Определение № 332 от 27.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 5099/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Юлстрейд“ООД срещу решение №.907/27.07.21 по г.д.№.3935/20 на АС София, 4с. Със същото реш.№.5247/3.09.20 по г.д.№.15457/17 на СГС, І-11с. - с което съдът се е произнесъл по искове, предявени от „Юлстрейд“ООД, е обезсилено, производството по отношение на дружеството е прекратено и делото е върнато на първоинстанционния съд за произнасяне по отношение на първоначалния ищец съобразно указанията в решението. Ответната страна В. П. С. оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение са проследени хронологично обстоятелствата във връзка с активната легитимация на ищеца и постановените съдебни актове в тази връзка. Прието е, че: производството е образувано по предявена на 12.12.16 искова молба от ищец Ю. М. К., упражняващ търговска дейност като ЕТ“М. А.-Юстрейд-Ю. К.“-с която е заявена претенция по чл.55 ал.1 ГПК за връщане на дадено /97710лв. - сбор от преведени суми в периода 25.10.13-14.04.15 с посочено основание „плащане на годишна рента“ за 2012/2013 и 2013/2014, въпреки, че между страните не са били сключени договори за аренда/, евентуално поради обогатяване на ответника за сметка на ищеца с платените суми; с договор за продажба на търговско предприятие по чл.15 ал.1 ТЗ с нотариална заверка на подписите от 3.10.16 ЕТ“М. А.-Юлстрейд-Ю. К.“ е продал на „Юлстрейд“ООД търговското предприятие като съвкупност от всички права, задължения и фактически отношения /договорът е вписан в търговския регистър на 15.12.16/; предвид така установеното прехвърляне /с оглед възражение на ответника за процесуална недопустимост на иска-тъй като се предявяват чужди права-чл.26 ал.2 ГПК/, с разпореждане от 13.10.17 съдът е предоставил едноседмичен срок на правоприемника „Юлстрейд“ООД да заяви дали ще продължи участието си по заведеното от праводателя му ЕТ гражданско дело, като е указано, че в противен случай делото ще бъде прекратено; с молба от 9.11.17 дружеството е заявило, че желае да продължи участието по делото в качеството на правоприемник; с определение от 29.11.17, като е приел, че ищецът е прехвърлил търговското си предприятие след подаването на исковата молба и правоприемникът е изявил желание да продължи участието си в заведеното от праводателя дело, съдът е конституирал на мястото на първоначалния ищец „Юлстрейд“ООД. При тези обстоятелства въззивната инстанция е намерила, че първоинстанционното решение е недопустимо. Посочила е, че съгласно чл.227 ГПК когато страната умре или юридическото лице престане да съществува, производството по делото продължава с участието на правоприемника. В разглеждания случай ищецът Ю. М. К., действащ като ЕТ „М. А.-Юлстрейд-Ю. К.“, е прехвърлил търговското си предприятие на „Юлстрейд“ООД преди подаването на исковата молба и не е заличен като търговец. С оглед датата, на която е сключен договорът за продажба-3.10.16, която предхожда подаването на исковата молба, не може да се поставя и от формална страна въпрос за приемство в хода на процеса. Вписването на продажбата на търговското предприятие /в случая на 15.12.16/ няма конститутивен ефект, не е елемент от фактическия състав на сделката /арг. от чл.7 ал.2 ЗТРРЮЛНЦ, възпроизвеждащ принципа на чл.4а отм. ТЗ вр. с чл.16 ТЗ/ - а има само декларативно действие /реш.№.115/11.02.09 по т.д.№.308/09, І ТО, реш.№.122/31.12.09 по т.д.№.122/09, ІТО, реш.№.213/30.12.10 по т.д.№.29/ 10, ІІ ТО, реш.№.53/29.04.11 по т.д.№.98/11, І ТО, реш.№.33/23.03.17 по г.д.№.2591/16, І ГО/. При тези обстоятелства прехвърлянето на търговското предприятие е станало преди подаването на исковата молба и няма основание за участие в делото като правоприемник на мястото на ищеца на приобретателя на търговското предприятие-което не е и универсален приемник на ЕТ - същият е продължил да осъществява търговска дейност и не е различен правен субект от дееспособното физическо лице, регистрирано като ЕТ /арг. от чл.15 ал.3 и чл.56 ТЗ/. Отразено е, че прехвърлянето на търговското предприятие на ищеца, което предхожда подаването на исковата молба, касае материалноправната му легитимация-при положение, че той твърди, че е носител на спорното право /т.е. излага обстоятелства за нуждаещо се от защита право, накърнено от ответника/, а санкцията за несъвпадане на твърдението му с реалните страни на материалното правоотношение не е отричане на възможността да се води процес, а неблагоприятно за ищеца решение /друг е въпросът, ако ищецът твърди, че упражнява чужди права, което е допустимо само в определени то закона случаи /чл.26 ал.2 ГПК//. Отразено е, че ако във връзка с доводите на ответника за прехвърляне на търговското предприятие ищецът предприеме процесуални действия по десезиране на съда или по поддържане на висящност на спора с твърдения, че упражнява свои права, съдът дължи и извършване на съответни процесуални действия във връзка с това. По тези съображения, като постановено спрямо страна, конституирана в нарушение на процесуалния закон като правоприемник на ищеца, обжалваното решение е намерено за недопустимо и делото е върнато за произнасяне спрямо първоначалния ищец при съобразяване на по-нататъшното му поведение съобразно посоченото по-горе /в това число след отстраняване на нередовност на евентуалния иск/. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК и твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси в противоречие с практиката на ВКС /№.4-№.5 - т.6 ТР 1/13, ОСГТК/ и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото: 1.“Влияе ли върху законосъобразността на конституиране на нов ищец /чрез замяна на първоначалния такъв от първоинстанционния съд и редовно придобиване на това процесуално качество/ факта на сключена преди иска по реда на чл.15 ал.1 ТЗ сделка, чието вписване по чл.16 ал.1 ТЗ е извършено в хода на спора?“; 2. „Процесуално законосъобразно ли е конституиране на нов ищец с прекратяване на производството по отношение на първоначалния /вкл. и по реда на замяна по чл.228 ал.1 ГПК/, макар и при липса на съгласие от първоначалния ищец и ответника, след като прекратителното определение спрямо първоначалния ищец е влязло в сила като необжалвано от страните?“; 3.“Липсата на изрично съгласие от ответника за замяна на първоначалния ищец по реда на чл.228 ал.1 ГПК преодоляно ли е с факта на влизане в сила като необжалвано от ответника на прекратителното определение по отношение на този първоначален ищец?“; 4.“Приложима ли е задължителната постановка на т.6 ТР 1 от 9.12.13 по тълк.д.№.1/13, ОСГТК, ВКС /за обезсилване на първоинстанционното решени и връщане на делото/ в хипотеза на частно правоприемство в спорно материално право, настъпило преди процеса /което приемство не обуславя необходимо другарство/ и довело до прекратяване на спора за първоначалния ищец, както и до конституиране на нов ищец в лицето на приобретателя на спорното материално право?“; 5. „Следва ли въззивният съд по реда на чл.270 ал.3 изр. трето да обезсили първоинстанционното решение, приемайки наличието на непредявен иск по причина на нередовно конституиран ищец /иск от ненадлежна страна/ или това му задължително правомощие е предоставено само при незаявена искова претенция /липсваща в предмета на търсената защита/ от редовно конституиран ищец /непредявен иск в хипотезата на произнасяне свръхпетитум по съдържание/?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване не са налице. Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Първият въпрос е неясен и неуточнен, а и не съответства на обстоятелствата по делото /замяна на страна по реда на чл.228 ГПК не е искана и постановявана/. Отделно от изложеното, доколкото се задава в контекста на твърдения за сключена преди предявяване на иска сделка по реда на чл.15 ТЗ, чието вписване е извършено в хода на процеса, приетото от въззивната инстанция е в съответствие с трайната и безпротиворечива практика относно действието на вписването, цитирана и в самия въззивен акт. Съгласно същата вписването на продажбата на търговското предприятие /в случая на 15.12.16/ няма конститутивен ефект и не е елемент от фактическия състав на сделката-то има само декларативно действие, като договорът е произвел действие от момента на сключването му в предписаната форма. Въпроси втори и трети са също неотносими, доколкото не съответстват на фактите и обстоятелствата по делото и на приетото от съда – въззивната инстанция не е приемала, че е налице хипотеза на чл.228 ГПК, респективно влязло в сила прекратително определение спрямо първоначалния ищец, както и не е обсъждала дали е преодоляна липса на съгласие на ответника за замяна по реда на чл.288 ГПК. Аналогичното важи и за четвъртия и петия въпрос – които не са били обсъждани от съда и съставляват такива към касационната инстанция; отделно от изложеното цитираната практика /т.6 ТР 1/13, ОСГТК/ касае случай на необходимо другарство и е неотносима към разглежданата хипотеза и към поставените въпроси. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба /това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид/, като обвързаността му от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска. Разноски за касационното производство не се присъждат, тъй като по тях съдът ще се произнесе при повторното гледане на делото с оглед крайния му изход. Мотивиран от горното, ВКС, състав на Трето гражданската отделение,