Определение № 1715 от 20.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 2459/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Н. Ч., чрез настойника му И. Г. Ч., подадена чрез адв. Л. Г. от АК- Перник против решение № 715 от 17.05.2022 г., постановено по в. гр. д. № 3732/2021 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение № 265452 от 16.08.2021 г. по гр.д.№ 6552/2019 г. на Софийския градски съд в частта, с която ЗАД „ДЗИ-Общо застраховане“АД е осъдено да заплати на касатора сумата над 350 000 лв. до 500 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди (болки и страдания), причинени от пътнотранспортно произшествие, предизвикано на 19.10.2019 г., както и в частта, с която ответното застрахователно дружество е осъдено да заплаща на касатора сума в размер над 1200 лв. до 2500 лв. на месец — обезщетение за имуществени вреди под формата на разходи за болногледачи и придружители, считано от 18.05.2019 г. до промяна в обстоятелствата и вместо него е постановено друго, с което исковете са отхвърлени в отменената част, съответно за сумите над 350 000 лв. до 500 000 лв. по отношение обезщетението за неимуществени вреди и за сумите над 1200 лв. до 2500 лв. месечно - за бъдещи разноски за придружител, считано от 18.05.2019 г. до изменение на обстоятелствата.

В касационната жалба са инвокирани оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон - чл. 52 от ЗЗД, както и поради неговата необоснованост, като постановено в разрез с установените по делото факти и обстоятелства, свързани с действително доказания обем на понесените от ищеца неимуществени и имуществени вреди. Твърди се, че решението е необосновано, тъй като в него са изложени формални съображения, ограничени до изброяване на получените при пътнотранспортното произшествие травми, без да е отчетена тяхната тежест и последиците им за увредения. Посочено е, че съдът не е съобразил трайния и необратим характер на уврежданията, в частност дясностранната хемипареза, която се е развила в резултат на тежката мозъчна травма, тежките нарушения на паметта и волята, намалените когнитивни функции и интелектуални възможности, както и обстоятелството, че увреденият никога няма да възстанови пълния си умствен капацитет и потенциал, които са силно засегнати от значителната по своята тежест травма. Изложено е, че въззивният съд * * *** е игнорирал тежките социално-битови ограничения, които увреденият е търпял и продължава да понася, както и душевния дискомфорт, предизвикан от немощното му състояние. Наведен е довод, че в разрез с установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че възстановителният период е приключил, без да съобрази невъзможността за пълно възстановяване на ищеца в състоянието отпреди уврежданията, специално по отношение на необратимо засегнатите когнитивни функции и силно нарушените двигателни такива на десните крайници, както и прогнозната продължителност на лечебния период с години, установена от заключението на КСМЕ.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК допускането на касационно обжалване при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, е обосновано със следните обуславящи изхода спора въпрос, разрешени в противоречие със задължителните разяснения, дадени с ППВС № 4/68 г., и които са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а именно:

1. Какво е съдържанието на понятието „справедливост“ и какви са критериите за определяне на конкретен размер на обезщетение за неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 от ЗЗД?;

2. Длъжен ли е въззивният съд при определяне на конкретен размер на обезщетение да вземе в предвид и да обсъди всички факти и обстоятелства, установени от събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. и изслушаните по делото експертизи, в хипотеза, при която не споделя крайния извод на първоинстанционния съд за размера на дължимото обезщетение?;

3. Длъжен ли е въззивният съд да изложи правни съображения за всички факти и обстоятелства и длъжен ли е да мотивира защо намалява драстично дължимото обезщетение, без да са налице нови факти и обстоятелства, които да обосновават редуцирането на същото?;

4. Длъжен ли е съдът да изложи мотиви, съответни на реално установената фактическа обстановка по отношение на доказаната липса на възможност за пълно възстановяване и следва ли поради необратимостта на травмите да я включи в обхвата на дължимото обезщетение?“.

Формулирано е искане за допускане до касация на въззивното решение в обжалваната му част.

Ответникът по касация „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД не е подал отговор на касационната жалба и не е изразил становище по нея.

По допускането на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, Върховният касационен съд в настоящия си състав намира следното:

Допускането на касационно обжалване във всички хипотези на чл. 280, ал. 1 от ГПК е обусловено от нали-чието на общия селективен критерий за достъп до касация, дефинитивно очертан в т. 1 от ТРОСГТК № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС като материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е включен в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил формирането на ре-шаващата воля на съда. Упражнявайки правомощията си за селекция на касационните жалби, касационният съд следва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, като формулираният въпрос следва да кореспондира на изложените в касационната жалба доводи, предмет на инстанционна проверка във фазата на произнасяне по съществото на инвокираните в нея оплаквания, определящи границите на касационния контрол за неправилност на въззивното решение (чл. 290, ал. 2 от ГПК). Формулираният от касатора въпрос определя рамките, в които касационната инстанция осъществява селекцията за достъп до касационно обжалване, поради което, съобразно правомощията си, съдът може само да го уточни и конкретизира, но не и да допусне касация по правен въпрос, различен от този, посочен от касатора, както и на основания, различни от формулираните в жалбата, нито е оправомощен самостоятелно да изведе релевантния за изхода на спора въпрос въз основа на анализ на оплакванията на касатора, респ. да го формулира вместо жалбоподателя. Специалният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е разрешаването на обуславящия изхода на спора въпрос в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд, обективирана в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.

От събраните по делото доказателства, в частност от заключенията на автотехническите експертизи, приети в производството пред двете инстанции, е установен фактът на осъществяване на увреждащото пътнотранспортно произшествие и механизмът на неговото настъпване, а именно на 19.10.2018 г. около 16.00 ч. в [населено място], Столична община, на [улица]в района на кръстовището с улица „38-а“, предизвикано от водача на лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с рег. [рег.номер на МПС], чиято отговорност е била застрахована от ответното застрахователно дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, който вследствие нарушаване на правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 20, ал. 1 и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП е ударил с челната част на автомобила пресичащия на пешеходна пътека Г. Ч.. Непротиворечиво е установено също, че независимо от скоростта на движение на пешеходеца - спокоен ход, бърз ход или спокойно бягане, той не е попадал в опасната зона за пълно спиране на лекия автомобил „Рено Клио“, от което следва, че ударът е бил предотвратим.

В заключението на комплексната съдебно- медицинска експертиза подробно са посочени констатираните от вещите лица физически и ментални увреждания, причинени на пострадалия Ч., вследствие процесното пътнотранспортно произшествие, продължителността на възстановителния период както и перспективите за развитие на патологичните процеси, съобразно засегнатите от тях органи, включително и с оглед възможните усложнения вследствие нанесената тежка черепно-мозъчна травма. Направен е обобщаващ извод, че състоянието на пострадалия е необратимо, като пълно възстановяване на здравния му статус отпреди увреждането е абсолютно невъзможно. В частност, констатирани са снижени за съответната възрастова група когнитивни функции, изразяващи се в забавен отговор на зададени въпроси, бавна ориентация относно дати и събития и при извършване на елементарни математически действия, които за периода от 16 месеца след увреждането са само частично възстановени. Установена е също тежка отпадна двигателна симптоматика на десните крайници до пълна липса на движения на пръстите. Посочени са и допълнителните усложнения, които е възможно да настъпят в бъдеще, с оглед характера на уврежданията. При тези данни, за да отмени обжалваното пред него първоинстанционно решение за разликата над 350 000 лв. до пълния предявен размер и да отхвърли иска за обезщетяване на неимуществените вреди в тази част, въззивният съд е констатирал частичното възстановяване на речевата функция, но също така и наличието на когнитивен дефицит със забавено мислене и трудности при говора, както и тежката хемипареза от централен тип в дясно, по-тежко проявена за дясна ръка с флексионна контрактура в дясна киткова става и пръстите на ръката за последната, които са останали неотстранени. Изложил е установените от него обстоятелства, свързани с битовия дискомфорт и като последица от това - социалната изолация на пострадалия от естествената за възрастта му среда, а именно излизането само с придружител, пълната зависимост от чужда помощ през първите няколко месеца и частичната такава след този период и понастоящем за извършването на ежедневни обичайни дейности като обличане, къпане и ползване на тоалетна. Споделил е и извода на съдебно- медицинската експертиза за необратимостта на патологичното състояние на увредения и за невъзможността за пълното му възстановяване. Същевременно въззивният съд е намерил за основателно оплакването на застрахователя-въззивник за прекомерност на присъденото с първоинстанционното решение обезщетение за неимуществени вреди, като го е редуцирал до 350 000 лв., а за разликата до пълния размер от 500 000 лв. е отхвърлил иска като неоснователен.

