Определение № 14 от 15.04.2021 г. на ВКС по д. № 3/2021 г.

Производството е по чл. 135, ал. 4 АПК и е образувано за разрешаване на спор за подсъдност между Софийски районен съд (СРС) и Административен съд София - град (АССГ) във връзка с предявени от А. З. П. искове против Столична РЗИ. В искова молба вх. № 35382/10.1 1.2020 г. А. З. П. е изложила твърдения, че с решение № 7237/11.06.2020 г. по адм. д. № 2895/2020 г. на ВАС е отменена като незаконосъобразна заповед № 280/23.08.2018 г. на директора на Столичната РЗИ за прекратяване на служебното й правоотношение; че се е върнала на работа в законоустановения срок и е подала молба за прекратяване на служебното й правоотношение поради придобито право на пенсия; че служебното правоотношение е прекратено със заповед № РД-15-04-26/24.06.2020 г. на директора на Столична РЗИ. Поради това претендира заплащане на следните суми: 4200 лв. - обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл в размер на шест основни заплати в размера им към момента на признаване на уволнението за незаконно, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на иска и мораторна лихва за периода от 12.06.2020 г. до 01.11.2020 г. в размер на 179 лв.; 2100 лв. - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 62 дни за периода от 23.08.2018 г. до 11.06.2020 г., ведно със законната лихва; 240 лв. - сума за работно облекло за периода от 01.01.2018 г. до 23.08.2018 г. ведно със законната лихва; 9000 лв. - обезщетение по чл. 106, ал. 3 ЗДСл, тъй като към момента на прекратяване на служебното правоотношение ищцата е работила в същата администрация през последните тридесет години, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на иска и мораторна лихва за периода от 24.06.2020 г. до 01.11.2020 г. в размер на 400 лв. Административният съд е приел, че е компетентен да разгледа единствено иска по чл, 104, ал. 1 ЗДСл, а останалите искове са подсъдни на Софийски районен съд, предвид разпоредбата на чл. 125 ЗДСл. Районният съд е приел, че елемент от фактическия състав на предявените претенции е прекратяването на служебното правоотношение, поради което съгласно чл. 124, ал. 1 ЗДСл производството по посочените искове е подсъдно на административния съд. Поради това с определение № 20038688 от 10.02.2021 г. СРС е повдигнал препирня за подсъдност на основание чл. 135, ал. 4 АПК. Петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България намира, че компетентен да разгледа исковете на А. З. П. е Софийски районен съд. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица при или по повод на изпълнение на административна дейност. Както претенцията на държавния служител по оспорване законността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, така и всички останали претенции за отстраняване на неблагоприятните последици от него, се разглеждат от административните съдилища по реда на съдебно-административния контрол върху административните актове. Само споровете, свързани с претенции за заплащане на възнаграждения и обезщетения, които се дължат при законосъобразно развитие на служебното правоотношение остават за разглеждане от гражданския съд по реда на чл. 125 ЗДСл.. Съгласно т.6 от тълкувателно постановление №2/15г. на ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС останалите имуществени спорове, извън глава шеста от Закона за държавния служител, които не се основават на незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, се предявяват по общия исков ред пред гражданските съдилища. В настоящия случай са предявени искове по чл. 106, ал. 3 ЗДСл за обезщетение от 6 месечни основни заплати, дължимо при прекратяване на служебното правоотношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, по чл. 61, ал. 2 ЗДСл за обезщетение неползван от държавен служител поради прекратяване на служебното му правоотношение отпуск, по чл. 40 ЗДСл за дължими и неизплатени суми за представително облекло, както и по чл. 86 ЗЗД. Претендираните вземания не са обусловени от отменен административен акт или осъществена незаконосъобразна административна дейност, а е налице имуществена претенция по чл. 125 ЗДСл спрямо органа по назначаване от твърдени субективни материални права с имуществен характер, поради което спорът подлежи на разглеждане по общия исков ред и компетентен да се произнесе по него е Софийски районен съд. Воден от горното и на основание чл. 135, ал. 4 АПК, Петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България