Определение № 31 от 16.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5044/2017 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по две касационни жалби,подадени от К. Г. Т. чрез особен представител адв.Д. Г. и от М. Г. Т. и В. Г. Т. срещу решение № 221 от 19.07.17г.по в.гр.дело № 152/17г.на Врачанския окръжен съд.С него е потвърдено решение № 780 от 30.12.16г.по гр.дело № 1890/16г.на Врачанския районен съд,с което частично е уважен иск по чл.87 ал.3 ЗЗД. Като взе предвид данните по делото настоящият състав на Върховния касационен съд приема следното: Касационните жалби са недопустима. Предявен е иск от К. Г. Т. срещу М. Г. Т. и В. Г. Т., с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД, за разваляне поради неизпълнение на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,обективиран в нот.акт № 147,том І,н.дело № 234 от 24.02.1992г.,по отношение на ½ идеална част от недвижимите имоти,предмет на договора. Съгласно чл.280 ал.2 ГПК/ ред.до изм.ДВ бр.886/17г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв.В разглеждания случай въззивният съд е бил сезиран с иск с цена под 5000 лв.При определяне цената на иска е приложено правилото на чл.69 ал.1 т.4 вр.с т.2 ГПК и същата се равнява на 1/2 от данъчната оценка на имотите,предмет на договора,или е в размер на 4376 лв,поради което намира приложение ограничителната разпоредба на чл.280 ал.2 ГПК - въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. По изложените съображения настоящата инстанция приема,че касационните жалби следва да бъдат оставени без разглеждане. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.