Определение № 1222 от 24.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 924/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 1466 от 24.11.2009 година по гр.д. № 1182/2009 година на Софийски апелативен съд е уважен иск с правно основание чл. 50 ЗЗД, предявен от Р. Милчена К. от гр. С. против С. община, която е осъдена да заплати сумите 20000 лева, съставляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 429,14 лева, съставляващи имуществени вреди от нападение на глутница безстопанствени кучета, ведно със законните лихви върху тези суми, считано от 14.03.2006 г. и съответно от 16.06.2006 година. В решението е прието, че на 14.03.2006 година около обяд, ищцата Р. К. е била нападната от глутница безстопанствени кучета в района на Южния парк, град С., в резултат на което е получила физически и психически увреждания и е претърпяла болки и страдания в продължение на четири месеца, през първия от които болки с висок интензитет. Прието е, че увреждането е настъпило поради неизпълнение на задължението на ответника по чл. 70, ал.1 ЗВМД (отм.) и чл. 128, ал.1 ППЗВМД (отм.), изразяващи се в залавяне и настаняване на безстопанствените кучета в изолатор. Изхождайки от интензивността на търпяните физиологични страдания, устойчивия характер на пораженията, продължителността на терапевтичните процеси, настъпилите неврологични проблеми и психическа лабилност, съдът е определил обезщетение за претърпяните от ищцата неимуществени вреди в размер на 20000 лева, както и 429 лева обезщетение за разходи за медикаменти и лечение, които е присъдил на основание чл. 50 ЗЗД. Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от С. община. Поддържа се, че по обуславящия изхода на делото въпрос, а именно каква е правната квалификация на претенция за вреди от безстопанствени кучета е налице противоречива практика на съдилищата. Приложени са решение от 14.06.2007 г. по гр.д. № 3233/2006 г. на Софийски градски съд; решение от 07.05.2009 г. по гр.д. № 3140/2008 г. на Софийски градски съд и решение № 136 от 10.07.2007 г. по гр.д. № 3323/2006 г. на Софийски градски съд, в които претенцията е квалифицирана по чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД и решение от 30.01.2008 г. по гр.д. № 2061/2007 г. на Софийски градски съд, в което същата претенция е квалифицирана по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. Ответницата по касационната жалба Р. М. К. счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Доводът за наличие на противоречива съдебна практика при определяне на правната квалификация на претенция за вреди от безстопанствени кучета е основателен, предвид което Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение