Определение № 804 от 24.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3737/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 114 от 30.06.2022г. по гр.д. № 106/2022г. на Габровски окръжен съд, с което след отмяна на решение № 74 от 22.12.2021г. по гр. д. № 193/2021г. на Районен съд-Трявна е признато за установено на основание чл. 23 СК по отношение на З. С. И., че Й. С. С. е изключителен собственик поради трансформация на лични средства на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] хан, [община], с площ 1263 кв.м., заедно с намиращите се в него сгради: 1/сграда с идентификатор ****, застроена на 86 кв.м. с предназначение еднофамилна жилищна сграда, 2/сграда с иденификатор ****, застроена на 90 кв.м. с предназначение - друг вид сграда за обитаване, 3/ сграда с идентификатор ****, застроена на 49 кв.м. с предназначение - друг вид сграда за обитаване и 4/ сграда с идентификатор ****, застроена на 52 кв.м. с предназначение - хангар, депо, гараж. Касационната жалба е подадена от ответницата по иска З. И.. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК както и поради очевидна неправилност. Ответникът по касационната жалба Й. С. С. в писмения си отговор моли да не се допуска касационно обжалване. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по иск по чл. 23 СК за установяване пълна трансформация при придобиване на недвижим имот по време на брака. Бракът на страните е сключен на 13.08.2017г. и е прекратен с влязло в сила решение на 28.07.2021г. Недвижимият имот е придобит от публична продан с постановление за възлагане на недвижим имот влязло в сила на 13.10.2018г. на името на ищеца Й. С. за сумата 75 000 лв. Цената е заплатена по банковата сметка на ЧСИ на две части: на 07.09.2018г. е преведен задатък 5000 лв. от банкова сметка на ищеца в „Пиреос банк“АД; на 13.09.2018г. са преведени 70 030 лв. също от банкова сметка на ищеца, но в „УниКредит Булбанк” АД. Имотът представлява къща за гости и твърдението на ищеца в исковата молба е, че вложените за закупуване на имота средства са негови лични, а именно: 40 000лв. са от потребителски кредит, който е изтеглил за подпомагане на търговската си дейност като „Дан кар 99” ЕООД, а 30 000лв. са от дарения от баща му и от търговската му дейност. Последната сума ищецът внесъл по сметката си на 13.09.2018г., за да послужи за плащане на имота. Според него имотът е купен не за нуждите на семейството, а за развиване на търговска дейност с него; кредитът е отпуснат в качеството му на физическо лице, тъй като фирмата има друг кредит. Безспорно е, че ищецът е управител и едноличен собственик на капитала на „Дани кар 99“ ЕООД с основна дейност внос и продажба на автомобили. Представени са четири договора за дарение на парични суми, които са с нотариална заверка на подписите. Видно от тях: 9500лв. са дарени на ищеца на 30.11.2012г. от баба му К. С.; 9350 лв. са му дарени на 30.09.2014г. също от баба му; 9400лв. са дарени на 09.08.2018г. от баща му С. С. и 9900лв. са дарени на 13.09.2018г. отново от баща му. На 04.09.2018г. ищецът е сключил с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД договор за потребителски кредит в размер на 40 000 лв. В исковата молба ищецът се позовава само на дарения от баща си и представя двата договора, сключени с него. В първото съдебно заседание представя и договорите за дарение с баба си. Видно от извлечението от сметката на ищеца в „УниКредит Булбанк” АД, че на 13.09.2018г. са постъпили 40 000лв. от отпуснатия кредит, в същия ден ищецът внася на каса 30 530лв. и превежда цената от 70 030лв. по сметка на ЧСИ. Разпитаните свидетели установяват, че по време на брака всеки от двамата съпрузи работел и получавал доходи от работата си. Ищецът искал да придобие имот в планински район, който да направи къща за гости, за да има още едно бизнес начинание, освен продажбата на автомобили. Средствата за закупуването на имота в [населено място] ищецът получил чрез кредит в размер на 40 000 лв., а остатъка са пари подарени от баща му и баба му - това сочи св. К.. Според свидетеля С. имотът е закупен със заем и събрани пари от ищеца и от бизнеса му, а свидетелят П. сочи, че ищецът купил къщата чрез кредит и с негови собствени пари. При тези фактически обстоятелства въззивният съд е посочил, че ищецът носи тежестта да докаже размера на вложените средства, които имат личен произход по смисъла на чл. 22 СК и влагането им за придобиването на имота. Счел е, че посредством събраните доказателства такова доказване е извършено. Имотът е придобит по време на брака, със средства от заем и дарение. По отношение на заемните средства съдът е посочил разясненията в т. 4 на Тълкувателно решение № 5/2013 г. на ОСГТК, според които при плащане на цената със заемни средства, когато задължението за връщането им е поето солидарно от двамата съпрузи за нуждите на семейството, то изплащането на заема с лични на единия съпруг средства не променя възникналото в съпружеска общност вещно право. Съдът е посочил, че това не е приложимо за настоящия случай, тъй като заемните средства не са използвани за нуждите на семейството. Ясно е от показанията на разпитаните свидетели, че закупеният от ищеца имот е предназначен за търговска дейност като къща за гости и не е свързан с нуждите на семейството. Семейното жилище се намира в [населено място] и ответницата е останала да живее в него. Потвърждава се от гласните доказателства, че кредитът не е изтеглен за нуждите на семейството. По отношение на дарените парични средства съдът е посочил, че четирите договора установяват извършването на дарения в полза на ищеца от негови близки на обща стойност 38 150 лв. На 13.09.2018г. ищецът е внесъл по своя банкова сметка сумата 30 050 лв. и на същата дата от същата сметка по сметка на ЧСИ е преведен остатъкът от покупната цена на имота в размер на 70 030 лв. Сумата от 5000 лв., платен задатък, също е преведена от лична сметка на ищеца. Въз основа на тези доказателства съдът е приел, че паричните средства общо в размер на 75 000 лв. (кредит и дарение), са вложени в покупката на процесния имот; тези парични средства са били лична собственост на ищеца, което обуславя наличието на пълна трансформация на лично имущество по смисъла на чл. 23, ал. 1 СК (тук съдът погрешно е посочил нормата на чл. 23, ал.2 СК, която касае частичната трансформация). При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г.о, приема следното: Жалбоподателката поддържа в изложението, че са налице основанията па чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК както и очевидна неправилност. Не е формулирала ясни правни въпроси, но твърди, че съдът не е разграничил понятията лично имущество, годно да доведе до трансформация по чл. 23 СК и лично имущество, което употребено за придобиване на вещ, не изключва възникването на съпружеска общност. На второ място счита, че изводите на съда не държат сметка за правния режим на средства, получени от банков заем и личните доходи на съпруга. Посочена е съдебна практика, на която противоречи обжалвания акт в тази насока - Решение № 43 от 04.06.2021г. по гр.д. № 1632/2020г. на ІІ г.о. Очевидната неправилност е обоснована с твърдение, че няма съответствие между посочените като приложими материалноправни норми и формирания краен извод. В жалбата е наведен довод, че липсват доказателства за влагането на дарените средства за покупката на имота, след като даренията са направени няколко години преди покупката, а ищецът сам внася сумата по сметката си непосредствено преди плащането на цената. Поставя се и въпросът дали средствата, получени по договор за кредит, са лично имущество, с което може да се извършва трансформация по чл. 23 СК. При така повдигнатите от жалбоподателя правни проблеми настоящият състав счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК на въззивния акт за преценка съответствието му с практиката по Решение № 43 от 04.06.2021г. по гр.д. № 1632/2020г. на ІІ г.о. по въпроса: налице ли е трансформация на лични средства по смисъла на чл. 23, ал. 1 СК при закупуване по време на брака на недвижим имот със средства от договор за потребителски банков кредит, страна по който е само единия съпруг. Съществува и съмнение за очевидна неправилност на извода на съда, че парични средства от дарение са вложени при покупката на имота, предвид установеното, че два от договорите за дарение са сключени няколко години по-рано, а в деня на покупката ищецът внася в брой пари по сметката си, които след това са преведени за покриване продажната цена на имота. Същевременно, за разрешаване на настоящия спор е от значение изхода на производството по тълкувателно дело № 2/2022г. на ОСГК, което е образувано по въпроса: „Когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг, за да се счита оборена презумпцията за съвместен принос, необходимо ли е да се доказва на какво основание са придобити паричните суми по този влог?”. Въпросът е релевантен, тъй в случая покупната цена на имота е изплатена изцяло от банкови сметки на ищеца, а и в рамките на тълкувателното производство ще бъде изяснено дали трансформацията по чл.23 СК е допустима само с лично имущество по чл. 22 СК или и с друго лично имущество, каквото са доходите от търговска дейност, спестяванията (влоговете). Поради изложеното следва да се допусне касационно обжалване и да се спре производството до приключване на тълкувателната процедура по тълк.д. № 2/2022г. на ОСГК на ВКС. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.