Определение № 20 от 01.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 52/2011 г.

Производството по чл. 44 НПК е образувано по повдигнат спор за подсъдност между Варненския районен съд и Русенския районен съд за разглеждане наказателно общ характер дело образувано по обвинителен акт на Варненската районна прокуратура срещу Р. А. А. и Р. С. А. за престъпление по чл. 211 във вр. с чл. 20 ал.2 и чл. 26 ал.1 НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява писмено становище, че компетентен да се произнесе по делото е Варненския районен съд. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, за да се произнесе констатира следното: Производството по НОХ дело № 4952/2010 год. е образувано във Варненския районен съд по обвинителен акт на Варненската районна пркуратура срещу Р. А. А. и Р. С. А., и двамата отгр. Русе, за престъпления по чл. 211 и чл. 316 във вр. с чл. 308 НК, извършени в гр. Варна. В съдебно заседание на 13.12.2010 год. съдията докладчик е прекратил наказателното производство в частта, касаеща обвинението по чл. 316 във вр. с чл. 208 НК поради изтекла абсолютна давност, а в останалата част е прекратил съдебното производство и е изпратил делото по подсъдност на Русенския районен съд. Изложил е съображение, че двамата подсъдими и голяма част от свидетелите живеят в гр. Русе. С разпореждане № 167 от 13.01.2011 год. постановено по НОХ дело № 11/2011 год. съдията докладчик от Русенския районен съд е прекратил съдебното производство и е повдигнал спор за подсъдност. Компетентен да разледа делото е Варненския районен съд, поради следните съображения: Принципното положение, залегнало в разпоредбата на чл 36 НК, определя местно компетентния съд по местоизвършване на деянието. От това правило съществува изключение с предоставеното правомощие на Върховния касационен съд да промени местната подсъдност. Приложимо е когато много обвиняеми и свидетели живеят в друг съдебен район. Целта на законодателя е облекчаване на производството чрез създаване на най-малки затруднения за участниците в процеса и съдебната администрация. Процесуалният закон определя момента, в който може да бъде направено искане за промяна на местната подсъдност, а именно при извършване на проверката от съдията докладчик по чл. 248 ал.2 НПК. Този момент не е избран произволно, защото ако бъде започнато разглеждането на делото не биха се постигнали целите за бързина и ефикасност. Затова съдът, на който делото е подсъдно по правилата на местната подсъдност, може да поиска тя да бъде променена преди да започне разглеждането му. В конкретния случай съдията докладчик не е изпълнил задълженията си, като не е направил своевременна преценка за наличието па основания за промяна на местната подсъдност преди да насрочи делото в открито съдебно заседание. Приел е, че делото е подсъдно на съда и е извършил значителна процесуална дейност във връзка с осигуряване на подсъдимите и свидетелите, свързана и с извършване на материални разходи. Започнал е разглеждането му, като го е насрочил в две открити съдебни заседания. В първото съдебно заседание не му е дал ход поради неизпълнена процедура по призоваване на подсъдимата, която е поискала назначаване на служебен защитник. Във второто съдебно заседание е назначил служебен защитник от АК-Варна за подсъдимата, дал е ход на делото, изслушал е становището на подсъдимите и е уважил искането им за прекратяване на наказателното производство по отношение на едното обвинение. изслушал е становището на подсъдимите и е уважил искането им за прекратяване на наказателното производство по отношение на едното обвинение. Едва след това, вместо да продължи разглеждането му относно второто обвинение, е приел наличието на основание за промяна на местната подсъдност. Тази дейност е извършил в отклонение от изискванията на процесуалния закон, като сам е променил местната подсъдност по делото. Отделно от това следва да се посочи, че не са налице изискванията на чл. 43 т. 1 НПК за промяна на местната подсъдност. Лицата, включени в списъка за призоваване, живеещи в района на Русенския районен съд не са много по смисъла на този текст, поради което евентуалното разглеждане на делото от този съд би създало затруднения за лицата живеещи в[населено място]. Настоящият състав констатира, че е незаконосъобразен и направения отвод от съдията докладчик. Прекратяването на производството в една част поради изтекла абсолютна давност не го лишава от възможвост да се произнесе по останалата част от обвинението. Постановеното от него определение няма характер на прекратяване на наказателното производство и не е основание по чл. 29 ал.1 б."в" НК за отвеждане от участие по делото. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният касационен съд, второ наказателно отделение