Върховният касационен съд в настоящия си състав намира, че по отношение на иска за обезщетяване на понесените от касатора неимуществени вреди са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В т. ІІ на ППВСРБ № 4 от 23.12.1968 г., представляващо задължителна съдебна практика, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, на която касационният жалбоподател изрично се е позовал, примерно и неизчерпателно са изброени критериите, включени в предметния обхват на понятието за справедливост, като основен принцип за определяне адекватния размер на обезщетението за неимуществени вреди, чрез задължението на съда да прецени редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, каквито при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. В случая, предвид цитираното тълкувателно разрешение, първият въпрос е свързан именно с обема и съдържанието на понятието за справедливост, който рефлектира върху размера на присъденото обезщетение, а вторият и третият- със задължението на съда да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички установени по делото обстоятелства, които обуславят крайния процесуален резултат, разбиран като съответствие на присъденото обезщетение на понесените вреди. Тези въпроси съответстват и на целта на въззивното производство, което и при уреденото в чл. 269 от ГПК ограничено въззивно обжалване, чийто обект не са пороците на първоинстанционното решение, а разрешаването на материалноправния спор по същество, по отношение на което отмяната на обжалвания акт е само страничен резултат. Четвъртият въпрос дали необратимостта на травматичните увреждания следва да бъде съобразена при определяне обхвата на дължимото обезщетение, е свързан с неблагоприятната прогноза за развитието на част от патологичните процеси, като критерий за определяне справедливия размер на обезщетението. В случая, от една страна въззивният съд е приел, че някои от констатираните увреждания са неотстраними, а по отношение на други лечебният процес е с неопределена продължителност, като и в двата случая са възможни усложнения, което сам т по себе си логически влияе повишаващо върху размера на обезщетението, а от друга страна – че размерът, в който е присъдено с първоинстанционното решение е прекомерен.

По горните съображения следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решението на Софийския градски съд е отхвърлен искът за обезщетяване на понесените от касационния жалбоподател неимуществени вреди за разликата над 350 000 лв. до 500 000 лв., за проверка на съответствието на въззивното решение в обжалваната му част на принципа за справедливост като комплексен критерий при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, включващ редица компоненти с различна относителна тежест по отношение на крайния резултат от решаващата дейност на съда.

В частта, с която присъденото от въззивния съд ежемесечно платимо обезщетение за имуществени вреди (разходи за болногледачи и придружители) е редуцирано до размер на 1200 лв., и искът е отхвърлен за разликата до пълния размер от 2500 лв., считано от 18.05.2019 г. до изменение на обстоятелствата, не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 от ГПК въпроси са относими единствено към определяне на обема и съдържанието на принципа за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, по смисъла на чл. 52 от ГПК, в какъвто смисъл е и изричното позоваване на допуснато от въззивния съд отклонение от задължителната съдебна практика, обективирана в ППВС № 4 от 23.12.1968 г. Сам т по себе си това е достатъчно, за да бъде отказан достъп до касация на въззивното решение в частта по този иск, поради липсата на специалната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Не е налице и специалният селективен критерий за достъп до касация на второто посочено от касационния жалбоподател основание - това по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, доколкото касаторът не е изложил съображения, свързани с уреденото в нея дуалистично основание – значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото чрез преодоляване на неправилната съдебна практика по тълкуване и прилагане на приложимата правна норма или осъвременяване на нейното тълкуване и създаване на нова съдебна практика след влизането в сила на нормативния акт, макар и тя текстуално да не се е променила, за да съответстват правните възгледи на установилите се в обществото нови убеждения, ценности и цели (така ТРОСГТК № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г.).

Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Т. К., І търговско отделение,