Определение № 50153 от 09.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2444/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от „Енерго – Про Продажби“ АД, [населено място], чрез адвокат Н. Б., срещу въззивното решение на Варненски окръжен съд №225/23.02.2022г. по в.г.д.№1615/2021г. в частта, с която е потвърдено решение № 11706/25.03.2020г. по гр.д. № 14168/2019г. на 21-ви състав на ВРС, в частта, в която е прието за установено в отношенията между страните, че Ш. К. А. не дължи на „Енерго Про Продажби“ АД сумата 4396.72лв., представляваща стойност на служебно начислена за периода 06.09.2017г. – 05.07.2018г. ел.енергия, за обект на потребление [населено място], УПИ X., кв. 44, № 386, с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], по издадена фактура № [ЕГН]/26.08.2019г., по реда на чл. 124, ал.1 ГПК. В жалбата са изложени доводи за недопустимост, евентуално за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Насрещната страна Ш. К. А. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат П. С., оспорва жалбата. Твърди, че решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на предявената претенция. Фактическите твърдения в исковата молба са за недължимост на задължението, така както същото е определено от ответника във фактурата и документите, послужили за издаването ѝ. В този смисъл е без значение дали ответникът е твърдял, че това количество ел.енергия е доставено за една година или не е навеждал такива твърдения, тъй като периодът, за който е начислена същата е определен в приложените по делото документи. Излага още, че не са налице основания за допускане на обжалването по поставените в изложението въпроси, тъй като част от тях не са обуславящи, а по останалите съдът се е произнесъл в съответствие с формираната съдебна практика. По същество изразява становище за неоснователност на жалбата. Направил е искане за присъждане на разноските за производството и възражение за прекомерност на договореното и заплатено от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивното решение е постановено по реда на чл.294 от ГПК, след постановено отменително решение №60172/22.06.2021г. по г.д.№3575/2020г. на ВКС, ІІІ г.о. и връщане на делото за разглеждане от друг състав с указания по приложение на материалния закон и за допускане на съдебно – техническа експертиза. Със същото въззивният съд, след частична отмяна на решението на първостепенния Районен съд Варна е отхвърлил предявения от Ш. К. А. срещу „Енерго Про Продажби“ АД иск за признаване за установено в отношенията между страните, че Ш. К. А. не дължи на „Енерго Про Продажби“ АД сумата от 2 344.93лв. или разликата над 4 396.72лв. до 6 741.64лв., представляваща стойност на служебно начислена ел.енергия, за периода 06.09.2017г. – 05.07.2018г., за обект на потребление [населено място], УПИ X., кв. 44, № 386, с кл. № [ЕГН] и аб. № [ЕГН], по издадена фактура №[ЕГН]/26.08.2019г., по реда на чл. 124, ал.1 ГПК. Със същото решението на първостепенния Районен съд Варна е потвърдено в частта, с която е прието за установено в отношенията между страните, че Ш. К. А. не дължи на „Енерго Про Продажби“ АД сумата 4 396.72лв., представляваща стойност на служебно начислена ел.енергия, за периода 06.09.2017г. – 05.07.2018г., за обект на потребление [населено място], УПИ X., кв. 44, № 386, с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], по издадена фактура № [ЕГН]/26.08.2019г., по реда на чл. 124, ал.1 ГПК. Решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск е влязло в законна сила. За да уважи иска за сумата от 4 396,72лв., съдът приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: Ищцата Ш. К. А. е потребител на електроенергия по силата на договорни отношения с ответника, както и че имотът, в който е монтиран процесния електромер, находящ се в К., УПИ X., кв. 44, № 386, с клиентски № [ЕГН] и абонатен № [ЕГН], е присъединен към електропреносната мрежа. На 05.09.2018г. била извършена техническа проверка за изправността на процесното СТИ, за която бил съставен КП за техническа проверка №1105054. В хода на същата, служителите на „ЕРП Север“ АД, установили наличие на показания и в тарифа 1.8.3 от 35827 кВтч, поради което демонтирали процесното СТИ и го изпратили за проверка в БИМ. За изготвената метрологична експертиза на измервателното устройство бил съставен КП №1567/13.08.2019г., в който било отбелязано, че не е установено външно механично въздействие върху електромера, но при софтуерното му четене е установена намеса в тарифната схема на устройството и наличие на отчетена енергия и в невизуализирана тарифа 1.8.3, в размр на 35827.1 кВтч. Посочено било, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическата енергия, но не съответства на техническите характеристики. С оглед на това, на абоната, на адреса на потребление, била съставена корекция на сметката на потребената ел. енергия в размер на 35827 кWh за периода от 06.09.2017г. до 05.09.2018г. Въз основа на корекцията била издадена фактура №[ЕГН]/26.08.2019г. на стойност 6 741,65 лв. Въззивният съд кредитирал заключението по допуснатата пред първостепенния съд комплексна съдебно-техническа експертиза, според която процесното СТИ е статичен, еднофазен и двутарифен, тип Carat digitron/M02. Процесният електромер тип М02 е преминал първична метрологична проверка през 2015г. и е бил в метрологична годност към датата на проверката. Според вещите лица е технически невъзможно показанията на регистри 1.8.3 и 1.8.4. да не са нулеви, ако електромерът е монтиран нов, с редовни заводски пломби. Налице е външна, софтуерна намеса в тарифната схема на електромера. Според заключението не може да бъде установено кога е започнало натрупването на енергия в невизуализирания регистър 1.8.3, тъй като вследствие на неправомерното параметризиране данните от самоотчетите на електромера, по дни и месеци, не са съхранени в неговата памет. Начислената служебно ел.енергия от 3587кВтч е възможно да бъде доставена технически. Стойността на процесното количество енергия е изчислена аритметично точно, съобразно одобрените от КЕВР цени на ел.енергията. При повторното разглеждане на делото пред въззивнта инстанция са били допуснати първоначална и допълнителна комплексни съдебно – технически експертизи, съобразно указанията на ВКС. От заключенията по същите, съдът приел за установено, че е осъществена външна, софтуерна намеса, насочена към разпределяне на действително потребената ел.енергия и върху невизуализирана тарифа. Според заключенията, не може да се установи каква част от тази енергия е била потребена в часовете, съответстващи на тарифа Т1 и каква част от нея е била потребена в часовете, съответстващи на тарифа Т2. Не е възможно, също така, да се определи за какъв период от време е натрупано количеството ел.енергия, отчетено в невизуализирания регистър 1.8.3, нито от кой момент средството за търговско измерване е започнало да отчита енергия в този регистър. Според вещите лица, установеното количество енергия било натрупано за повече от една година. Посочили са още, че техническите параметри на СТИ са позволявали в процесния обект да бъде потребявана мощност от 12кВ. При 70% токово натоварване, такова потребление би довело до натрупване на 73 587кВтч. за 365 дни. За същия период потребената по Т1 и Т2 ел.енергия била 4136кВтч. Ако към нея се добави начислената в Т3 ел.енергия от 35827кВтч, то общо потребената енергия би била в размер на 39963кВтч, или това количество би могло да бъде доставено без да бъдат надхвърлени ограниченията, свързани с техническите параметри на монтираното в обекта СТИ. Допълнително, вещите лица установили, че при прочит на показанията в регистър 1.8.0 установили натрупване от 14321.8кВтч. Посочили, че този регистър е сумарен от 1.8.1 и 1.8.2, но не обхващал количеството енергия установено в тарифа 1.8.3. Независимо от това, според вещите лица при свързване на инсталацията на процесния обект към електромера не е възможно да се отчете ел.енергия в който и да е от регистрите му, която да не е преминала през инсталацията и да не е потребена от консуматорите в обекта. Според обясненията им, дадени в съдебно заседание на 18.01.2022г., електромера в имота на ищцата е бил монтиран на 22.12.2015г. при нулеви показания по тарифи Т1 и Т2, като според поставената маркировка, същият е минал проверка за съответствие и пуснат в действие през 2015г. Натрупването в тарифа 1.8.3 е започнало най-рано след монтажа на електромера, като е невъзможно по софтуерен път да се извърши промяна в показанията на съответните регистри. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направил извод, че по делото е установено наличието на сключен между страните договор за покупко-продажба и доставка на ел.енергия. Посочил, че съгласно общите правила за продажба, купувачът дължи заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия. Изложил още, че при софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което дължимите от потребителя суми не са отчетени реално, за доставчика възниква вземане поради разликата между доставеното и измереното количество енергия. Приел е, че при липса на специална правна уредба /отменени ПИКЕЕ/, какъвто е процесния случай, задължението на потребителя за заплащане на цената на потребената от него енергия, намира своето основание в договора за доставка. Съдът изложил, че от събраните по делото доказателства се установява, че тарифа Т3, в която е натрупано количеството неотчетена енергия е била активирана след монтажа на електромера – 22.12.2015г. Направил извод, че цялото отчетено от СТИ количество енергия е преминало през него и е било доставено в имота на абоната. Приел, че независимо от обстоятелството, че техническите характеристики на СТИ позволяват в рамките на една година през него да премине откритото в Т3 количество от 35827кВтч, както и това отчетено по тарифи Т 1 и Т2 от 4136кВтч /общо 39963кВтч/, тази енергия била натрупана в по-дълъг период от исковия /06.09.2017г. до 05.09.2018г./, защото общото количество било много голямо за битов клиент. С оглед на това, направил извод, че натрупаната в регистър 1.8.3 енергия от 35827кВтч била отчетена в него за периода от монтажа на електромера 22.12.2015г. до датата на проверката - 05.09.2018г., или за 34.5 месеца. Направил извод, че за един месец следвало да се натрупват по 1038.46кВтч, а за исковия период от 12 месеца /06.09.2017г. до 05.09.2018г./ са преминали 12461.57кВтч. Това количество ел.