Определение № 3011 от 19.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 701/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Русе, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 256 от 21.12.2023 г. по в. гр. д. № 321/2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново, само в частта, с която след частична отмяна на решение № 112 от 05.04.2023 г. по гр. д. № 441/2022 г. по описа на Окръжен съд – Русе е отхвърлен искът на касатора по чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу „Адакс–Рибчеви“ ООД за сумата от 5 102.08 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 01.12.2019 г. до 31.10.2021 г. на дължимото обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, претендирано за същия период. Отхвърлянето на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над посочената сума до пълния предявен размер от 5 655.85 лв. не е предмет на касационната жалба. Касаторът навежда доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснато нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, като оспорва извода на въззивния съд, че с оглед характера на обезщетението по чл. 236, ал. 2 ЗЗД длъжникът изпада в забава от датата на получаване на отправената от кредитора покана при условията на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Поддържа, че този решаващ извод е незаконосъобразен, несъответен на спецификата на конкретния казус и доказателствата по делото, както и че приложимата разпоредба в случая е тази на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Моли за отмяна на въззивното решение в обжалваната му част и за уважаване на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 5 102.08 лв. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Ответникът по касация „Адакс – Рибчеви“ ООД не е подал отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна и в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, но счита, че същата е недопустима и следва да се остави без разглеждане, по следните съображения: Спорът по делото е търговски по смисъла на чл. 365, т. 1 ГПК - възникнал е след прекратен договор за наем, свързан с търговската дейност на наемателя „Адакс – Рибчеви“ ООД, като той е продължил да ползва имота въпреки противопоставянето на наемодателя – Община Русе. Въззивното решение в обжалваната му част e постановено по предявен иск за присъждане на мораторна лихва, дължима поради забава в изпълнението на задължението на ответника да заплати обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД. Цената на иска от 5 655.85 лв. е под предвидения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг от 20 000 лв. за достъп до касационно обжалване по търговски дела, като липсва обусловеност на иска по чл. 86 ЗЗД от този по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, доколкото последният е уважен и в тази част решението е влязло в законна сила. Предвид изложеното и с оглед изричната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение, постановено по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с оглед неговата цена не попада в приложното поле на касационния контрол. Водим от гореизложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение