Определение № 616 от 03.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4172/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез процесуалния представител на дружеството адв. И. М., против въззивното решение, постановено на 16.03.2015 г. по гр.д. № 13298/2011 г. на Софийски градски съд в частта, с която е потвърдено решение № І- 43-43 от 17.06.2010 г. по гр.д. № 7164/06 г. на Софийски районен съд. С него е уважен предявеният против [фирма] инцидентен установителен иск, като е признато за установено, че ищците притежават дял от общите части на сградата - етажна собственост, находяща се в [населено място], [улица], както следва: И. Д. И. притежава общо 10.539 % ид. части, от които за апартамент № 9 - 3.465 %, за апартамент № 10- 5.045 % и за офис-2.029 %, Л. Д. И. притежава общо 9.905 % от идеалните части, от които за апартамент № 13-3.485%, за апартамент № 14-5.045 % и за гараж № 2- 1.375%, А. Г. В. притежава общо 29.252 % ид. части, от които за апартамент № 11-5.698% и за гараж № 6 - 23.554 %, и ответникът е осъден да им заплати съобразно така установените им права в общите части на сградата обезщетение за неизпълнение на договор за строителство във връзка с изграждане на абонатна станция в размер на 1376.31 лв. на И. И., 1293.62 лв. на Л. И. и 3 265.08 лв. на А. В.. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 281 ГПК. К. подържа, че въззивният съд неправилно е определил притежаваните от ищците идеални части от общите части на сградата, като не е взел предвид, че общите части за обектите в надземната и в подземната част на сградата са били определени поотделно, като за всяка част сборът им е равен на 100. При това положение е приел, че принадлежащите към апартамент № 11, който е с квадратура 76.79 кв.м, идеални части са в размер на 5.698 %, а към гараж с площ 21.22 кв.м- 23.554 %. Счита, че при разрешаване на въпроса за притежаваните от всеки от ищците идеални части от общите части на сградата въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС, според която същите следва да бъдат определени по правилото на чл. 40 ЗС като съразмерни на съотношението на стойността на отделните помещения, които те притежават при възникване на етажната собственост, към стоъността на цялата сграда. Позовава се на решение № 234 от 03.07.2013 г. по гр.д. № 7607/2013 г. на ВКС, ІV г.о. В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация И. Д. И., Л. Д. И. и А. Г. В. изразяват становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: За да определи притежаваните от ищците идеални части от общите части на сградата въззивният съд се е позовал на заключението на изслушаната по делото съдебно- техническа експертиза, която е посочила, че при направеното ценообразуване на сградата и отделните обекти в нея за апартамент № 9 са били определени 3.465 % ид. части от общите части, за апартамент № 10- 5.045% ид. части, за офис № 2- 2.029 % ид. части, за апартамент № 13- 3.485 % ид. части, за апартамент № 14- 5.045 % ид. части, за гараж № 2- 1.375 % ид. части, за апартамент № 11- 5.698 % ид. части и за гараж № 6- 23.554 % ид. части. Не е спорно по делото, че първите три самостоятелни обекта принадлежат на ищцата И. И., апартаменти №№ 13 и 14 и гараж № 2 са собственост на ищеца Л. И., а апартамент № 11 и гараж № 6 са собственост на ищцата А. В.. Общо притежаваните от всеки от тях идеални части от общите части на сградата - етажна собственост въззивният съд е определил като механичен сбор от идеалните части към собствените им самостоятелни обекти, макар експертизата да е констатирала, че припадащите се към апартаментите и надземните гаражи идеални части от общите части са изчислени на база на площта само на надземната част на сградата, а на към подземните гаражи – само въз основа на площта на подземната част, и по този начин сборът от процентите от идеалните части от общите части към самостоятелните обекти в надземната част е равен на 100, и сборът от процентите на идеалните части от общите части към обектите в подземната част на сградата също е равен на 100. Възприетият от въззивния съд механизъм за определяне на дела на етажните собственици в общите части на сградата очертава като обуславящ изхода на делото поставения от касатора правен въпрос как следва да се определи реалния размер на притежаваните от етажен собственик идеални части от общите части на сградата, когато той притежава самостоятелни обекти в надземната и подземната част на същата - дали като съотношение между стойността на всеки обект към стойността на цялата сграда, или като съотношения между стойността на обекта и съответната част от сградата, в която е разположен. Този въпрос е от значение за точното прилагане на закона - чл. 40 ЗС, което обуславя основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Водим от гореизложеното съдът