно, пред ПРС, иск за делба на имота в [населено място], следва да се квалифицира по чл. 341, ал.2 ГПК, а не по чл. 213 ГПК. От значение при преценка основателността на направения отвод за друго висящо дело между същите страни за същия имот е дали по другото дело съдът е включил в делбената маса и имота в [населено място].

Следва да се посочи, че във връзка със задължението си да следи служебно за наличие на предпоставките за надлежното упражняване на правото на иск, каквато е и липсата на висящ процес между същите страни за същия спор, съдът е оправомощен да извършва служебно всякакви справки в други съдилища за страните и предмета на висящи искови производства, включително и чрез ЕИСС, но не е задължен да изисква делата. Още повече, че в чл. 86 ПАС е предвидено, че несвършените дела не се прилагат към други дела, както и че могат да се изпрати за послужване по друго дело, само ако това няма да препятства разглеждането му.

Четвъртият въпрос не е обсъждан в посочените от жалбоподателите определения на ВКС. В същите е прието, че няма пречка, при неуважаването на искане по чл. 341 ГПК, да бъде заведено ново дело за делба на имота, предмет на това искане, което, на основание чл. 213 ГПК, да бъде съединено за общо разглеждане с първото дело за делба, по което не е уважено искането по чл. 341, ал. 2 ГПК. Не е разглеждан проблемът за приложимостта на чл. 126, ал. 1 ГПК в хипотезата на чл. 341, ал. 2 ГПК.

Не е налице очевидна неправилност на определението по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Посочените в изложението пороци на съдебния акт, дори и да съществуват, не са такива, че да обусловят очевидна неправилност на акта, изводима от съдържанието му. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма. Не се касае и до нарушаване на основни принципи на гражданския процес, нито се касае до липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства, правилата на логиката и науката.

С оглед изхода на делото, жалбоподателите ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по касационната жалба, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 1200 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.

По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение