Определение № 346 от 11.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 483/2012 г.
ВКСI търговско отделение11.04.2013 г.докладчик Тотка Калчева
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 168/31.01.2012г., постановено по гр.д.№ 2883/11г. от Пловдивския окръжен съд. УКАЗВА на касатора С. Г. С., [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 200 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено. Да се изпрати съобщение на касатора с указанията. След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. Г. С., [населено място] срещу решение № 168/31.01.2012г., постановено по гр.д.№ 2883/11г. от Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2708/07.07.11г. по гр.д.№ 16929/10г. на Пловдивския районен съд в частта за признаване за установено съществуването на парично задължение на С. Г. С. към К. И. Г., [населено място] за заплащане на сумата от 10000 лв. по запис на заповед от 08.06.06г., ведно със законната лихва от 24.03.10г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Ответникът К. И. Г., [населено място] оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че въз основа на запис на заповед от 08.06.06г. е издавена заповед за изпълнение за сумата от 12500 лв., като страните не са спорили, че записът на заповед обезпечава задължение за издателя по договор за заем на парична сума, която е получена от заемодателя. Възражението на ответника по иска – настоящ касатор, че е погасил изцяло задължението, е счетено за неоснователно. Изложени са съображения, че от представения по делото касов ордер за сумата 2500 лв., не може да се направи категоричен извод, че е погасена изцяло дължимата сума по записа на заповед, независимо от вписаното основание „окончателно плащане на заем”, тъй като предишните плащания следвало да бъдат оформени в писмено. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отделение намира, че са налице основанията за допускане на касационното обжалване. Касаторът поставя два въпроса: за преценката на съда относно изявлението за окончателно погасяване на парично задължение, което е направено писмено и документът не е оспорен, и за допустимостта на свидетелски показания за изясняване на механизма на плащане, когато за погасяване на вземането са представени и писмени доказателства. По въпроса за допустимостта на свидетелски показания по договор за заем за потребление за установяване на обстоятелства, относими към погасяване на задължението с разграничение за наличието или липсата на писмен документ, са постановени по реда на чл.290 ГПК решение № 546/23.07.2010г. по гр.д.№ 856/09г. на ІV гр.о. и решение № 524/28.12.2011г. по гр.д.№ 167/11г. на ІV гр.о. Касационното обжалване следва се допусне за проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 200 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд