Определение № 2836 от 04.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1247/2025 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Д. Б. Б., чрез адвокат Е. Н. от АК – Русе, срещу решение № 50/31.01.2025 г. по в.гр.д.№ 945/2024 г. на Окръжен съд Русе, с което се потвърждава решение № 1375/21.10.2024 г. по гр.д.№ 1223/2024 г. на Районен съд Русе и е уважен иска на Б. И. Б. против Д. Б. Б., за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане, с нот.акт № 052, том І, рег.№ 1825, дело № 044 от 03.04.2013 г. на нотариус с рег.№ * в Нотариалната камара, по отношение на 1/2 идеална част от същия имот. В касационна жалба се твърди, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните норми и материалния закон, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК по въпросите: 1. „Следва ли, когато в процеса се иска прогласяване на недействителност на сделката поради нейната привидност, съдът служебно да конституира като страна - необходим задължителен другар в процеса другия прехвърлител?“, 2. „Следва ли при демонстрирано нежелание от страна на кредитора да се среща с бившето си семейство, в частност с длъжника по договора, да се счете, че е налице неизпълнение по отношение полагането на грижи?“ 3. „Следва ли обемът от нужди и грижи да се съобрази с възрастта и конкретното състояние на кредитора?“. Според касатора, въпросите са разрешени в противоречие със съдебната практика на ВКС в решение № 82/05.04.2011 г. по гр.д.№ 1313/2009 г., IV г.о. и решение № 544/06.01.2011 г. по гр.д.№ 1053/2019 г., II г.о. От Б. И. Б., чрез адвокат Е. Д. от АК–Русе, е подаден писмен отговор, с който оспорва доводите в касационната жалба, като твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и претендира сторените разноски за адвокатско възнаграждение. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че с нот.акт № 052, том І, рег.№ 1825, дело № 044 от 03.04.2013 г. на нотариус, рег.№ * в Нотариалната камара, Б. И. Б. и съпругата му прехвърлят на своята дъщеря Д. Б. Б. собствения им апартамент в гр.Р., придобит в режим на семейна имуществена общност, срещу задължението да им осигури пожизнено гледане и грижи. Съдът е установил, че бракът на прехвърлителите е прекратен през 2013 г., а след развода жилището се ползва единствено от ищеца, с когото дъщеря му не поддържала връзка. Съобразявайки писмените и гласните доказателства по делото, въззивният съд е приел, че здравословното състояние на ищеца се влошило съществено, което наложило той да наеме жена за почистване на дома, полагането на грижи и закупувате на лекарства и храна в периодите на възстановяване след претърпените операции. Направените възражения за липсата на покана от кредитора за изпълнение на поетите задължения и за привидност на алеаторния договор са отхвърлени като несъстоятелни. Според мотивите на съда, ответницата не е доказала че е изпълнила поетото задължение да полага грижи и да дава издръжка на ищеца, поради което е неизправна страна по договора, с оглед на което са налице всички предпоставки за разваляне на договора по отношение на притежаваната от него 1/2 идеална част. При тези мотиви на въззивната инстанция не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните принципи в гражданския процес, които са възприети и утвърдени в практиката на Върховния касационен съд, във връзка с упражняване правото на изправната страна да развали договора поради виновно неизпълнение на основание чл.87, ал.3 ЗЗД. Липсва явна необоснованост на мотивите на съдебния акт - не се установява законът да е приложен в неговия обратен смисъл, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, или нарушаване правилата на формалната логика, а решението съдържа преценката на съда за установените правнорелевантни факти и приложението на закона към тях, в съответствие с основните принципи на гражданския исков процес. Изводите на въззивния съд са в съответствие със съдебна практика на ВКС, вкл. посочените от касатора решение № 82/05.04.2011 г. по гр.д. № 1313/2009 г., IV г.о. и решение № 863/22.12.2010 г. по гр.д.№ 1534/2009 г., IV г.о., в които се приема, че точното изпълнение на задължението за издръжка и гледане е налице когато длъжникът осигурява ежедневно нуждата от издръжка, храна и дрехи на прехвърлителя, като полага грижи за неговото здраве, хигиена и домакинство в онзи обем, срещу който всъщност кредиторът се е съгласил да престира своето право на собственост, т.