Определение № 4056 от 14.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1138/2023 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба от 17.10.2023 г., депозирана от касатора П. Б. М., чрез адв. В. А. за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 2857/5.10.2023 г. на ВКС в частта за разноските, чрез намаляването им поради прекомерност. Иска се разноските да бъдат намалени до предвидения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г., минимален размер от 1 200,00 лв. за изготвяне на отговор на касационната жалба без процесуално представителство. Насрещната страна по молбата – ЗД „Бул Инс“ АД не е депозирала отговор на молбата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение приема, че молбата е допустима, доколкото е депозирана в срока по чл.248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна по следните съображения: С определение № 2857/5.10.2023 г. по настоящото дело съставът на Четвърто гражданско отделение на ВКС не е допуснал касационно обжалване на решение от 16.12.2022 г., постановено по в.гр.д. № 311/2021 г. по описа на Апелативен съд Велико Търново, като е осъдил касатора да заплати на насрещната страна по касационната жалба разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба в размер на 6 000 лв. с вкл. ДДС, уговорени и заплатени по договор за правна защита и съдействие от 07.03.2023 г. Възражението за прекомерност е заявено своевременно от молителя, тъй като производството по делото е завършило с определение по реда на чл.288 ГПК, постановено в закрито съдебно заседание и препис от отговора на касационната жалба, ведно с приложения списък по чл.80 ГПК и доказателства за сторените разноски от насрещната страна не е връчван на касатора. В конкретния случай към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие е действала Наредба № 1 от 9.07.2004 г. в последната й редакция /ДВ, бр.88 от 4.11.2022 г./ Съгласно чл.9, ал.3 от последната минималното адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК без процесуално представителство, е в размер на ѕ от възнаграждението по чл.7 или 8, но не по-малко от 1200 лв. В случая обжалваемия интерес по делото е в размер на 300 000 лв., поради което минималното възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. е в размер на 16 650 лв. без ДДС, а редуцирано съответно до ѕ, минималното възнаграждение възлиза на 12 487,5 лв. без ДДС. При това положение уговореният и заплатен размер на възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба от 6 000 лв. с вкл. ДДС, е по-нисък от минималния, което изключва възможността по чл.78, ал.5 ГПК за присъждане на разноски в по-нисък от заплатения размер. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,