Определение № 2042 от 02.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1142/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

С. С. И. обжалва Определение № 144/26.03.2025 г. по в.ч.гр.д. № 120/2025 г. на ОС-Смолян, с което е потвърдено Определение № 52/17.01.2025 г. по гр.д. № 1299/2024 г. на РС-Смолян за прекратяване поради липса на активна процесуална легитимация на производството по иска й по чл. 58 ЗК за отмяна на решения на общото събрание на кооперация „ГПК МУРДЖОВ ПОЖАР““.

Заявява се оплакване за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на закона. Частният касатор поддържа, че в качеството си на законен наследник на член-кооператор е заместил починалия в членственото му правоотношение с кооперацията, каквото право е предвидено за него в чл. 20, изр. 1 от устава на кооперацията. Поддържа, че съответствието на горепосочената разпоредба със закона е проверено при обявяване на устава в търговския регистър, и допълва, че тя не изисква нарочно изявление за възникване на членството за наследника, а предвижда такова само за прекратяването му, ако наследникът не желае заместването. Според касатора касационно обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, пр. 1 ГПК поради решаване в противоречие с практиката на ВКС на въпроси, свързани с възможността за уставно уреждане на непредвидени в закона хипотези на възникване и прекратяване на членството.

Ответникът по частната касационна жалба кооперация „ГПК „МУРДЖОВ ПОЖАР““ я оспорва. Заявява, че обжалваният акт е постановен в съответствие с практиката на ВКС относно личния ненаследим характер на членственото правоотношение и относно наследимостта само на имуществените права от съдържанието му. Сочи, че е ирелевантна извършената от длъжностното лице по регистрация към Агенция по вписванията проверка на нормативното съответствие на устава, но допълва, че действителното съдържание на чл. 20 от него наистина не противоречи на закона, тъй като не предвижда автоматично членство за наследника, а урежда единствено приемство в имуществените права на починалия член-кооператор, когато наследникът не желае да бъде член, според това дали наследените от него права са върху гора в реални или идеални граници. При тези съображения ответникът моли за потвърждаване на обжалвания акт и за присъждане на разноски.

Частната касационна жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК съдебен акт. Следователно е допустима.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от С. С. И. срещу кооперация „ГПК „МУРДЖОВ ПОЖАР““ иск с правно основание чл. 58 ЗК за отмяна на решения, взети на проведеното на 05.10.2024 г. общо събрание на член-кооператорите. Според ищеца правото му да атакува процесните решения произтича от качеството му на наследник по закон на С. И. (който съгласно обявеното в търговския регистър извлечение от книгата по чл. 8, ал. 5 ЗК е бил член-кооператор в ответната кооперация) и от разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от устава, според която „починалият член-кооператор се замества от своите законни наследници“.

Първоинстанционният съд е счел, че ищецът няма качеството на член-кооператор, тъй като членството в кооперацията е лично ненаследимо неимуществено право, което се прекратява със смъртта на кооператора, а наследниците придобиват само неговите имуществени права съгласно чл. 14, ал. 1 ЗК и биха могли да станат членове на кооперацията на самостоятелно основание след изпълнение на процедурата по приемането им, уредена в чл. 13 и чл. 14 от устава, каквато в случая не се твърди да е изпълнена.

За да потвърди първоинстанционния акт, въззивният съд е споделил тезата, че със смъртта на наследодателя е настъпило прекратяване на членственото му правоотношение и че личният характер на последното е пречка за неговото наследяване. Възприет е и изводът за несъответствие с действителната воля на кооператорите на даденото от ищеца тълкуване на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от устава като норма, уреждаща заместване на наследодателя по право в цялото членствено правоотношение. Въззивният съд се е аргументирал с чл. 17, б. „в“ от устава, предвиждащ прекратяване на членството при смърт, с ненаследимия характер на правоотношението, както и с пълния текст на разпоредбата на чл. 20 от устава (изр. 2 и 3), и е заключил, че предвиденото в изр. 1 от нея правило (относно заместването) се отнася само до имуществените права, които могат да бъдат наследявани съгласно чл. 14 ЗК. Несъществуването на членствено правоотношение между ищеца и кооперацията към момента на взимане на оспореното решение пък е отчетено като процесуална пречка за предявяване на иск по чл. 58 ЗК.

Поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК изисква като общ селективен критерий да е поставен правен въпрос, който съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС трябва да е включен в предмета на спора (без да е необходимо да е обхванат от силата на пресъдено нещо), да е обуславящ за решаването му, да кореспондира с въведените от касатора касационни доводи по чл. 281 ГПК и отговорът му да не произтича от конкретните събрани по делото доказателства, а да може да бъде даден абстрактно, независимо от конкретиката на делото.

Частният касатор е поставил следните въпроси:

1. Императивен или диспозитивен е характерът на нормите в ЗК за възникване и прекратяване на членственото правоотношение в кооперацията?

2. Допустимо ли е уставът на кооперацията да предвиди и други основания за възникване и прекратяване на членствено правоотношение, освен изрично посочените в ЗК?

В частта относно прекратяване на членственото правоотношение въпросите нямат връзка със спора, тъй като последният не касае основанието за прекратяване на съществувалото за наследодателя правоотношение, а реда за възникване на членство за неговия наследник. Поради това в тази част въпросите не са правни за процесния казус.

В частта относно възникване на членственото правоотношение пък те нямат обуславящ характер, защото въззивният съд не е отрекъл, нито е спекулирал относно възможността с устава да бъде предвидено друго (допълнително) основание за възникване на членственото правоотношение с кооперацията наред с установените в чл. 7 ЗК предпоставки. Напротив, правният акцент е сложен не върху правото на кооператорите да уредят наследяването като (непредвидено в закона) основание за възникване на членството, а върху липсата на разписан в устава автоматизъм на това основание. Ето защо отговорът на въпроса дали нормите, уреждащи предпоставките за възникване на членственото правоотношение, са императивни или могат да бъдат допълнени с устава, дори да бъде даден в поддържаната от касатора насока, не би променил изхода от делото, ако извършеното от въззивния съд тълкуване - че уставът не урежда автоматично възникване на членство при наследяване, е правилно. Последното обаче е непроверимо в селективната фаза на касационното производство, тъй като проверката предполага касационният съд да извърши собствена дейност по тълкуване на устава, а тя съставлява дейност по решаване на спора. Поради това двата въпроса не покриват общия селективен критерий.

За пълнота следва да се посочи, че и допълнителният критерий не би бил удовлетворен, защото цитираното от касатора решение на ВКС разглежда въпроса относно възможността наред с императивните основания за възникване и прекратяване на членственото правоотношение да бъдат уставно уредени и други, докато в настоящия случай, както беше посочено, съдът не отрича принципната възможност наследяването на принадлежала на член-кооператор земя да се предвиди в устава като материално основание за възникване на членственото правоотношение, а излага съображения относно реда, по който произтичащото от наследяването й право на членство следва да се реализира, за да доведе до реално възникване на членственото правоотношение за наследника (чл. 13 и 14 от устава). Следователно обжалваният акт не би могъл да е в противоречие с решението, на което касаторът се позовава, тъй като почива на друг фактически, а оттук – и правен извод.

По изложените съображения не следва да бъде допускано касационно обжалване.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо отделение,