Определение № 952 от 22.12.2010 г. на ВКС по т. д. № 865/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на “Топлофикация С., гр.София срещу определение № 9656/21.06.2010г., постановено по ч.гр.д.№ 3351/10г. от Софийския градски съд, с което е потвърдено определение от 07.01.2010г. по гр.д.№ 44988/08г. на Софийския районен съд за обезсилване на издадената на 19.01.2009г. заповед за изпълнение. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че длъжникът в заповедното производство няма постоянен адрес на територията на Република България, поради което определението на СРС за обезсилване на заповедта за изпълнение по чл.411, ал.2, т.3 ГПК е правилно. Решаващият състав е констатирал, че заявителят се е снабдил със съдебно удостоверение за установяване на постоянния адрес на длъжника на 07.09.09г. и до обезсилването на заповедта на 07.01.10г. е изтекъл достатъчен срок, вкл. след продължаването му по чл.63, ал.2 ГПК, в който данни за адреса на длъжника не са постъпили. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Според частния жалбоподател по въпросите “свързани с изискването за уведомяване на страните за разпорежданията, с които се уважава или не продължаването на срок по чл.63, ал.1 ГПК” съществува противоречива практика. По отношение на представеното с частната жалба определение по ч.гр.д.№ 3578/10г. на СГС липсват данни дали същото е влязло в сила, поради което същото не съставлява практика, въз основа на която да се допусне касационното обжалване – т.2 на ТР № 1/19.02.10г. на ОСГТК на ВКС. В другото определение от 27.05.09г. на СГС /без посочен номер на дело/ е изразено разбиране в подкрепа на тезата на частния жалбоподател, но решаващият аргумент на съда да върне на делото на първоинстанционния съд е непроизнасянето на искане за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с данни за постоянния адрес на длъжника. Правният въпрос, обуславящ допускането на касационното обжалване, предполага тълкуване на конкретна правна норма, която, в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, е неясна, непълна или тълкуването се налага за преодоляване на законова празнина. В случая, разпоредбата на чл.63, ал.2, изр.2 ГПК предвижда, че продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния срок. Следователно, за течението на новоопределения срок е без значение уведомяването на страната, поискала продължаването му. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд