Определение № 571 от 06.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2870/2024 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ, Комисията), чрез процесуален представител М. Г. – гл. инспектор при ТД – Варна на Kомисията, против решение № 83 от 23.05.2024 г. по гр. д. № 147/2024 г. на Апелативен съд – Варна.

Ответниците Б. С. С. и Д. Е. Д. не вземат становище по жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № 260002 от 23.02.2024 г. по гр. д. № 268/2019 г. на Окръжен съд – Силистра за отхвърляне на предявения от Комисията против Б. С. С. и Д. Е. Д. иск за отнемане в полза на държавата на следното незаконно придобито имущество:

• 1460 кв. м. реално определени части от застроено дворно място с площ от 1620 кв. м., съставляващо по ПУП на [населено място], общ. Д., обл. С. от 1951 г. УПИ ... в кв. .. при граници: улица, УПИ с № .. - .., ..., ..., ..., ведно с построените в имота полумасивна жилищна сграда със застроена площ от 110 кв. м. с мазе на площ от 20 кв. м. и паянтов навес без оградни стени със застроена площ от 40 кв. м.;

• 1451 кв. м. реално определени части от незастроено дворно място с площ от 1680 кв. м., съставляващо по ПУП на [населено място], общ. Д., обл. С. от 1951 г. УПИ ... в кв. ... при граници: улица, УПИ с № ... - .., ... и

• сумата в размер на 2 390 (две хиляди триста и деветдесет) лева, представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Шаран“, с peг. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 11.06.1997 г., отчужден след проверявания период (14.09.2008 г. - 14.09.2018 г.).

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че с нотариален акт № ../... г. Б. С. С. по време на брака си с Д. Е. Д. е закупил описаните по - горе и претендирани за отнемане от Комисията имоти, представляващи реално определени части от УПИ ... и УПИ ... в кв. ... по плана на [населено място], общ. Д., обл. С., за сумата от 10 000 лв., при данъчна оценка на имота от 12 032. 20 лв. Комисията е приела, че посочената в договора цена от 10 000 лв. е действителна. На 18.09.2015 г. ответникът Б. С. по време на брака си с ответницата е закупил в Германия лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Шаран“, с дата на първа регистрация 11.06.1997 г., който е бил регистриран в България с peг. [рег.номер на МПС] за сумата от 500 евро, която Комисията приема за действителна. На 25.02.2019 г. лекият автомобил е бил отчужден за сумата от 500 лв. – след проверявания период и преди налагане на обезпечителната мярка „запор“ върху собствеността на движимата вещ с определение от 05.07.2019 г. Приел е, че пазарната стойност на придобития лек автомобил от ответниците към 18.09.2015 г. е била 2 540 лв., а към датата на продажбата му на 25.02.2019 г. – 2 390 лв., а пазарната стойност на двата недвижими имоти към 01.10.2013 г. е била 14 100 лв. Изложил е съображения, че всички други, описани от Комисията като придобити имущества, всъщност представляват получени парични преводи чрез системи за бързи плащания и преминали през банковите сметки парични суми, за които не се твърди да са налични в патримониума на ответниците в края на проверявания период и към датата на подаване на исковата молба в съда. В тази връзка е прието, че същите не следва да участват при формиране на стойността на придобитото имущество, съобразно задължителната практика на ВКС по тълкуване на приложимия материален закон. Въз основа на предприето от ищеца изменение на иска (такова е допуснато с протоколно определение от 16.06.2020 г.) е намалена цената на иска за отнемане пазарната равностойност на отчужденото след проверявания период МПС – от 3 700 лв. на 2 390 лв. При тези данни въззивният състав е приел, че общата стойност на придобитото от ответниците имущество през проверявания период възлиза на 15 390 лв. (13 000 лв. на двата недвижими имота, поддържана от Комисията като тяхна пазарна стойност и 2 390 лв. пазарната стойност на МПС). Доколкото стойността на придобитото имущество е по - малка от 150 000 лв., е счетено, че не е необходимо да се извършва изследване на останалите компоненти, определящи „нетен доход“ на ответниците през проверявания период, за да се установи дали е налице релевантното „значително несъответствие“, тъй като евентуална отрицателна величина на нетния доход не е имущество и не следва да се „добавя“ към стойността на придобитото имущество. Обобщил е, че само на това основание предявеният против ответниците иск се явява неоснователен. За да постанови този резултат въззивният съд е съобразил постановките на ТР № 4/18.05.2023 г., по т. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ (сега ЗОНПИ) и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ (ЗОНПИ), получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, както и не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Съобразени са и разясненията в тълкувателния акт, че постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето обаче на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от горепосоченото имущество. Вместо тях част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи. Ако те са налице в края на изследвания период, формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. Преминаването на суми по банкови сметки, които като краен резултат не са увеличили актива, не следва да се включват в него, независимо от техния размер. От възприетото от ВКС разбиране на понятието „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ, въззивният съд е посочил, че евентуален „нетен доход“ в отрицателен размер, не съставлява „имущество“ и не следва да се „прибавя“ към установеното налично имущество. Поради липсва на предпоставка от кумулативно установените такива на иска по чл. 153 ЗОНПИ, претенцията е отхвърлена.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя въпроса (уточнен и конкретизиран от ВКС съгласно постановките по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК) за съдържанието и механизма на определяне на понятието „значително несъответствие“ при предявен иск за гражданска конфискация, който твърди да е обуславящ изхода по делото и разрешен в противоречие с практиката на ВКС – основаниe за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формално се сочи наличие на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК без да се мотивират предпоставки от състава на това основание като се поддържа и искане за допускане на обжалването по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с доводи за очевидна неправилност на въззивното решение.

Касационен контрол не следва да се допуска.

По поставения от жалбоподателя въпрос е създадена задължителна съдебна практика, изразена в ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. С него е разяснено, че предмет на отнемане е незаконно имущество (това, за което не е установен законен източник на доходи), което е налично към датата на проверката и може да формира стойността на „значителното несъответствие” по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ. Наличието на имущество с неустановен законен произход не е достатъчно основание да се пристъпи към неговото отнемане; преди това е необходимо да се установи наличието на значително несъответствие. В мотивите на тълкувателното решение е застъпено изрично и следното становище: стойността на т. нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишаване с най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото (не на сбора на разходите) над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Това е така, защото целта на закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите, когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т. е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане. Постановяването на обжалваното решение в съответствие с горните разрешения по релевантния въпрос изключва приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Отсъства основание за селектиране на жалбата и в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по съображенията, изложени по – горе.

Не може да се удовлетвори и искането за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, предпоставено от поддържаната очевидна неправилност на въззивното решение. То не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика и опитните правила – т.е. не страда от такъв съществен (явен) порок, установим пряко от съдържанието му без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.

В заключение, не е обосновано приложно поле на сочените селективни основания, поради което не следва да се допуска касационен контрол.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.,