Определение № 253 от 30.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2017/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу въззивно решение от 19.03.2014 г., постановено по в. гр. д. № 806/2013 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 149 от 21.08.2013 г. по гр. д. № 424/2013 г. на Ихтимански районен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от [фирма] против К. М. Мутафчийска установителен иск за съществуване на парично вземане за сумата 6 077.77 лв., предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна с произтичащите от това последици. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Ответницата по касация К. М. Мутафчийска не заявява становище в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283, ал.1 ГПК, но е процесуално недопустима на основание чл.280, ал.2 ГПК. С разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК /ред. ДВ бр.100/21.12.2013 г./ са изключени от обхвата на касационното обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 10 000 лв. - за търговски дела. С обжалваното въззивно решение е разгледан установителен иск за съществуване на парично вземане, формирано като сбор от платени такси и разноски във връзка с принудително изпълнение на съдебно решение, с което е уважен предявен срещу дружеството - касатор пряк иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за обезщетяване на вреди, покрити от застраховка „Гражданска отговорност”. Търговското качество на ответника и обвързаността на спорното вземане със сключения от същия договор за застраховка „Гражданска отговорност”, съставляващ абсолютна търговска сделка по чл.1, ал.1, т.6 ТЗ, предопределя търговския характер на делото, по което е постановено обжалваното решение. Размерът на вземането - 6 007.77 лв., с който се съизмерява цената на иска /чл.69, ал.1, т.1 ГПК/, е под предвидения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела - 10 000 лв. При тези обстоятелства настоящият състав на ВКС приема, че като постановено по търговско дело с цена на иска под 10 000 лв. въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2 ГПК. Поради необжалваемостта на решението касационната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното и на основание чл.280, ал.2 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,