Определение № 427 от 15.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3871/2017 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във вр.с § 74 ЗИДГПК /ДВ,бр.86/17г./ Постъпила е касационна жалба от Я. Г. Н. чрез пълномощник адв.С. Р. срещу решение № 33 от 28.04.17г., постановено по в.гр.дело № 68/17г.на Бургаския апелативен съд,с което е потвърдено решение № 70 от 8.12.16г. по гр.дело № 168/16г.на Окръжен съд – Сливен в отхвърлителната му част. Жалбоподателката поддържа,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по единадесет материалноправни и процесуалноправни въпроса,формулирани в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК.Материалноправните въпроси № № 1- 9 свеждат до въпроса: Индивидуализирано ли е вземането,предмет на договор за цесия,когато в договора за цесия са посочени при условията на евентуалност две основания за възникването му – договор за заем,или евентуално неоснователно обогатяване. В писмен отговор по чл.287 ГПК ответницата по жалбата М. Ж. чрез адв.К. К. счита,че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 96 /14г.продавачът Я. Н. е продала на купувача М. Ж. собствения си недвижим имот в [населено място], представляващ ателие за рекламна дейност.С договора страните са се съгласили на плащане в момента на сделката на част от цената на имота в размер сумата 89 038.33 лв.Договорили са се,че остатъкът от продажната цена в размер на 97 961.67 лв купувачката ще изплати по следния начин: 48 980 лв, платима изцяло или на части в срок до 31.12.14г. и 48 981.67лв платима изцяло или на части в срок до 31.12.15г.Установено е,че до 31.12.14г.продавачката е получила по-голямата част от първата половина на неизплатената цена – 39 050 лв. За събиране на неизплатената част от това задължение е образувано изп.дело на ЧСИ Г. И.,с рег.№ 765 и район на действие ОС С. З..За втората половина, платима до края на 2015г.,ищцата твърдяла пълно неизпълнение и претендира установяване на вземането си в настоящото производство по реда на чл.422 ГПК.Ответницата оспорила вземането и направила възражение за прихващане с насрещни изискуеми свои вземания към ищцата в размер на 15 200 лв, произтичащи от два договора за цесия от 18.07.16г.По първия от тях цедентът И. П. прехвърлила на цесионера М. Ж. своето вземане от Я. Н. за връщане на дадените суми в заем, евентуално за връщане на дадените суми без основание, в размер на 7 500 лв.По втория договор цедентът [фирма] прехвърлил на цесионера М. Ж. своето вземане от Я. Н. за връщане на предоставени в заем,евентуално без основание, преведени по банков път с платежно нареждане от 12.06.14г., в размер на 7700 лв.Установено е,че цесиите са съобщени на длъжника от цедента съобразно чл.99 ал.3 ЗЗД. Въззивният съд е изложил съображения за основателност на част от заявената претенция в размер на 35 781.67 лв, като е приел за установено, че цената не е изплатена от купувачката, но е я е отхвърлил за сумата 13 200 лв,уважавайки направеното възражение за прихващане. Настоящият състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС намира,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради липса на практика по чл.290 ГПК по въпроса,уточнен съгласно правомощията на касационния съд по ТР № 1 от 19.02.10г.по т.д.№ 1/09г.на ВКС,ОСГТК,а именно: Индивидуализирано ли е вземането,предмет на договор за цесия,когато в договора за цесия са посочени при условията на евентуалност две основания за възникването му – договор за заем, или евентуално неоснователно обогатяване. Процесуалноправните въпроси имат характер на касационни оплаквания по чл.281 т.3 ГПК и следва да бъдат обсъдени при разглеждане на касационната жалба по същество. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.