Определение № 386 от 08.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1931/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Р. Ю. С., чрез адв. Н. Д., против определение № 172/09.03.2020 г. по в. ч. гр. д. № 74/2020 г. на Окръжен съд - Габрово, с което е потвърдено определение № 1127/30.12.2019 г. по гр. д. № 905/2018 г. на Районен съд – Севлиево, с което е изменено постановеното по делото решение № 243/30.09.2019 г. в частта за разноските. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност и необоснованост на атакуваното определение, иска се неговата отмяна и редуциране на разноските за процесуално представителство на ответника до сумата 300 лв., предвид сложността на делото и съобразно минималния размер на дължимото юрисконсултскo възнаграждениe, в условията на евентуалност се иска намаляване на присъденото възнаграждение, съобразно минималните размери по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Касаторът сочи основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по жалбата - „Хамбергер България“ ЕООД, чрез адв. Е. П.. Поддържа се, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно. Твърди, че не е назначавало юрисконсулт и, че за процесуално представителство по дела използва услугите на адвокат. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. С решение № 243 от 30.09.2019 г. по гр. д. № 905/2018г. на Районен съд - Севлиево е уважена частично исковата претенция и с оглед изхода на спора, на всяка от страните са присъдени разноски съразмерно уважената част на иска. При присъждане на разноските, с постановеното решение е прието за основателно възражението на ищцата за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответника и същото е намалено наполовина до сумата 3520,50 лева, при съобразяване и на размера по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като на основание чл. 78. ал. 3 ГПК ищцата е осъдена да заплати на ответника, по съразмерност направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещи лица в общ размер на 2767,55 лева. С обжалваното определение е прието, че от приложените по делото писмени доказателства се установява, че направените от ответника разноски по делото са в размер на 7040,99 лв. с ДДС - заплатено адвокатско възнаграждение и от 330 лв. - за заплатени депозити на вещи лица. Първоинстанционният съд при преценка основателността на молбата по чл. 248 ГПК е взел предвид относимите към преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК обстоятелства относно действителната правна и фактическа сложност на делото и е изложил законосъобразни и обосновани изводи относно наличието на прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, както и в какъв размер следва да бъде намалено съобразно правната и фактическа сложност на делото и обема на осъществената процесуална защита на ответника от процесуалните представители на страната по делото. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване инкорпорираното в жалбата, частният жалбоподател поставя следните въпроси: 1. „При разглеждане на дело с ниска правна и фактическа сложност и наличие на данни за назначен на трудово правоотношение юрисконсулт в предприятието – ответник, следва ли ползването на адвокатска защита от последния да се приеме, като прекомерен, несправедлив и необичайно висок разход, който не е необходим и не следва да бъде обезщетяван при частичен отхвърлителен диспозитив на постановеното решение? Ако отговорът е положителен, то следва ли да се присъди адвокатско възнаграждение?“ и 2. „Несправедливо, непропорционално и противоречащо на европейската практика и законодателство ли е при възможност за осъществяване на процесуално представителство от юрисконсулт, но при ангажиран адвокат, по дело с ниска фактическа и правна сложност да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение?“. Сочи, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 г. на СЕС, решение 09.03.1978 г. по дело 106/1977 г. на СЕО и с решение № 10 от 29.09.2016 г. на Конституционния съд на Република България по конст. д. № 3/2016 г. Поддържа, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК - доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане до касационното обжалване по повдигнатите от жалбоподателя въпроси. Въпросите са общо теоритично зададени и не са били предмет на разглеждане във въззивното определение и не са обусловили решаващите изводи на съда, нито са били поставени за разрешаване от съда, поради което поставените въпроси не осъществяват общо основание за допускане на касационно обжалване. За пълнота на изложението следва да се посочи, че по въпросите не са налице и сочените от частният жалбоподател допълнителни предпоставки за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Въпросите не са разрешени в противоречие с посочените актове на СЕО, СЕС и КС на РБ. Наред с това частният жалбоподател не е аргументирал защо поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и от значение за развитието на правото. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното определение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Частният жалбоподател не е посочил съдебната практика по поставения въпрос, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно същото тълкувателно решение, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното определение, е от значение за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване. Предвид изложеното не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Разноски при този изход не се следват на ответника по частната касационна жалба. Производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт, когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно определени, без да се обжалва по същество съдебния акт /така определение № 627/18.08.2014 г. по ч. гр. д. № 696/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о.; определение № 114/20.05.2016 г. по ч. гр. д. № 1847/2016 г. на ВКС, ІІ г. о.; определение № 196/12.06.2015 г. по гр. д. № 9/2015 г. на ВКС, І г. о. и др./. Поради тази причина интересът в това производство е материален, но не и самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски. Противното ще противоречи на целта за закона, както и на уредбата на института на разноските, уреден в чл. 78 и сл. ГПК. /така определение № 683 от 21.12.2015 Г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г., на ВКС, ІІІ г. о./. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение