Определение № 78 от 02.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 533/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. И. С., чрез адв.С. И., срещу определение № 60847/22.12.2021 г., постановено по гр. д. № 322/2021 г. по описа на ВКС, Четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на страната срещу въззивно решение № 263622/03.06.2021 г. по възз. гр. д. № 2933/2021 г. на Софийски градски съд. Жалбоподателят счита обжалваното определение за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Ответната страна – Столична дирекция на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Х. Х., е представила писмен отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира частната жалба за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна, предвид следното: За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС, ІV г.о., в производството по чл. 288 ГПК е приел, че касационната жалба на К. С., имаща за предмет въззивно решение, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с цена съответно – 1 657,47 лв. и 223,04 лв. - е недопустима, тъй като въззивното решение не подлежи на касационен контрол, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лева. В случая предмет на производството са предявени от жалбоподателя искове по чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 1 657,47 лв. - възнаграждение за положен извънреден труд в периода 01.01.2017 г. – 31.12.2019 г.; и за сумата от 223,04 лева – лихва за забава върху посочената главница за периода 01.04.2017 г. – 18.02.2020 г. Касае се за граждански спор, за който не е предвиден касационен контрол и който не попада и в предметния обхват на уредените в чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК изключения за трудови спорове за трудови възнаграждения и обезщетения. Както се посочи, предмет на производството са самостоятелни претенции за присъждане на възнаграждение за положен извънреден труд и обезщетение за забава, всяка от които е с цена под установения от законодателя минимален праг от 5 000 лв. за достъп до касационен контрол, поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. При това положение, правилно подадената касационна жалба е преценена за недопустима и е оставена без разглеждане, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение