Определение № 36 от 18.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2495/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на „Черноморско злато“АД-гр. Поморие, ЕИК[ЕИК] срещу определение №100639/ 30.11.2020 г. по ч.т.д. №199/20 на АС-Бургас, с което е потвърдено определение №260177/30.09.2020 г. по т.д. №375/2020 г. по описа на ОС-Бургас за връщане на ИМ и прекратяване, поради недопустимост, на производството по иска на дружеството-касатор против Свободна безмитна зона-Бургас АД за обявяване за нищожни, с оглед противоречие на закона-чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД, на уговорки в устава на ответното АД. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност. Частният касатор счита,че е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1 и т.3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, съставът на АС-Бургас, се е позовал на принципната недопустимост да се атакуват като нищожни, от страна акционер, решенията на Общото събрание на акционерите в АД, на основанията по чл.26 ал.1 ЗЗД, като това е допустимо само по критериите на ТЗ-т.1 от ТР №1/2002 г. по тълк.дело №1/2002 на ОСГК на ВКС. Доколкото приемането на устава, в атакуваната редакция, е станало на ОС на акционерите, проведено на 06.06.2013 г. и е материализирано в съответното решение на същото, то горните указания по тълкуване и прилагане на закона са приложими и в този случай. Нередовността на ИМ/невнасянето на държавна така по иска/ не е процесуална пречка за произнасяне по допустимостта на иска. В изложение на основанията за допускане до касация се поставят въпроси, които обобщено се свеждат до това: допустимо ли е съдът да се произнесе по допустимостта на иск по търговки спор при нередовна ИМ, когато произнасянето касае преценката за наличие на абсолютна процесуална предпоставка или за процесуална пречка и за това може ли устав на АД да се атакува по исков ред от страна на акционер, на основанията за нищожност, уредени в чл.26 ЗЗД. Касаторът се позовава на наличието на основание за допускане до касация в хипотезата на чл.280 ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос, по втория –на това, че въпросът да се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Съгласно практиката на ВКС: Опр.№ 836/17.12.13 г. по ч.гр.д № 4812/13 г. и Опр.№471/16.06.2014 по ч.т.д. № 1049/14 на ВКС,Първо т.о. определението за прекратяване на исково производство е недопустимо само, когато е постановено по ИМ,чиято нередовност се изразява в необходимост от изясняване предмета на иска, в несъответствие на обстоятелствена част и петитум или невъзможност да се извърши правна квалификация на предявения иск, които предполагат преди прекратяването, да се дадат указания от съда на страната за отстраняването им. От друга страна в Опр.№932/15.12.2010 г. по ч.т.д. № 741/2010 г. на ВКС, Първо т.о. е застъпено становище, че когато е налице липса на абсолютна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, съответно-е налице процесуална пречка, съдът може да се произнесе и прекрати производството и преди администрирането на ИМ, т.е. и до внасяне на държавна такса. Ето защо в случая липсва противоречие в произнасянето на въззивния съд в настоящия случай: същият е прекратил производството преди внасяне на държавна такса, поради липса на право на иск. По втория въпрос: произнасянето на съда е в съответствие с приетото от ВКС в определение № 641/ 04.10.2012г. по т.д.№ 1107 по описа за 2011г. становище, че доколкото съгласно т.1 на ТР №1/02г. атакуването на решения на ОС като нищожни, е допустимо само при критериите на ТЗ, то в този смисъл, тълкувателното решение на ОСГК на ВКС се прилага и за клаузите на устава на акционерното дружеството, тъй като същият е обективиран в решение на ОС на акционерите и изразява волята на мнозинството, поради което уставът не би могъл да бъде обявен за нищожен като противоречащ на закона на основание чл.26 ЗЗД. Следователно е налице съдебна практика, включително и на ВКС, по въпроса и от страна на касатора не се навеждат каквито и да е основания за необходимостта от нейното преодоляване, поради което и не е налице твърдяното основание за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1,т.3 ГПК. С оглед изложеното Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касация, поради което