Определение № 2566 от 21.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4507/2024 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 7550/09.08.2024 г. (по описа на Окръжен съд – Пазарджик), подадена от Ш. П. И., чрез адв. И. Н., против решение № 228 от 24.06.2024 г., постановено по в. гр. д. № 157/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което след отмяна на решение № 1210 от 13.11.2023 г., постановено по гр. д. № 2123/2023 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, е отхвърлен предявеният от Ш. П. И., в качеството й на законен наследник на П. А. И., иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот до размера на наследствения дял на ищцата, а именно 1/4 ид. ч. от имота, който договор е обективиран в нотариален акт ***, ***, рег. № ***, дело № *** г. на нотариус Н. Х., рег. № *** в НК, вписан в СВ – П., с вх. рег. № *** г., дв. вх. peг. № *** г., акт ***, ***, описна книга № *** г., и с който П. А. И., действащ чрез пълномощника си – неговата съпруга Р. Г. И., е продал на ответника и негов син А. П. И., недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** и адрес в гр. П., ул. „Г. Г.“ ***, със застроена площ по документ от 85.50 кв.м. и прилежащи части – съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на обжалваното решение. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответникът по касационната жалба А. П. И., чрез адв. Т. Л., в писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба поради отсъствие на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Претендира разноски за касационното производство. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 283, изр. 1 от ГПК и отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при извършената служебна проверка, намира касационната жалба за недопустима, като подадена против съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване. Съображенията за това са следните: Производството по делото е по предявен от Ш. П. И., в качеството й на законен наследник на П. А. И., против А. П. И. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт ***, ***, рег. № ***, дело № *** г. на нотариус Н. Х., рег. № *** в НК, вписан в СВ – П., с вх. рег. № *** г., дв. вх. peг. № *** г., акт ***, ***, описна книга № *** г., с който П. А. И., действащ чрез пълномощника си – неговата съпруга Р. Г. И., е продал на ответника и негов син – А. П. И., процесния недвижим имот, като исковата претенция е заявена до размера на наследствения дял на ищцата – 1/4 ид. ч. от имота. С оглед данните по делото, съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба следва да се остави без разглеждане, тъй като въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК (редакция ДВ, бр. 86/2017 г.), предвижда, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева. В случая цената на иска се определя по реда на чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК и същата е под 5000 лева. От приложеното в първоинстанционното производство /л. 67/ удостоверение за данъчна оценка изх. № ДО004895/15.06.2023 г. от Община П., е видно, че данъчната оценка за целия имот, предмет на процесния договор за покупко-продажба, е 18038 лева, респективно – 4509,50 лева относно 1/4 идеална част от имота, която част е предмет на делото. Погрешното указание на въззивния съд, че неговият съдебен акт може да се обжалва, както и администрирането на касационната жалба от втората инстанция, не обвързва настоящия съдебен състав, който и сам служебно преценява предпоставките за допустимост на касационното производство. По изложените съображения подадената касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Предвид изхода разноски за касатора не се следват, но същият дължи на ответника по жалбата сторените пред ВКС и надлежно удостоверени такива в размер 2000 лева. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,