енергия съдът разпределил в двата подпериода от 06.09.2017г. до 30.06.2018г. и от 01.07.2018г. до 05.09.2018г. в същото съотношение, както следва: Общото количество от 35827кВтч. разпределил по двата подпериода по израза 29251/6576 =х/у, където 29251 са натрупаните в подпериода от 06.09.2017г. до 30.06.2018г. кВтч ел.енергия, а 6576 са натрупаните в подпериода от 01.07.2018г. до 05.09.2018г. кВтч ел.енергия, според становището за начисление на ел.енергия от 21.08.2019г. Приел, че х + у = 12461кВтч., където 1261кВтч. е частта от натрупаната в 1.8.3 ел.енергия от 36827кВтч, съответстваща на едногодишния период от 06.09.2017г. до 05.09.2018г. От съотношението х/у =29251/6576 получил, че х/у = 4.45, а х = 4.45у. Замествайки х в израза х + у =1246.57, съдът получил, че у = 2287.32кВтч, а х = 10174.26кВтч. Посочил още, че според фактура № [ЕГН]/26.08.2019г. цената на технологичните разходи за подпериода от 06.09.2017г. до 05.09.2018г. била 0.15503, а за подпериода от 01.07.2018г. до 05.09.2018г. била 0.16473. Въз основа на това приел, че левовата равностойност на неплатената, но доставена и потребена в обекта на ищцата ел.енергия следва да се изчисли по израза 10174.26кВтч х 0.15503лв. + 2287.31кВтч х 0.16473лв. = 1577.32лв. + 376.78лв. = 1954.11лв. След начисляване на ДДС от 20% получил сумата от 2344.93лв., за която приел, че е стойността на неотчетената електроенергия /разликата между доставената и потребена, но незаплатена/ за фактурирания от дружеството период. С оглед на изложеното, намерил предявения иск за основателен до размера от 4396.72лв., прдставляваща разликата над дължимата сума от 2344.93лв. до пълната претенция от 6741.65лв. Съдът намира за неоснователно въведеното от касатора оплакване за недопустимост на обжалваното решение, като постановено извън предмета на предявения иск, по следните съображения: Производството е образувано по предявен отрицателен установителен иск за недължимост на парична сума, представляваща стойност на служебно начислена ел.енергия за периода 06.09.2017г. – 05.07.2018г. Ответникът, в качеството му на продавач е въвел твърдения за наличие на основание за плащане на процесната сума – сключения между страните договор за покупко-продажба и разпоредбата на чл.50 от ПИКЕЕ. В условие на евентуалност се е позовал на разпоредбата на чл.183 от ЗЗД. Не са изложени твърдения, че доставката е извършена в период различен от този, за който е издадена оспорената фактура. Съгласно трайно установената съдебна практика, включително и задължителната такава ТР №8/2012г. на ОСГТК на ВКС, ответникът по отрицателния установителен иск е длъжен да въведе в производството всички основания, от които произтича вземането/правото му. При липса на твърдения, че процесното количество енергия е доставено в период по-голям от фактурирания, въззивният съд се е произнесъл в рамките на твърденията за доставка, с които е бил сезиран. Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, пр.1 от ГПК, по следните правни въпроси: Какви са задълженията на въззивния съд в производството по чл.294 от ГПК, при връщане на делото за ново разглеждане от ВКС с указания да се произнесе по иск с различна правна квалификация? Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №51/25.03.2022г. по г.д.№4170/2021г. на ІV г.о. Съгласно установената съдебна практика, включително и сочената от касатора, при отменено въззивно решение поради необходимост от извършване на нови съдопроизводствени действия и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, в хипотезата на чл. 293, ал. 3 ГПК, дадените в отменителното решение указания относно тълкуването и прилагането на закона, дължимите процесуални действия и за приложимия материален закон и правната квалификация на иска, са задължителни за въззивната инстанция. В този случай, при посочена от касационната инстанция различна правна квалификация и при промяна в подлежащите на доказване факти, въззивният съд е длъжен да осигури изпълнението на основната функция на доклада, като посочи на страните приложимата материално правна норма, подлежащите на установяване факти, както и да укаже и им предостави възможност да ангажират доказателства. В конкретния случай, при връщане на делото за повторно разглеждане пред въззивния съд, въззивникът/ответник, който при предявения отрицателен установителен иск е длъжен да изчерпи в процеса всички основания, от които може да произтича вземането му, не е въвел нови твърдения, които да са довели до промяна в релевантните за спора и подлежащи на доказване факти. Въззивното решение е постановено в съответствие с формираната съдебна практика. В изложението е формулиран и следния въпрос: Може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещи се от доказване, без да изготви нов доклад? Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие практиката на ВКС – т.2 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и решение №549/29.10.2010г. по г.д.№56/2010г. на ІV г.о.; решение №385/10.05.2010г. по г.д.№1245/2009г. на ІІІ г.о.; решение №700/06.12.2010г. по г.д.№304/2010г. на ІІІ г.о.; решение №129/2015г. по г.д.№7040/2014г. на ІІІ г.о.; решение №88 по г.д.№1062/2009г. на ІІ г.о.; решение №198 по т.д.№126/2015г. на І т.о.; решение №128 по г.д.№1356/2009г. на ІV г.о.; решение №193 по г.д.№1649/2009г. на ІV г.о.; решение №246 по г.д.№3117/2013г. на ІІ г.о.; решение №217 по г.д.№579/2013г. на ІV г.о. Съгласно трайно установената съдебна практика, въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. Съдът служебно следва да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, когато констатира че посочената от първостепенния съд правна квалификация е неправилна, вследствие на което на страните са дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти. С оглед на горното, при липса на изложени във въззивната жалба твърдения за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при изготвяне на доклада и разпределение на доказателствената тежест, въззивният съд не следи служебно за същите, нито има задължение да извършва нов доклад. Съгласно чл.295, ал.1 ГПК второто въззивно решение може да бъде обжалвано пред ВКС само за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото, поради което въпросът е обхванат от задължителните указания на ВКС по чл.294, ал.1 ГПК и не може да се повдига отново. Последният поставен въпрос е: Периодът на начисление по чл.50 от ПИКЕЕ 2013 обвързва ли електроснабдителното дружество по отношение на заявеното в евентуалност основание по чл.183 от ЗЗД? При установено количество реално потребена, но неотчетена и незаплатена от купувача електрическа енергия следва ли електроснабдителното дружество да доказва реалния период на доставката или същият е ирелевантен за дължимостта на цената? Твърди се, че въпросът е разрешен в противоречие с формираната съдебна практика в решение №76/08.04.2021г. по г.д.№2209/2020г. на ІV г.о.; решение №77/08.04.2021г. по г.д.№2862/2020г. на ІV г.о.; решение №75/13.04.2021г. по г.д.№2206/2020г. на ІV г.о.; решение №150/26.06.2019г. по г.д.№4160/2018г. на ІІІ г.о.; решение №118/18.09.2017г. по т.д.№961/2016г. на ІІ т.о. Съгласно трайно установената съдебна практика, при липса на специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметките за електрическа енергия за минал период, поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената енергия, измерена от СТИ, но неотчетена поради софтуерно въздействие върху него, приложима е разпоредбата на чл.183 от ЗЗД. В този случай, за потребителя/купувач не възниква отговорност за вреди, а задължение за заплащане стойността на цялото реално доставено и потребено от него количество енергия /чл.220, ал.2 от ЗЗД/. В тежест на доставчика/продавач е да изложи твърдения и да докаже реалната доставка и периода на осъществяването ѝ. Предметът на производството се определя от въведените от страните твърдения. С оглед на това и при твърдения, че процесното количество доставена, но неотчетена енергия е потребено от абоната/ищец в рамките на посочения във фактурата едногодишен срок, респ. при спор относно възможността това количество да се разходва от абоната в рамките на този срок, съдът следва да се произнесе по въведените в производството възражения и твърдения, като определи количеството на доставената енергия в този период, включително и по реда на чл.162 от ГПК. В този смисъл е и формираната съдебна практика, част от която е обективирана в решение №50271/21.02.2023г. по г.д.№4931/2021г. на ВКС, IV г.о.; решение №50015/07.02.2023г. по г.д.№1771/2022г. на ВКС, IV г.о. и др. За пълнота на изложението следва да се посочи, че посочената от касатора съдебна практика касае хипотези различни от процесната, в която съдът е приел за установено, че неточно отчетеното количество енергия е голямо за битов клиент, за период от една година. Решението е постановено в съответствие с формираната съдебна практика. Касационното обжалване се претендира да бъде допуснато и в хипотезата на чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, поради очевидна неправилност на решението. Съдът намира, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване и на това основание, тъй като при постановяване на обжалваното решение съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Такава не може да се изведе от мотивите на решението или от установените по същество факти, без анализ на доказателствата и на извършените процесуални действия. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не са налице сочените от жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК. На основание чл.78 от ГПК и направеното искане касаторът „Енерго – Про Продажби“ АД, [населено място] следва да бъде осъден да заплати на Ш. К. А. направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение