Определение № 106 от 13.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 884/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 83/ 04.10.2019 г. по гр.д. № 244/ 2019 г. в частта, с която Бургаски апелативен съд, потвърждавайки решение № 30/ 23.05.2019 г. по гр.д. № 285/ 2017 г. на Сливенски окръжен съд в допустимата част, е отхвърлил исковете на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) срещу В. К. В. и М. К. К. – В..

Решението се обжалва от КПКОНПИ с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните въпроси: 1. Длъжен ли е съдът да изследва какъв е произходът на средствата, послужили за банков депозит и представляват ли лихвите по банковия депозит приход за лицето, когато средствата, с които са направени депозитите, са с неустановен законен източник? 2. Следва ли да намери приложение при определяне размера на несъответствието по смисъла на § 1, 7 ПР на ЗОПДНПИ (отм.) размерът на внесените и постъпили суми по банковите сметки на ответниците, за които не се установява законово основание за внасянето им? и 3. Подлежат ли на отнемане в полза на държавата по ЗОПДНПИ (отм.) внесените и постъпили суми по банкови сметки на проверяваните лица, за които не се установява законово основание за внасянето/ постъпването им в края на проверявания период? Касаторът счита въпросите включени в предмета на обжалване и обосновава допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в противоречие с практиката на Върховния касационен съд в приложението на ЗОПДНПИ (отм.). Касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на решението. По същество се оплаква, че с решението е нарушен ЗОПДНПИ (отм.). Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците В. К. В. и М. К. К. – В., ответници и по касация, възразяват, че сочените основания за допускане на касационния контрол липсват, а решението е правилно. Адвокат П. Н. претендира възнаграждение за процесуалното представителство пред касационната инстанция при условията на чл. 38, ал. 2 ГПК.

Настоящият състав на Върховния касационния съд приема жалбата с допустим предмет. Обжалваното решение е въззивно, по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв. Подадена е от процесуално легитимирана страна. Касатор е КПКОНПИ, процесуален субституент на държавата по искането за отнемане на имущество на ответниците в полза на държавата, а искът е отхвърлен. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за допустимост и редовност на касационната жалба, но производството по настоящото дело следва да се спре. Съображенията за това са следните:

Производството пред първата инстанция е образувано по искане на КПКОНПИ срещу В. и М. В.. Поискано е отнемане от тези лица (от ответниците) в полза на държавата на имущество на обща стойност 1 952 570.34 лв.

С решение № 30/ 23.05.2019 г. по гр.д. № 285/ 2017 г. първоинстанционният Окръжен съд – Сливен е отхвърлил исковете.

С решението, което се обжалва пред Върховния касационен съд, въззивният Апелативен съд – [населено място]:

· на основание чл. 233 ГПК е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по иска за отнемане на сумата 502 500 лв. – преобразуваното имущество от продажбата на дружествените дялове на В. В. в „СКЪТ“ ООД, от който иск КПКОНПИ се е отказала и

· е потвърдил първоинстанционното решение в останалата част, с която са отхвърлени исковете на КПКОНПИ за отнемане на имущество на обща стойност от В. и М. В. в полза на държавата.

Въззивният съд е приел, че с присъда, влязла в сила на 16.09.2013 г., В. В. е признат за виновен за престъпление по чл. 304, ал. 1 НК, извършено на 08.06.2011 г., а това осъществява първата материално-правна предпоставка на правото, упражнено с допустимата част от иска –ответникът В. В. е не само привлечен към наказателна отговорност за престъпление, посочено в списъка по чл. 22, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.), но и осъден с влязла в сила присъда.

В установяването на другата материално-правна предпоставка въззивният съд е приел, че съгласно чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.), обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито е налице, когато от проверката се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваните лица. Установил е отрицателна разлика, изразена в съотношението на имуществото на В. и М. В. по пазарни цени към момента на придобиването, възлизащо на общата сума 1 530 185.03 лв. и нетния им доход, възлизащ на общата сума 1 508 555 лв. Приел е, че разликата е факт, но Законът изисква значително несъответствие в двете стойности, а съгласно пар. 1, т. 7 ЗОПДНПИ (отм.) значително несъответствие е онзи размер на несъответствието между придобитото имущество и нетния доход, който надвишава сумата 250 000 лв. за целия проверяван период. Заключил е, че отрицателната разлика от 21 630.03 лв. е недостатъчна, за да осъществи изискванията на Закона, а искът в допустимата му част е неоснователен.

На настоящият състав е служебно известно, че с определение № 8181/ 02.04.2019 г. по гр.д. № 704/ 2017 г. Софийски градски съд е направил преюдициално запитване по следните въпроси, отправени до Съда на Европейския съюз (СЕС):

1. Наказателна по смисъла на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз или гражданско-правна е мярката по отнемане на незаконно придобито имущество, предвидена в ЗОПДНПИ (отм.), ако:

A) обявената от националния закон цел на отнемане на имуществото е генералната превенция - предотвратяване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него, но без да се поставя като условие за конфискацията … съществуването на пряка или косвена връзка между правонарушението и придобитото имущество;

B) от отнемане е застрашен не отделен имуществен обект, а (1) цялото имущество на проверяваното лице, (II) имуществени права на третите лица (физически и юридически), придобити, възмездно или безвъзмездно от проверяваното лице …;

C) единствено условие за отнемане е въвеждането на необорима презумпция за незаконност на цялото имущество, за което не е установен законен източник (без предварителна регулация на значението на „законен/незаконен източник“);

D) преурежда законността на придобитото имущество за всички засегнати лица (проверявано, трети лица и техните съконтрахенти в миналото) с обратна сила за 10 години назад като резултат на недоказване на източници на придобиване на имуществото на проверяваното лице, за чието доказване не е съществувало законно задължение към момента на придобиването на конкретното имуществено право?

3. По-специално, следва ли чл. 8 от Директива 2014/42/ЕС да се тълкува в смисъл, че гаранциите, които тази разпоредба предоставя на правата на осъдено лице, чиито имущество подлежи на конфискация, следва да се прилагат и в случай като настоящия в производство, което протича паралелно и независимо от наказателното производство?

4. Следва ли презумпцията за невиновност, закрепена в член 48, параграф 1, изискването за зачитане на правото на защита, установено в чл. 48, параграф 2 от Хартата на основните права на ЕС и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази по главното производство, която:

· създава презумпция за престъпен характер на имущество с неустановен или недоказан произход (чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.);

· създава презумпция за наличие на основателно предположение за незаконно придобито имущество (чл.21, ал.2 ЗОПДНПИ отм.);

· размества доказателствената тежест за доказване на произхода на имуществото и средствата за неговото придобиване не само за проверяваното лице, а и за третите лица, които трябва да доказват произход не на своето, а на имуществото на праводателя си, дори когато придобиването е възмездно;

· въвежда „имущественото несъответствие“ като единствено и решаващо доказателство за наличие на незаконно придобито имущество;

· размества доказателствената тежест за всички засегнати лица, а не само за осъденото лице, и то преди и независимо от неговото осъждане;

· допуска прилагането на методика за правно и икономическо проучване и анализ, въз основа на която се установява предположението за незаконен характер на съответното имущество, както и неговата стойност, което предположение е обвързващо за решаващия съдебен орган, без той да може да осъществи пълен съдебен контрол върху съдържането и прилагането на методиката?

5. Следва ли чл. 5 (1) от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че допуска националният закон да замени разумното предположение (въз основа на събраните по делото и преценени от съда обстоятелства), че имуществото е придобито чрез престъпно поведение, с предположението (презумпцията) за противоправност на източника на забогатяване, която се основава единствено на установено обстоятелство, че забогатяването е над посочена в националния закон стойност (например 75 000 евро в продължение на 10 години)?

6. Следва ли правото на собственост, в качеството му на общ принцип на правото на Европейския съюз, установено в член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като тази по главното производство, която:

· въвежда необорима презумпция относно съдържанието и обхвата на незаконно придобитото имущество (чл. 63, ал.2 ЗОПДНПИ (отм.).

По преюдициалното запитване е образувано дело С-319/19 пред СЕС, а делото е висящо.

Чл. 267, ал. 1 ДФЕС задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на спора (така и чл. 628 ГПК). С отправянето на запитването съдът спира производството по делото (чл. 631, ал. 1, изр. 1 ГПК), а след произнасянето на СЕС то се възобновява (чл. 631, ал. 2 ГПК). Решението на СЕС е задължително не само за съда, който е отправил преюдициалното запитване, но също така за всички съдилища и учреждения на Република България (чл. 633 ГПК). Това означава, че когато е отправено преюдициално запитване на национален съд на държава членка на ЕС и пред друг съд на същата държава членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за решаването на които е необходимо тълкуването на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК. Безпредметно е от него да се изисква също да отправи преюдициално запитване, защото СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси.

Изложеното важи и за настоящото производство. Повдигнатите от касатора въпроси предполагат тълкуването на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз за настоящия състав според цитираните по-горе въпроси, които са поставени пред СЕС с определение № 8181/ 02.04.2019 г. по гр.д. № 704/ 2017 г. на Софийски градски съд, доколкото образуваното дело С-319/19 продължава да е висящо пред СЕС. За установената привременна пречка за допустимост на касационното производство по чл. 633, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК от значение е и това, че последната инстанция има не само правото, но и задължението да отправи преюдициално запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за спора (така чл. 267, ал. 3 ДФЕС, а и чл. 629, ал. 3 ГПК).

При тези мотиви, съдът