е. поетото задължение да се предоставят грижи е неделимо по естеството си и всяко съществено неизпълнение поражда право за кредитора да развали алеаторния договор. Въззивният съд в случая е достигнал до същия извод, като е приел за доказано по делото виновното неизпълнение на задълженията по сключения договор за гледане и грижи от приобретателя. В този смисъл, не могат да бъдат споделени съображенията на касатора, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност“ на въззивното решение, по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира че не са налице основанията по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване и по поставените от касатора въпроси поради следното: Първият формулиран въпрос относно необходимостта за служебно конституиране на всички страни по атакуваната сделка, когато се иска прогласяване на нейната недействителност поради привидност, не е обуславящ, тъй като въззивният съд е приел, че предмет на обжалване пред него е постановеното решение по иск за разваляне на алеаторния договор поради виновното му неизпълнение от длъжника /ответник по делото/, а не иск за нищожност на същия договор поради симулация. Изпълнението на договора се оспорва чрез иск само от единия кредитор, поради което съдът няма задължение да конституира служебно другия кредитор като страна по делото, тъй като те не са необходими задължителни другари. Останалите въпроси в изложението са обуславящи, но не дават основание за допускане на касационно обжалване, тъй като са разрешени в съответствие с практиката на Върховния касационен съд – напр.решение № 163/07.10.2019 г. по гр.д.№ 229/2019 г., III г.о., решение № 327/25.02.2015 г. по гр.д.№ 1205/2014 г., IV г.о. и др., вкл. цитираните от касатора, решение № 82/05.04.2011 г. по гр.д.№ 1313/2009 г., IV г.о. и решение № 544/06.01.2011 г. по гр.д.№ 1053/2019 г., II г.о., според която съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя по договор за издръжка и гледане не се определят в закона, а от постигнатото между тях съгласие. При тълкуване на волята на страните съгласно чл.20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, те се дължат изцяло. Поемането на други задължения не може да се предполага, ако не е уговорено изрично в договора и такива не могат да бъдат изведени от обстоятелствата, при които той е бил сключен. В случая, собствеността на имота, придобит в режим на семейна имуществена общност, е прехвърлена срещу задължението за гледане и грижи на прехвърлителите, без разлика в обема на дължимото по отношение на всеки от тях, т.е. приобретателят дължи на всеки от двамата кредитори по сделката грижи в пълен обем, независимо от неговите възможности. Задължението е изпълнено надлежно, когато отговаря на действителните нужди на прехвърлителя. Когато кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари, без да чака решение за трансформация на задължението му. Това е така, защото нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена. Дори при забава на кредитора, ако длъжникът не предложи трансформиране на задължението в парично, той изпада в забава, а последицата от виновното неизпълнение е разваляне на договора /решение № 165/01.03.2010 г. по гр.д.№ 71/2009 г., III г.о. и решение № 238/26.10.2015 г. по гр.д.№ 1368/2015 г., III г.о./. Неприемането и неоказването на съдействие от страна на кредитора, не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява според обстоятелствата: в натура или в пари /решение № 340 от 04.11.2015 г. по гр.д.№ 1668/2015 г., IV г.о./. В случая, обаче, по делото е прието за доказано, че ответницата се е отчуждила напълно от своя баща, като не го е търсила повече продължителен период от време, не се е срещала с него и не се е интересувала от здравословното му състояние. Съдът е приел, че той обективно се е нуждаел от грижи, които не са му били предоставяни съгласно договора, а от наето от ищеца лице, Формулираният в тази връзка въпрос за нежелание от страна на кредитора /бащата/ да се среща с длъжника /негова дъщеря/ се различава от фактическите обстоятелства, установени по делото. Съобразно приетото в т.1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК, формулираните правни въпроси трябва да са обусловили решаващите правни съображения на съда по предмета на спора, да са от значение за крайния изход по конкретното дело и да почиват на приетите за установени от въззивния съд факти и обстоятелства, но не и за правилността на решението. Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по отношение на третия поставен въпрос, относно необходимостта дължимият обем от нужди и грижи да бъде съобразен с възрастта и конкретното състояние на кредитора. В обжалваното решение се приема, че не е доказано престиране от страна на длъжника по договора, а твърденията му за материалната обезпеченост на кредитора не го освобождават от задължението да полага грижи, с оглед на конкретните нужди на прехвърлителя. Изводите на съда са съобразени изцяло с установената съдебна практика на ВКС, че задължението за издръжка и гледане е единно и неделимо и следва да се осъществява чрез предоставяне на грижи и издръжка ежедневно, редовно и в пълен обем, докато е необходимо. В тежест на приобретателя по договора за издръжка и гледане е да докаже какво е изпълнил по договора, ако твърди, че се е освободил от задължението си, като паричната престация по правило не може да замести уговорената в натура /В този смисъл решение № 120 от 24.04.2019 г. по гр.д.№ 3768/2018 г., IV г.о., решение № 20/22.07.2015 г. по гр.д.№ 1853/2014 г., IV г.о. и др./ Предвид изложените съображения, изводите на въззивната инстанция са в съответствие с практиката на ВКС, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. От Б. И. Б., чрез адвокат Е. Д. от АК – Русе, са поискани разноски за адвокатско възнаграждение по договора за правна защита и съдействие от 17.03.2025 г., които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение