Определение № 353 от 07.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 910/2011 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 8735 от 05.07.2011 г. на Г. П. Т. и С. С. Т., чрез адв. Р. С. и касационна жалба вх. № 8857 от 07.07.2011 г. на Г. П. Т. и С. С. Т., чрез адв. И. Р. срещу решение № VI - 23 от 21.04.2011 г., постановено по гр. д. № 2064/2010 г. на Окръжен съд – Бургас, по предявени искове с правно основание чл. 66, ал. 1 ЗС, вр. с чл. 33, ал. 2 ЗС. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм.–ДВ бр.100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г./ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева по граждански дела. В конкретния случай касационните жалби са подадени след 21.12.2010 г., поради което на основание § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ приложима е разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК в посочената й редакция. Размерът на цената на иска по исковете за собственост и други вещни права върху недвижим имот се определя от данъчната оценка, а в случай, че такава не е представена по делото – от пазарната им цена. В първоинстанционното производство по делото е приложено удостоверение за данъчна оценка на процесния имот в размер на 13201 лв., а съгласно чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ (искът е предявен при действието на отменения ГПК), размерът на цената на иска е ¼ от данъчната оценка, т.е. 3300, 25 лв. Ето защо подадените касационни жалби са процесуално недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,