Определение № 197 от 05.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 540/2021 г.

Производството е по чл.288 във вр. с чл.280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Градоустройство-Главпроект“ ООД – гр. София, чрез пълномощника му адв. Н. Н., срещу въззивно решение № 260002/11.09.2020 г. на Софийски градски съд, II-Д въззивен състав. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е признато за установено по предявения от „Аси-Главпроект“ АД – гр. София срещу касатора иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че не е собственик на 18,6 % ид. ч. от стълбището и на 18,6 % ид. ч. от стълбищните клетки на втори и трети етаж в сграда, находяща се в гр. София, район „Слатина“, ул. „Александър Жендов“ № 6. На основание чл.537, ал.2 ГПК е отменен нотариален акт № 036, т.7, н. д. № 1154/2007 г., в частта, с която „Градоустройство-Главпроект“ ООД е признато за собственик на следния недвижим имот: стълбището в шестетажна административна сграда със сутерен /включително и стълбищната клетка на втори и трети етажи от сградата/, описан в б. „Г“ от акта. В изложението към подадената касационна жалба жалбоподателят на първо място излага доводи за недопустимост на обжалвания съдебен акт. Поддържа и основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, изр.3 ГПК, като е посочил, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а именно: 1. при преценка на събраните доказателства, длъжна ли е инстанцията по съществото на спора, да съобрази норми от неюридически характер – на правилата на формалната логика, на научните, логически и опитни правила; по тези въпроси се поддържа противоречие с ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.2; решение № 305/27.06.2012 г. по гр. д. № 1110/2011 г. на четвърто г. о.; решение № 205/02.11.2016 г. по гр. д. № 1499/2016 г. на първо г. о.; решение № 276/24.02.2015 г. по гр. д. № 519/2014 г. на трето г. о.; 2. съдържащата се в констативния нотариален акт по чл.587 ГПК констатация на правото на собственост, не представлява ли правен извод на нотариуса, а не удостоверен от него факт. Твърди се противоречие с ТР № 8/2013 г. от 06.11.2017 г. по тълкувателно дело № 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, т.3, тълкувателно решение № 11/2012 г.; № 57/26.03.2013 г. по гр. д. № 907/2012 г. на второ г. о. и решение № 430/27.10.2010 г. по гр. д. № 312/2010 г. на второ г. о. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, изр.3 ГПК – очевидна неправилност. Ответникът по касация Аси-Главпроект“ АД – гр. София, чрез процесуалния си представител, счита, че касационно обжалване не следва да се допуска. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Ищецът се легитимира като собственик на първи етаж /партер/, втори, трети етаж и сутерен от сградата, заедно с 18,6 % ид. ч. от общите части на сградата и от имота /нотариален акт № 188 от 2002 г., издаден на основание чл.483 ГПК-отм./. С констативен нотариален акт № 036/10.12.2007 г. ответното дружество е признато за собственик на четвърти етаж, първи етаж /партер/, сутерена; стълбището в шестетажна административна сграда със сутерен, /включително и стълбищната клетка на втори и трети етажи от сградата/ /б. „Г“/. Въззивният съд е приел, че искът е допустим – за ищеца съществува правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск. Ищецът се легитимира като собственик на самостоятелни обекти в сградата /етажи/, заедно с 18,6 % ид. ч. от общите части. Ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт, с който е призната принадлежността на правото на собственост върху стълбището /включително стълбищната клетка на втори и трети етажи/ в сградата – етажна собственост, които съгласно чл.38, ал.1 ЗС са общи части. Налице е и препращане към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК. Не се разкрива вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо. Недопустимостта е обоснована с липсата на правен интерес от предявения иск, както и с липсата на мотиви в обжалваното решение. Искът е допустим. Наличието на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост е обусловено от естеството на правния спор, предхождащ търсената защита, с оглед действията по оспорване на правото на собственост, като е необходимо постановеното по този иск съдебно решение да разреши със сила на пресъдено нещо възникналият между страните правен спор - да се отрече неоснователно претендираното от ответника право или да се отхвърли заявената искова претенция. В тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК, т.1, е прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск е налице, когато правото на собственост се оспорва, чрез снабдяването с констативен нотариален акт за собственост за част от имота, дори тази част да не представлява самостоятелен обект, но е част от обект на правото на собственост, като без съмнение снабдяването на друго лице /ответника/ с констативен нотариален акт за тази част, като самостоятелен обект, представлява оспорване правото на собственост с правни действия. В горния смисъл е решение № 176/27.02.2017 г. по гр. д. № 1733/2016 г. на ВКС, второ г. о. Липсата на мотиви като процесуално нарушение не може да доведе до недопустимост на съдебния акт. Въпросът за правното значение на мотивите е предмет на т.18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, в което е посочено, че нарушаването на изискването за мотивираност на съдебния акт не означава липса на решение, а е основание за неговата отмяна като неправилно. Не съществуват предпоставки за допускане на касационно обжалване на поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения първи процесуалноправен въпрос. В решение № 205/02.11.2016 г. по гр. д. № 1499/2016 г. на първо г. о. е посочено, че когато преценява доказателствата по делото, съдът следва да установи не само фактите по делото, но и връзката между тях, като прилага опитните правила и правилата на формалната логика. Именно така е процедирал и въззивният съд, като е обсъдил връзката между фактите. С втория въпрос всъщност е обоснована липсата на интерес от иска. Следва да се посочи, че отмяната на констативния нотариален акт е последица от уважаването на иска, като така поставен въпросът не е относим към решаващите изводи на въззивния съд. Въпросите не могат да обосноват допускане на касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като по същите е формирана константна съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване. Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, изр.2 ГПК – очевидна неправилност, установима пряко от съдържанието на обжалваното решение. Същата е обоснована със същественото нарушаване правилата на формалната логика, което не се установява предвид изложените по-горе съображения. В обобщение не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на делото касаторът дължи заплащане на ответника по касация направените разноски в размер на 2 400 лв. /за адвокатско възнаграждение/. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение